Решение № 2 от 08.01.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Гълъбово, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20235550100111 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание искове чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.33 ЗПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на “ М.п.м.” АД, гр.С., чрез адв. В.Г. срещу В. Ж. Д. от гр.Гълъбово, с която се претендира признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за кредит № *************** г. сумата в размер на 3176,13 лв. – неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №*************** г., от които: 1952,60 лв. – главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г.; 1133,56 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г., 90,47 лв. – лихва за забава за 2 периода от 21.01.2022 г. до 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 18.05.2020 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № *************** г., въз основа на който на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 6000 лв. Твърди, че ответникът се е задължил да върне сумата в размер на 11153,76 лв. за срок от 39 месеца, на 39 бр. вноски, съгласно погасителен план. Заявява, че към момента ответникът дължи сумата в размер на 3086,16 лв. главница и 90,47 лв. лихва за забава за периода от 21.01.2022 г. до 05.12.2022 г. Падежирали и неплатени били главницата и лихвата по вноски от № 20 до № 30 от погасителния план, включително. За това си вземане ищецът е подал до РС Гълъбово заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 468/2022 г. Съдът е издал заповед за изпълнение, като длъжникът възразил срещу посоченото в нея задължение. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по погасителния план били падежирали и не били заплатени вноските по главницата и договорната лихва по вноски от № 31 до № 34 вкл. с падежи от 20.12.2022 г., 20.01.2023 г., 20.02.2023 г. и 20.03.2023 г. Затова, наред с установителния иск ищецът счита, че е налице и правен интерес от завеждане на осъдителен иск за неплатена главница в размер на 2231,27 лв., от които главница в размер 1 на 909,01 лв. за периода от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1322.26 лв., както и осъдителен иск за сумата в размер на 259,67 лв. представляваща 4 броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. в кл. Към исковата молба прилага уведомление до ответника В.

Ж. Д., с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата неплатена главница по кредита и предявява осъдителни искове за цялата главница и за вноските по договорната лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „М.п.м.“ АД, гр. С. сумата в размер на 2231,27 лв., от които главница в размер на 909,01 лв. за периода от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 1322.26 лв., както и сумата в размер на 259,67 лв. - договорна лихва, с падежи от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника – адв. М. М., в който заявява , че установителният иск е допустим, но неоснователен. Относно осъдителният иск за сумата от 2231,27 лв., счита че същият е частично допустим, но изцяло неоснователен. Осъдителния иск за лихва в размер на 259,67 лв. счита за недопустим и неоснователен. Заявява, че вземането, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като в случая счита, че договорът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, предвид факта, че нито към датата на подаване на заявлението, нито към датата на депозиране на осъдителния иск за остатъчната главница по договора за кредит в настоящото производство, било връчвано уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост. Излага съображения за недействителност на целия договор, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Изложени са и твърдения, че кредиторът, е следвало преди скючването на договора за кредит, да направи оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 EU.

Счита, че множеството активни кредити, които длъжникът е имал са го направили некредитоспособен и тези факти са били известни на ищеца. Моли съдът да прекрати производството, поради недопустимост на исковата претенция за сумата от 2231,27 лева дължима главница по договор за кредит № 592.18.5.2020 г., в частта за предсрочно изискуемата главница от 1322,26 лв. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит с ответника, в изпълнение на който му е предоставил сумата от 6000 лв. , срещу задължението за връщането му на 39 месечни вноски от по 205 лв., размера на вземането си за главница и възнаградителна лихва, а по отношение на иска за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или покана до ответника за изпълнение на задължението.

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит №*************** г., приет като доказателство по делото, се установява, че “М.п.м.” АД, е предоставило на кредитополучателя В. Ж. Д., кредит в размер 6000 лева със срок на кредита 39 месеца, размер на вноската -205,00 лв., ГПР 49,67%, ГЛП 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима сума по кредита – 11 153,76 лв. с датата на първата вноска 20.06.2020 г. и дата на последната вноска 20.08.2023г. Съгласно чл.18.2.7 от договора, потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след сключването на договора, да представи на кредитора, оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка, подадена данъчна декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния размер на 2 декларираните доходи от страна на Потребителя, в представената молба за оценка на кредитоспособността на потребителя, използвана при оценка за кредитоспособността и по настоящия договор. Според чл. 18.2.8 от договора, страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на потребителя, посочено в чл. 18.2.7 ще принуди кредитора да обезпечи заплащането на всички погасителни вноски, чрез заплащане на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всики плащания по договора на трето физическо или юридическо лице – изпълнител/инкасатор на задължения, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията по този договор.

По делото е допусната и извършена съдебно-иконоическата експертиза /СИЕ/, от чието заключение е видно, че ГПР е в размер на 49,67% и е изчислен по формулата определена в Приложение№1 към чл. 19,ал.2 от ЗПК и в него се включват единствено главницата и годишна лихва в размер на 41.00%. Според заключението, ако към договорената лихва към кредита се добави и стойността на разхода за инкасатор по чл. 18, ал.2 от договора, то годишният процент на разходите би бил 59,34 %. Също видно от заключението на СИЕ заплатената от ответника сума по кредита до момента на подаване на исковата молба е в размер на 6087,99 лв. Представеното и прието по делото и неоспорено страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, съдът счита че следва да кредитира с доверие.

При произнасянето си съдебна инстанция има предвид, че в случая са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.67 %, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49.67 % и общата сума на плащанията от 12 113,94 лева /видно от представения погасителен план към договора/, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 18 неустойка в общ размер на 960.18 лева да се плаща разсрочено във времето, заедно със месечните вноски, съобразно нов актуализиран погасителен план. Въведеното изискване за предоставяне на „документ за доходите“ от потребителя, съдържа изначално поставени ограничения, които предвид изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо. Срокът е непосилно кратък и за потребителя се създава значително затруднение, изисква се набавяне на документи, за които е нужно технологично време за изготвянето им, което не 3 зависи единствено от волята на лицето. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката /разходи за инкасатор/ да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване накредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът се явява недействителен.