Решение № 3073 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100100905 по описа за 2022 година

В подадената от Т. М. С. искова молба ищцата моли ответникът „К.-БГ“ ЕООД да бъде осъден да й заплати сумата от 38 166.50 лева, дадена от наследодателя й Х.Н. С. без основание, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 28.01.2022 г. в размер на 11 599 лева.

Твърди се в исковата молба, че на 01.02.2017 г. съпругът й Х.Н. С. наредил от своя банкова сметка по сметка на ответника сумата от 68 453 лева.

Като основание за извършения превод било посочено „покупка на имот“.

На 18.04.2017 г. Х. С. превел по сметка на ответника сумата от 7 880 лева, с посочено основание „авансово плащане на гараж № 7, УПИ ХІ-12, ул.

„Цар Самуил“.

Ответникът не извършил каквото и да било действие по прехвърляне на права върху имоти, за които наследодателят Х. С. заплатил горепосочените суми.

Според направени от представителя на дружеството изявления, плащанията на сумите били валидно извършени във връзка с покупка на апартамент и гараж, купувач на които била Н. А. К.. Приживе Х. С. заявявал, че е платил суми за строеж на апартамент и гараж с работилница и че един ден този имот ще бъде за сина му.

Липсата на договорна връзка между Х. С. и „К.-БГ“ ЕООД водило до извод за липса на основание ответникът да получи сумата от наследодателя на ищцата.

Т. С. и Б. С. били наследници на Х. С. при наследствени квоти по ½ 1 ид.ч. Съразмерно на наследствените си права, моли „К.-БГ“ ЕООД да бъде осъден да й заплати половината от заплатената от Х. С. сума – 38 166.50 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Моли съдът да осъди ответника да й заплати и сумата от 11 599 лева мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2019 г. – 28.01.2022 г.

Ответникът „К.-БГ“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва предявените от ищцата искове.

В края на януари 2017 г. Х. С. и Н. К. провели с представителя на дружеството разговори за закупуване на недвижими имоти. Двамата живеели на съпружески начала и изразили единодушно съгласието си предварителният и окончателен договори да бъдат сключени само с Н. К. като купувач. На 30.01.2017 г. се подписал предварителен договор за закупуване на апартамент № 9 със застроена площ от 109.45 кв.м. в жилищна сграда в УПИ ХІ-12 по плана на гр. София, м. „Централна градска част – Зона Б-16“.

За този имот на 20.09.2017 г. бил съставен нотариален акт. Цената на имота възлизала на сумата от 176 022 лева, заплатена изцяло от купувача Н.

К.. Другият имот – гараж № 7 със застроена площ от 18.07 кв.м., заедно с прилежащия към него склад с площ от 4.89 кв.м. бил продаден за сумата от 11 500 евро с предварителен договор от 03.02.2017 г.

Ответникът не оспорва, че е получил сумата от 68 453 лева на 02.02.2017 г. и на 18.04.2017 г. – сумата от 7 880 лева, за които били издадени фактури на името на Х. С.. На 08.08.2017 г. за сумата от 107 569 лева фактура била издадена на името на Н. К..

След получаване на продажната цена, на 20.09.2017 г. „К.-БГ“ ЕООД прехвърлило на К. вещно право на строеж за апартамент № 9.

Ответникът твърди, че сумите не били дадени от Х. С. без правно основание, а плащанията същият извършил в полза на трето лице, което подписало предварителния договор. По този начин С. изпълнил задължения на трето лице към дружеството, като сам изразил категоричното си желание да заплати сумите за закупуване на имота. Желаел да надари Н. К.. В получените от него фактури и в извършените банкови преводи изрично посочил, че плаща за закупуването на недвижимите имоти. С. бил наясно, че изпълнява задълженията на К., която ще придобие правото на собственост върху имота.

Ответникът твърди и че ищцата и нейният син знаели за отношенията на Х. С. с Н. К. и за намерението му да закупи имот заедно с нея.

Третото лице помагач на страната на ответника Н. А. К. счита иска за неоснователен. Част от сумата била заплатена от Х. С., като дарение в нейна полза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

2

На 30.01.2017 г. между „К.-БГ“ ЕООД и Н. А. К. е сключен предварителен договор, според който дружеството, продавач се е задължило да продаде на купувача К. апартамент № 9, на трети жилищен етаж, с площ от 106.45 кв.м. и 21.27 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата на УПИ ХI-12 от кв. 65 по плана на гр. София, м. „Централна градска част – Зона В-16, целият с площ от 459 кв.м., разположен в жилищна сграда, която продавачът се задължава да построи в УПИ ХI-12 за сумата от 100 000 евро, от които 35 000 евро платими при подписване на предварителния договор, 55 000 евро – при подписване на акт обр. № 14 и 10 000 лева – в срок от шест месеца след подписване на акт обр. № 14 и изповядване на сделката пред нотариус.

На 03.02.2017 г. между „К.-БГ“ ЕООД и Н. А. К. е сключен втори предварителен договор за покупка на гараж № 7 с площ от 18.07 кв.м. и 3.40 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата в УПИ ХI-12, заедно с прилежащия към гаража склад със застроена площ от 4.89 кв.м. и 0.41 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата на УПИ ХI-12 за сумата от 11 500 евро, от които сумата 4 025 евро платима при подписване на предварителния договор, 6 325 евро – при подписване на акт обр. № 14 и 1 150 евро – след подписване на акт обр.

№ 14 и изповядване на сделката пред нотариус.

Видно от извлечение от сметка от 01.02.2017 г., С. е превел по сметка на „К.-БГ“ ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД, посочена в чл. 3 на двата предварителни договора сумата от 68 453 лева, с посочено основание „покупка на имот“. На 18.04.2017 г. по същата банкова сметка е постъпила сумата от 7 880 лева, с основание на превода „авансово плащане гараж 7 УПИ ХI-12 ул. „*******.

За сумата от 68 453 лева е издадена фактура на 02.02.2017 г., а за сумата от 7 880 лева – на 18.04.2017 г., и двете на името на Х.Н. С..

За заплатена от Н. А. К. сума на стойност 107 569 лева е издадена фактура на 08.08.2017 г.

На 14.09.2017 г. едноличният собственик на капитала на „К.-БГ“ ЕООД Д.В. К. е подписал разписка за получена от Н. А. К. сумата на стойност 12 348 лева, представляваща вноска за покупка на апартамент № 9 с площ от 106.45 кв.м., съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2017 г.

3

На 20.09.2017 г. „К.-БГ“ ЕООД е продал на Н. А. К. вещно право на строеж за построяване на апартамент № 9 с площ от 106.45 кв.м. и с 9.201% ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 176 022 лева, получена от дружеството по банков път от купувача преди подписване на договора, за който е съставен нотариален акт № 029, том III, рег. № 5659, дело № 388/2017 г. на нотариус рег. № 609 на НК.

На 21.09.2017 г. представител на ответника собственоръчно е изписал неоспорено от него изявление на гърба на разписката от 14.09.2017 г., че са получени на ръка 7 210 лева.

На 24.03.2018 г. Ц.И.И., управител на „К.-БГ“ ЕООД, е издала разписка, че е получила от Н. А. К. сумата от 14 600 лева, представляваща плащане по предварителен договор от 03.02.2017 г. за гараж № 7 с площ от 26.77 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 2062/30.08.2017 г. на СО, район „Сердика“, Х.Н. С. е починал на 27.08.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Т. М. С. и сина си Б. Х.в С..

На 12.10.2017 г. ищцата Т. М. С. е отправила до „К.-БГ“ ЕООД нотариална покана с искане в 7-дневен срок да върне на наследниците на Х.

С. дадени от наследодателя суми на значителна стойност, поради липса на основание за получаването им от дружеството.

В отговор на нотариалната покана едноличният собственик на капитала на „К.-БГ“ ЕООД Д.В. К. и управителят Ц.И.И. са посочили, че основанието за извършените плащания е посочено в преводите, че с г-жа К. и г-н С. водили преговори и С. категорично заявил, че желае предварителните договори да се сключат с К., която да стане и собственик на имота. Вноските С. направил в изпълнение на задълженията на купувача.

По делото са ангажирани гласни доказателства относно водените с „К.БГ“ ЕООД преговори във връзка със закупуването на процесните имоти.

Д. К. разказва, че познава С. и Н. К. като клиенти на фирмата за закупуване на апартамент през януари-февруари 2017 година. Няколко пъти преговаряли и накрая подписали предварителен договор за апартамент и гараж. Преговорите се водели от управителя, но К. присъствал на тях. К. и С. винаги идвали двамата в офиса. Със С. пиели кафе и си говорели за различни неща, но не били лични приятели. Никога не говорели за членове на 4 семейството си и К. не знаел кой какви деца има.

Управителят на фирмата и г-жа К. говорели за цената, като К. настоявала да падне цената. Говорела и от името на С.. С. знаел със сигурност, че апартаментът ще бъде на името на Н.. Присъствал и на подписването на предварителния договор. Казал, че с Н. живели повече от двадесет години заедно и не искал да има никаква собственост.

Б. С., син на Х. С., заявява, че с Н. К. не били в добри отношения след смъртта на баща му. Преди това се събирали един-два пъти, за което инициативата била на Х. С.. Свидетелят знае за закупуването на апартамент и гараж в центъра на София, до Лъвов мост. Баща му казал, че са събрали пари и са купили апартамент и гараж. Двамата ходили заедно да му покаже строежа. Споделил му, че трябвало доплащане на вноски и че купува имота с идеята да остане за него един ден. С баща си били в добри отношения.

В средата на 2017 г., няколко месеца преди да почине Х., двамата с Н. му били на гости в Цюрих. Казал, че им трябват още малко пари за последната вноска за апартамента и му поискал пари. Б. му дал в брой 10 000 франка, които изтеглил от сметката си.

Според свидетеля баща му и Н. живели заедно около 10 години и били в добри отношения. Домът им бил в „Красна поляна“.

Свидетелят Е.Н., Х. С. и Н. К. били колеги в авиокомпания „Балкан“. С Н. се познавали от 1983 г., а с Х. се запознали по-късно. Знае, че С. има семейство и син и че Н. не е омъжена. Н. и Х. съжителствали от 1998 г. От тогава започнали да се събират семейно с Н. по повод имени и рождени дни.

През 2006 г. Х. имал здравословен проблем и престанал да лети. Н. нямала свое семейство и се привързала към Х.. От самия Х. Н. чувала само хубави думи за Н. и за живота му с нея. Бил щастлив с нея и споменавал, че има желание да й подари апартамент или да помогне за закупуването му.

Свидетелят не знае какво е било финансовото им състояние. Знае, че през 2017 г. са купили апартамента и са подписали договор, като Х. дал една част от сумата. Споделил пред свидетеля, а и пред други свои колеги, че не могъл да й подари целия апартамент, но дал част от сумата. Н. била с много добри намерения. Нямала други наследници и била готова всичко нейно да остане за Х.. Той имал намерение да я надари и Н. го споменавала отдавна, защото се чувствал добре при нея. Н. не знае на чие име са били документите и каква е 5 била продажната цена.

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Претенцията на ищцата за връщане на процесната сума от ответника произтича от твърденията, че същата е получена без правно основание.

Не се спори и от приетото по делото удостоверение за наследници на Х.Н. С. е видно, че Т. М. С. и Б. Х.в С. са на Х. С. при равни части, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. Безспорно е между страните в производството и че на 01.02.2017 г. Х. С. е превел по сметка на „К.-БГ“ ЕООД сумата от 68 453 лева, а на 18.04.2017 г. – 7 880 лева, или общо 76 333 лева.

С определение от 06.06.2022 г. съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже соченото в отговора основание за извършените плащания – изпълнение на задълженията на трето лице.