Решение № 321 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 647 от 26.04.2023 г. по гр.д. № 1346/ 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 16 състав е отхвърлен като неоснователен частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Ей Ес Си“ ЕООД - гр.

София срещу Ц. Р. Р. от гр. София за сумата 250 000 лева - част от общо дължимата сума от 1 155 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г., сключен между Ц. Р. Р. и „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД - гр. София и договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2015 г., сключен между „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД и „Ей Ес Си“ ЕООД, ведно със законната лихва от завеждането на иска - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ей Ес Си“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно, немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения.

В доклада си съдът не дал указания на ищеца да докаже обстоятелствата и причините, поради които не може да представи оригинала на оспорвания договор. Отхвърлил искането му за разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата около съхраняването на договора. Не били допуснати доказателствените искания във връзка с оспорването на 1 представения от ответник договор, като съдът ограничил проверката си единствено до изслушването на комбинираната техническа и графологична експертиза, която не успяла да отговори на поставените й въпроси. Немотивирано било отхвърлено искането за събиране по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК на писмени доказателства от „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД и от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.). Съдът не обсъдил наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 99, вр. с чл.

79 от ЗЗД.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба Ц. Р. Р. от гр. София я оспорва като неоснователна.

За първи път във въззивната жалба се твърдяло, че оригиналът на документа е бил изгубен или унищожен не по вина на ищеца, което било недопустимо на този етап от производството. Твърденията за нарушения във връзка с доклада по делото били неоснователни. Не били допуснати нарушения във връзка с допускането на доказателства, тъй като много от доказателствените искания на ищеца били ирелевантни за спора и законосъобразно не били допуснати. В подробното изложение на факти и обстоятелства, свързани с поддържаната теза в процеса, ответникът по същество оспорил твърденията за допуснати от съда нарушения на материалния закон.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „Ей Ес Си“ ЕООД - гр. София твърдяло, че ответникът Ц. Р. Р. до 6.12.2018 г. е бил акционер в „К- Импорт“ АД (в ликвидация) (с наименование до 12.05.2018 г. „Киа Моторс България“ АД). С договор за покупко-продажба на акции, сключен на 10.06.2011 г. Ц. Р. Р. се задължил да прехвърли на „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД собствеността върху 1960 броя налични поименни акции с право на глас, с номинална стойност 100 лева, с №№ 12 081 - 14 040, според временно удостоверение № 82/ 3.06.2010г., представляващи 12.25 % от капитала на „Киа Моторс България“ АД, за сумата 1 155 000 лева, с уговорката 1 150 000 лева да се платят на 10.06.2011 г., а останалата част от 5 000 лева - до 10.06.2017 г.

С договор за прехвърляне на права, сключен на 15.01.2015 г., „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД прехвърлило на „Ей Ес Си“ ЕООД правото да придобие собствеността на същите 1 960 акции срещу сумата 1 150 000 лева в срок до 10.06.2017 г. Според уговорката в договора до 6.06.2017 г. сумата била преведена по сметка на „Финансово консултиране“ АД, а на 9.06.2017 г. сумата 5 000 лева била преведена по лична сметка на Ц. Р.. С нотариална покана, връчена на 24.08.2017 г., ищецът предоставил на ответника тридневен срок да му предаде временно удостоверение № 82/ 3.06.2010 г., което не било изпълнено. На 6.12.2018 г. Ц. Р. прехвърлил същите акции на Н. В. З., с което за ищеца отпаднал интереса да 2 придобие собствеността върху тези акции.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда с искане да осъди ответника да му заплати сумата 250 000 лева - част от общо дължимата сума от 1 155 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договора за покупкопродажба на акции от 10.06.2011 г. и договора за прехвърляне на вземане от 15.01.2015 г., , ведно със законната лихва от завеждането на иска - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

В писмения отговор ответникът Ц. Р. Р. от гр. София оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че в представеното с молбата копие на договора текста на чл. 1 е бил подправен, тъй като в автентичния договор цената била 1 270 000 лева, а не 1 155 000 лева, а срока за доплащане на разликата от 120 000 лева бил тримесечен - до 10.09.2011 г. Разликата не била платена, поради което и за ответника отпаднало задължението да прехвърли собствеността върху акциите. След получаването на сумата от 5 000 лева той предприел действия за връщането й, като в нотариална покана поискал да бъде посочена банкова сметка, по която да я внесе. С договора за цесия ищецът бил придобил само правото да му бъде прехвърлена собствеността на акциите, но не е за прехвърляне на цялото правоотношение по договора от 10.06.2011 г., затова нямал право да развали договора. Оспорил да е бил надлежно уведомен за цесията.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за покупко-продажба на акции, сключен на 10.06.2011 г., Ц. Р. Р. се задължил да прехвърли на „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД собствеността върху 1 960 броя налични поименни акции с право на глас, с номинална стойност 100 лева, с №№ 12 081 14 040, според временно удостоверение № 82/ 3.06.2010 г., представляващи 12.25 % от капитала на „Киа Моторс България“ АД.

В представения от ищеца екземпляр - копие на договора (т.І, л. 7) текстът на чл. 2 е следния :

(1) Цената на целия пакет от 1 960 броя обикновени, налични поименни акции с право на глас от капитала на „Киа Моторс България“ АД е в размер на 1 155 000 лева.

(2) Цената за прехвърляне на собствеността върху акциите, предмет на договора, се заплаща по посочена от Продавача банкова сметка, както следва :

(а) в деня на подписването на настоящия договор - сумата в размер на 1 150 000 лева ;

(б) остатъкът от продажната цена в размер на 5 000 лева - в шест годишен срок от сключване на настоящия договор.

В представения от ответника екземпляр - копие на договора (т.І, л. 81) текстът на чл. 2 е следния : (1) Цената на целия пакет от 1 960 броя обикновени, налични поименни акции с 3 право на глас от капитала на „Киа Моторс България“ АД е в размер на 1 270 000 лева.

(2) Цената за прехвърляне на собствеността върху акциите, предмет на договора, се заплаща по посочена от Продавача банкова сметка, както следва :

(а) в деня на подписването на настоящия договор - сумата в размер на 1 150 000 лева ;

(б) остатъкът от продажната цена в размер на 120 000 лева - в тримесечен срок от сключване на настоящия договор.

С договор за прехвърляне на права, сключен на 15.01.2015 г., „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД прехвърлило на „Ей Ес Си“ ЕООД правото да придобие собствеността на същите 1 960 акции срещу сумата 1 150 000 лева в срок до 10.06.2017 г. Сумата трябвало да бъде платена наведнъж или на части по сметка на „Финансово консултиране“ АД. Цесионерът се задължил да заплати на Ц. Р. Р. оставащата и неизискуема все още част от цената на акциите по договор за покупко - продажба на акции 2 в размер на 5 000 лева своевременно, при спазване на предвидения за това срок, а именно - до 10.06.2017 г.

Уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия с рег. № 14 608, т.ІV, № 182 от 9.06.2017 г. на нотариуса А. Ч. (т.І, л. 23), било връчено на 19.07.2017 г. срещу разписка на М. П. Р., която се задължила да го предаде на Ц. Р..

Покана за изпълнение до Ц. Р. с рег. № 18 662, т.VІ, № 34 от 19.07.2017 г. на нотариуса А. Ч. (т.І, л. 23), подадена от „Ей Ес Си“ ЕООД с искане в тридневен срок от получаването „да ни прехвърлите акциите, предмет на договора за продажба от 10.06.2011 г., като ни предоставите временно удостоверение № 82/ 3.06.2010 г., с положено на гърба на временното удостоверение джиро в полза на приобретателя „Ей Ес Си“ ЕООД, била връчена на адресата на 24.08.2017г. „на основание чл. 47, ал.1 ГПК - лично“.

Нотариална покана с рег. № 20 918, т.11, № 174 от 15.06.2017 г. на нотариуса Р. Д. (т.І, л. 86), подадена от Ц. Р., „Ей Ес Си“ ЕООД било уведомено, че по личната банкова сметка на адресанта е постъпила недължимо платена сума от 5 000 лева, която той желае да върне като кани дружеството в петдневен срок от получаването да посочи сметка, по която да бъде върната, била връчена на адресата на 4.07.2017г.- след изтичането на срока по чл. 47, ал.1 ГПК - уведомлението за депозираната нотариална покана било залепено на 19.06.2017 г.

В съдебното заседание на 7.11.2022 г. е разпитана свидетелката Д. Х. Г., която заявила, че в качеството си на помощник нотариус при нотариуса Р. Д. е удостоверила предаването от Ц. Р. на въпросната нотариална покана и обяснила, че тя не е посещавала адреса на „Ей Ес Си“ ЕООД - залепването на уведомлението било извършено от назначения по трудов договор в нотариалната кантора призовкар, а от разписката към поканата се виждало кой бил връчителят

В същото съдебно заседание е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ю. Х., според което на 6.06.2017 г. по банковата сметка на „Финансово консултиране“ АД в „Инвестбанк“ АД са постъпили вътрешнобанкови преводи в общ 4 размер 2 300 000 лева с наредител „Ей Ес Си“ ЕООД - 7 превода от по 316 000 лева и един превод от 88 000 лева. Точен час на съответното захранване не бил посочен, тъй като „Инвестбанк“ АД не предоставило тази информация, въпреки че в съдебното удостоверение изрично било посочено такова изискване. Видно от банковата сметка на „Финансово консултиране“ АД, по нея била постъпила ефективно сума от поне 250 000 лева, наредена от „Ей Ес Си“ ЕООД.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Правната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 99 от ЗЗД. Исковата претенция е основана на твърдението, че в качеството си на цесионер ищецът е станал титуляр на правото да придобие в собственост акции от капитала на търговско дружество, а ответникът като техен собственик не изпълнил задължението си да му прехвърли временното удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, въпреки извършеното плащане на уговорената цена. Основателността на иска е обусловена от доказването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма - наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което е придобил претендираното право и съществуването на това право по време на прехвърлянето, както и виновно неизпълнение от ответника на поетото задължение да джироса временното удостоверение.