Решение № 691 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000610 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С въззивна жалба вх. на СГС № 175073/29.12.2017 г. А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) са обжалвали решение № 2363/13.12.2017 г., постановено по търг. дело № 1481/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от банката в несъстоятелност чрез синдиците й срещу К. А. Х. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл.

59, ал. 2 ЗБН; с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН; както и банката е осъдена на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 5 148.08 лева държавна такса по исковата молба делото, както и да заплати на К. А. Х. сумата от 2 462.40 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.

Въз основа на въззивната жалба е образувано в. търг. дело № 497/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, по което е постановено решение № 461/21.02.2020 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определения № 10130/02.04.2021 г. и № 10244/03.09.2021 г.), с което: потвърдено е като правилно и законосъобразно решението на градския съд в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД от ЗБН; отменено е решението на градския съд в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е постановено: обявени са за относително недействителни по 1 отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н) прихващанията, извършени от К. А. Х. с изявление за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и с вх. № 10594/03.11.2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.; обезсилено е решението на градския съд в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл.

59, ал. 3 ЗБН, като недопустимо; оставен е без разглеждане предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН; К. А. Х. е осъден да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 2 263.90 лв., а в полза на Софийски градски съд сумата от 4 527.80 лв., представляващи държавна такса, на основание чл. 78 ГПК вр. чл. 59, ал. 7 ЗБН.

По касационна жалба на К. А. Х. е постановено решение № 78/22.06.2022 г. по търг. дело № 1506/2020 г. по описа на I-во т.о. на ВКС, с което е отменено въззивното решение на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363/13.12.2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, по исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н) извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П., както и в частта, с която е обезсилено решение № 2363/13.12.2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд в частта по предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като е постановено: отхвърлени са предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.; както и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на евентуално съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

С оглед на гореизложеното, предмет на настоящото въззивно производство е въззивната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н) - А. Д. и К. М. с вх. на СГС № 175073/29.12.2017 г. в частта й, касаеща предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявени от синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу К. А. Х. за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката в несъстоятелност на прихващанията, извършени от ответника с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и с вх. № 10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П..

В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав жалбоподателят „Корпоративна търговска банка” АД (н) чрез синдиците А. Д. и К. М., представлявани от юр.к. К., поддържа въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в частта й относно исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН като по изложените в жалбата съображения моли апелативният съд да отмени решението на градския съд в тази му част и постанови ново, с което да уважи така предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна К. А. Х. чрез адвокат А. Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна 2 и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. Н. Д. и К. Х.

М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н) срещу К. А. Х. искове, както следва: главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН; първи евентуално конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и втори евентуално конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, последните от които следва да бъдат разгледани по същество от настоящия въззивен съдебен състав.

С тези искове синдиците на „КТБ“ АД (н) претендират съдът да обяви за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. и вх. № 10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П..

В исковата молба се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, решението на Софийски градски съд било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като била определена друга начална дата 20.06.2014 г.

Съдебните решения били постановени след поставяне на банката под специален надзор (решение № 73 на Управителния съвет на Българската народна банка от 20.06.2014 г., обявено с вписване № 20140623173928 в търговския регистър при Агенция по вписванията), продължаване на срока на специалния надзор (Решение № 114 на Управителния съвет на Българската народна банка от 16.09.2014 г., обявено с вписване № 20140918142617 в търговския регистър при Агенция по вписванията) и отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката поради отрицателен собствен капитал, с вземане на решение да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност (Решение № 138 на Управителния съвет на Българската народна банка от 06.11.2014 г., обявено с вписване № 20141107140740 в търговския регистър при Агенция по вписванията).

От ответника, на когото „Корпоративна търговска банка” АД (н) била кредитор за изискуеми парични вземания по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. с анекс № 1 от 30.06.2011 г. и анекс № 2 от 17.12.2012 г., били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката била уведомена. Прихващанията били за сума от 15 507 лева, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10584/03.11.2014 г. на К. А.

Х. за прихващане на цедирано от Б. Л. П. на ответника вземане за сумата, произтичащо от сключен с банката анекс № 95311 от 24.01.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, със задължение на К. А.

Х. по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и за сумите от 110 511.08 лева и 2 683.92 лева, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10594/03.11.2014 г. на К. А. Х. за прихващане на цедирано от М. М. П. на ответника вземане за сумите, произтичащо от сключен с банката анекс № 3

108247 от 04.06.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ и анекс № 126418 от 04.12.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит, със задължение на К. А. Х. по договор за банков кредит от 16.07.2008 г.

По отношение на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, предмет на настоящото производство, ищецът твърди, че били налице предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание цитираната разпоредба. Знанието за неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ), направено с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на плащания към клиенти, било ноторно известен факт. С решението от 16.09.2014 г. като аргумент за удължаване на срока, за който банката била поставена под специален надзор било посочено, че банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и била налице невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Към момента на придобиване на вземанията от ответника, неплатежоспособността на банката била обществено известен факт - по аргумент от чл. 36, ал. 2, т.

1 ЗКИ, когато банката спряла плащанията към вложителите повече от 7 дни, кредиторите знаели за настъпила неплатежоспособност на банката. Решенията на УС на БНБ били обявени в търговския регистър и имало информация от средствата за масова информация. Ответникът бил и служител в банката.

Ответникът К. А. Х. оспорва исковете като недопустими поради това, че ищецът нямал правен интерес от водените искове, тъй като кредитът на ответника бил погасен, съгласно справка от Централния кредитен регистър към 07.07.2017 г., като банката дала и съгласие за заличаване на ипотеката, която служила като обезпечение по договора за кредит през 2015 г.

Оспорва исковете и по същество като ги счита за неоснователни.

По отношение на исковете по чл. 59, ал. 3 ГПК оспорва знанието си за неплатежоспособността при придобиване на правата/задълженията по прихващанията, което обстоятелство било в доказателствена тежест на ищеца и трябвало да бъде доказано при условията на пълно главно доказване.