Решение № 40 от 17.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200087 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 225, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от членовете на управителния съвет, чрез пълномощник, срещу Наказателно постановление № НП-9 от 06.04.2023 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – гр. София, с което за неизпълнение на задължението по чл. 206, ал.

3 във вр. с чл. 206, ал. 1 от ЗЕ на дружеството, в качеството му на лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия”, е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, пълномощникът поддържа, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени. Излагат се подробни съображения, че същото противоречи на материалноправните разпоредби, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, налице е необоснованост и несъответствие с целта на закона, като в условията на евентуалност се настоява, че наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Председателят на КЕВР, чрез пълномощник, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се иска от съда да го потвърди.

1

Пълномощниците на страните са представили и подробни писмени защити.

Към делото е приета административната преписка по издаденото наказателно постановление, разпитани са четирима свидетели и е прието заключение по назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства и заключение на СТЕ, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В хода на извършена проверка е установено, че за периода от 21.10.2022 г. до 28.10.2022 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е доставило на обекта на клиента Ц. Е. С., с абонатен № ....., на адрес: местност „...“, с. Р., общ. С., електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужване на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката), приета от КВЕР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Съгласно т. 3.2.1.3.2. от Методиката, приета с горецитираното решение, при нормални условия на работа всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10 %/- 15 %. От Констативен протокол № СО-КЕВР-10 от 28.10.2022 г. (л. 28 от делото) е видно, че не всички, а само 98,9 % от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. С оглед на това е съставен Констативен протокол № Е-8 от 06.12.2022 г. (л. 30 от делото), в който относно обекта на Ц. Е. С. (стр. 6 от протокола) е посочено, че от същата е подадена до въззивника жалба за „ниско напрежение“ на 28.10.2020 г., която е приета за основателна от последния, посочено е, че са предприети мерки – „Реконструкция на мрежа и съоръжения, изнасяне на табла“ и е отразено, че към 01.09.2022 г. предприетите мерки са завършени, но не са представени данни за резултат от повторно измерване след предприетите мерки, като същевременно в цитирания вече Констативен протокол № СО-КЕВР-10 от 28.10.2022 г. относно измерването за периода от 21.10.2022 г. до 28.10.2022 г. се съдържа заключението, че средните ефективни стойности на захранващото напрежение не отговарят на Стандарта. Въз основа на отразеното в констативния протокол от 06.12.2022 г. е съставен Акт № Е-КРС-9/23.01.2023 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен за запознаване с неговото съдържани и връчен на упълномощено от въззивника лице на същата дата. В АУАН е отразено, че нарушението е извършено в режим на повторност, тъй като за нарушение на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. на въззивника е издадено Наказателно постановление № НП-43 от 12.05.2021 г., което е потвърдено с Решение № 4112 от 20.06.2022 г., постановено по КАНД № 3497 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град. Срещу АУАН е подадено възражение № Е-13-62-30/30.01.2023 г. Същото е счетено за неоснователно и от Председателя на КЕВР е издадено атакуваното НП, в което нарушението е описано по начин, идентичен на този в АУАН, като отново е посочено, че нарушението е извършено в режим на повторност, тъй като за нарушение на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. на въззивника е издадено Наказателно постановление № НП-43 от 12.05.2021 г., 2 което е потвърдено с Решение № 4112 от 20.06.2022 г., но е допусната грешка като е отразено, че това решение е на Административен съд София-област, вместо на Административен съд София-град.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че в конкретния случай няма фактори по смисъла на Методиката, които да правят допустимо констатираното отклонение на напрежението извън Стандарта, което се потвърждава от вещото лице и при разпита му в съдебното заседание, при който, по отношение на наведеното от въззивника обстоятелство за прекъсване на напрежението на 25.10.2022 г., в 8,45 часа, вещото лице заявява, че това прекъсване не влияе на измерването и на констатираните резултати.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена по делото, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по СТЕ и на свидетелските показания, които относно така приетото са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, „на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева, а ал. 3 повелява, че „при повторно извършено нарушение по ал. 1, имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1“, т.е. от 60 000 лева до 3 000 000 лева.

Съгласно т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“ лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията, а с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.

КЕВР е приела Методиката. Дружеството – жалбоподател е задължено да съобрази дейността си с Методиката, поради което навеждането на доводи за отменени/действащи стандарти е извън предмета на доказване по настоящото дело. Изискванията към въззивника са изрично посочени в самата Методика – т. 3.2.1.3.2., като липсва препращане към друг акт. С оглед заключението на ССЕ, неоснователни са възраженията за различни фактори, които да правят допустимо констатираното отклонение на напрежението извън Стандарта – захранване на отдалечени райони с дълги линии и прекъсване на напрежението. В случая жалбата на клиента Ц. Е. С. е от 28.10.2020 г. и въззивникът е разполагал с период от време от две години, за да осигури необходимото качество на доставяната електрическа енергия, което не е сторено. То следва да отговаря на изискванията постоянно, поради което измервания в други времеви интервали са неотносими по делото, след като е констатирано несъответствието с изискванията, за което е съставен АУАН и е издадено процесното НП. Извършваните реконструкции също са ирелевантни, доколкото въззивникът дължи резултат, а не само усилия за постигането на такъв. Неоснователно е и възражението, че при съставяне на 3

АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама свидетели и за отбелязване на това в АУАН. Дори АУАН да е подписан от един свидетел, който не е свидетел при установяване на нарушението (а в случая АУАН е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението), това обстоятелство няма характер на съществено процесуално нарушение и само по себе си не съставлява основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно чл.

40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, или по ал. 3 в присъствието на двама други свидетели. Ролята на двамата свидетели при съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е само декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не опорочава съществено акта и не накърнява правото на защита на нарушителя, още повече, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН предвижда възможност в определени случаи АУАН да се съставя в отсъствието на каквито и да било свидетели. Изрично в този смисъл са напр.

Решение № 1020 от 17.12.2015 г. по к.н.а.д. № 945/2015 г. и Решение № 437 от 22.04.2013 г. по к.а.н.д. № 243/2013 г. на Административен съд София – област. В настоящия случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностни лица в кръга на службата им. Ето защо, не е налице твърдяното от въззивника процесуално нарушение.

В случая съдът намира, че нарушението е извършено при условията на „повторност“, тъй като наказателното постановление е влязло в законна сила на 20.06.2022 г., а неизпълнението по настоящото дело е за периода от 21.10.2022 г. до 28.10.2022 г. Следователно към момента на извършване на нарушението (неизпълнение на задължението) Наказателно постановление № 43 от 12.05.2021 г. е било влязло в законна сила и не е минал период по-дълъг от една година от влизането му в сила, а съгласно §1, т. 4 от ДР на АПК повторно е това нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото нарушение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно допуснатата в НП техническа грешка относно съдът, който е постановил решението като касационна инстанция, доколкото предходното НП е вярно посочено, като е вярно посочена и датата му на влизане в сила.

Решението се квалифицира като извършено при условията на „повторност“ с оглед влязло в сила предходно НП, а не съдебно решение.

Правилно е определен и размерът на наложената имуществена санкция.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона, а неизпълнението засяга важни обществени отношения свързани с гарантиране на правата на потребителите, като липсата на доставена качествена електрическа енергия може сериозно да застраши здравето и живота на хората.

С оглед изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл.

189, ал. 3 от НПК, жалбоподателят следва да понесе разноските по делото, които в случая се изразяват в платено възнаграждение на вещо лице в размер 4 на 500 лева. Поради направено изрично искане, жалбоподателят следва да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.