Определение № 122 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900534 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от “Милена 98“ ЕООД, ЕИК 200610055, със седалище и адрес на управление: гр.

Дряново, ***, представлявано от Денчо Маринов

Калестров - управител, срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Е, ***, представлявано заедно от всеки от двамата членове на управителния съвет:

Атанас Андреев Колев, Х. Петров Х.в, Йордан Петков Шарков,Томаш Пецка, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове както следва: - с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си, поето с Договор No ПУПРОК – 3034 – ДПРОК – 1587 / 29.04.2022г., сключен между страните, за присъединяване на обекта на ищеца – промишлена сграда в гр. Дряново, имот с идентификатор: ***, към електроразпределителната мрежа, чрез изграждане на необходимите електропреносни съоръжения, съгласно договора – включително изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен проект, снабдяване с разрешение за строеж и извършване на смр (полагане на кабелна линия НН- 159м, монтаж на кабелна касета, присъединяване на обекта към мрежата); - с правно основание чл. 92 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 112,40 лв., представляваща договорна неустойка за забава, начислена по чл. 40 от Договор No ПУПРОК – 3034 – ДПРОК – 1587 / 29.04.2022г., сключен между страните, за периода от 07.06.2025г. до 28.08.2025г.; - иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 82 628,57 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от забавеното изпълнение на договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на задължението.

1

С депозирания в срок отговор на исковата молба /вх. 29791 /16.10.2025г./ ответникът се позовава на валидно сключена между страните арбитражна клауза, обективирана в процесния договор и прави възражение за неподведомственост на спора пред съда.

С допълнителната искова молба ищецът е изразил становище, с което моли съда да не приема за основателно възражението. Твърди, че клаузата не е валидна и сочи, че липсва равнопоставеност между страните, като е налице злоупотреба с господстващо положение.

С допълнителния отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа възражението си.

Съдът намира следното:

Предмет на делото е спор възникнал във връзка с подписаният между страните Договор No ПУПРОК – 3034 – ДПРОК – 1587 / 29.04.2022г. Не се оспорва неговото сключване, както и че се съдържа в него арбитражна клауза, която предвижда, че спорът следва да се решава от Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Спори се по валидността на клаузата и евентуално нейната приложимост.

В процесния случай отношенията се развиват между търговци, от което следва че не е налице изключението за потребители. Не се касае и за останалите изключения, предвидени в разпоредбата на чл.19 от ГПК, според която страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за арбитража /ЗА/, арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Приема се, че писмената форма е спазена, ако волеизявлението е направено в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.

Процесната арбитражна клауза е обективирана в договор, подписан и от двете страни по спора, при спазване на изискуемата от закона писмена форма, като съдът приема, че е налице валидно сключена арбитражна клауза. Ищецът се е позовал именно на валидността на сключения между страните договор, като на това основава и самата си претенция. Не следва да се приема, че клаузата по чл. 49 е недействителна и като съдържаща се в бланков документ. Дори и да се приеме, че се касае за бланков документ, то налице е константна 2 практика, според която включването на арбитражната клауза в образецбланка, не я прави нищожна /Решение № 75/27.04.2015 г. по т. д. № 324/15 на ВКС, I TO, Решение № 219/10.02.2015 по т. д. 2051/14 на ВКС, I TO/. Липсват пречки ищецът да подпише договора, отказвайки се от предложената арбитражна клауза. Липсват и доказателства, че енергийното дружество е поставило приемането на абритражната клауза като условие за сключване на договора, поради което възраженията за неравнопоставеност и злоупотреба от страна на дружеството остават недоказани. Клаузата е ясна и конкретно посочва, че спор, възникнал по повод на договора, ще се решава от Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“, като правосубектността на тази арбитражна институция е служебно известна на съда.

С оглед на изложеното и съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора пред ВОС следва да бъде уважен, а производството следва да бъде прекратено на основание чл.8 ал.1 от ЗА, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 534 по описа на Варненски Окръжен Съд за 2025г., поради неподведомственост на съда, на основание чл.8 ал.1 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на двете страни по делото.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3