Решение № 1993 от 06.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15253/2025
- Вид
- Решение № 1993
- Подписан
- 06.06.2026
- В сила
- 27.06.2026
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- Член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1993 гр. София, 06.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215253 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „,,***'', ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. ,,***'', представлявано от В.С.С., в качеството му на управител, чрез адвокат П. Н., съдебен адрес: град ,,***'' срещу Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата е наложена от Агенция Пътна Инфраструктура на „,,***'' имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, като се излагат подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. П. Н. с пълномощно по делото. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Административно-наказващият орган Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Д., който моли съда да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. Претендира разноски в минимален размер.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.11.2022 г. в 07:09 ч. е констатирано движение на ППС ,,***'', регистрационен 1 номер ,,***'', с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична по път А-6 км 60+705, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Установено е, че същото е собственост на фирма „,,***''“.
Нарушението е установено с устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+705.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение бил издаден атакуваният Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата АПИ е наложила на „,,***'' имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Електронен фиш (ЕФ) Nº **********- заверено копие, доклад от Електронната система за сбиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в – извлечение, Статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство(ППС) с рег. Nº ,,***'' - 2 бр. снимки – извлечение, справка за собственост на МПС с рег. Nº ,,***'' - 1 стр. – извлечение, известие за доставяне на електронен фиш Nº **********- заверено копие, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ към АПИ и жалба.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** е ангажирана административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за това, че на 30.11.2022 г., в
07:09 часа, е установено нарушение
Nº
EFF05208F1C719D3E053021F160A45E0, с ППС ,,***'', регистрационен номер ,,***'', с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път А-6 км 60+705, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10191, представляващо елемент 2 от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+705.
Съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към датата на нарушението не е предвидена възможност да се издава електронен фиш при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който регламентира, че част от нарушенията, свързани със заплащането на пътни такси, се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Може да бъде направен извод, че при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането не може да се извърши чрез издаване на електронен фиш, доколкото преди изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП от 13.02.2024 г. е имало възможност да се приложи диференцирана процедура единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Следователно ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи по общия ред чрез издаване на АУАН и НП. Административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото е нарушил съществувалия към момента на извършване на нарушението императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява по-благоприятен по смисъла на ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. Този пропуск е довел до ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Посоченият недостатък на развилата се процедура съставлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
На следващо място при издаването на ЕФ е допуснат неотстраним порок, който обуславя незаконосъобразността на обжалвания властнически акт. Налице е Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция "Пътна инфраструктура“, съобразно което "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер.". Видно е, че според Съда на ЕС, от гледна точка на изискванията, предвидени в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни 3 автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е допустима национална правна уредба, регламентиращи система от наказания /глоба или имуществена санкция/ във фиксиран размер - без оглед характера и тежестта на извършеното административно нарушение и независимо дали е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". Налага се да бъде отбелязано, че независимо как бива възприемана тълкувателната дейност на СЕС /в т. ч. - от гледна точка на нейния по същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не бъде взета предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен източник на правото на ЕС.
Наред с това, принципът на примат на съюзното право, над това на държавите членки е една от същностните характеристики на съюзното право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I- 6079/. Също така, следва да бъде подчертано, че "Националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред." /Решение на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу Société anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di Susa - Италия. # Дело 106/77./.
Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на настоящото дело, налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата, съобразно които на „,,***'',", с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ,,***'', представлявано от В.С.С., в качеството му на управител, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл. 102 ал. 2 ЗДвП, няма как да намерят приложение, от една страна, предвид противоречието им с Правото на ЕС /в частност - чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от друга - предвид принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите членки.
Ето защо, обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и разглеждането на процесния казус по същество, се явяват напълно безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, като издаден без правно основание, в противоречие с Правото на ЕС.
При този изход на делото и с оглед отмяната на електронния фиш, жалбоподателят според настоящия съдебен състав има право на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 281, 21 / двеста осемдесет и едно евро и 21 евроцента/, левова равностойност на 550,00 лв. съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна няма право на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 от ЗАНН, Софийски районен 4 съд, НО, 105-ти състав