Определение № 44 от 29.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 44 гр.

Пловдив, 29 януари 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 36/ 2020 г. по описа на

ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ал.2 от ГПК .

Постъпила е частна жалба вх.№ 37363/12.12.2019 г. от М.Н.С. ,представлявана от адв.Ж.М. против разпореждане № 9965/ 22.11.2019 г.

,постановено по в.ч.гр.д. 467 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната частна жалба от настоящия жалбоподател против вх.№ 31955/30.10.2019 г. също против разпореждане за връщане на частна жалба поради невнасяне на държавна такса.По изложените в частната жалба съображения жалбоподателката моли същата да бъде уважена, а обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за понататъшни процесуални действия.

От ответника по частната жалба Р.К.Г. е постъпил отговор ,с който оспорва същата и заявява искане същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.

В.гр.д. 467 / 2019 г. по описа на ОС –

Пловдив е образувано по въззивна жалба от М.Н.С. против решение ,постановено по гр.д.5129/2018 г. по описа на РС – Пловдив като с определение от 18.09.2018 г. във връзка със заявено искане от страна на С. и на основание чл.83 ал.2 от ГПК администриращият въззивната й жалба районен съд я е освободил от внасяне на държавна такса в рамките на производството по въззивно обжалване.След постановяване на решение от въззивния съд от С. е депозирана касационна жалба

,която е оставена без движение с редица указания ,включително с указание за внасяне на държавна такса ,във връзка с което С. отново е заявила искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването й от държавна такса за касационно обжалване,което искане с определение № 1411 /12.07.2019 г., постановено по горепосоченото въззивно дело е оставено без уважение.

Против това определение е постъпила частна жалба вх.№ 23258 / 31.07.2019 г. ,която след оставянето й без движение за внасяне на държавна такса от 15 лв. е върната поради неизпълнение на това задължение с разпореждане № 7169 / 22.08.2019г.

Против това разпореждане е постъпила частна жалба вх.№ 26915 / 13.09.2019 г. ,която след оставянето й без движение за внасяне на държавна такса от 15 лв. е върната поради неизпълнение на това задължение с разпореждане № 8745 / 15.10.2019г.

Против това разпореждане е постъпила частна жалба вх.№ 31955 / 30.10.2019 г. ,която след оставянето й без движение за внасяне на държавна такса от 15 лв. е върната поради неизпълнение на това задължение с разпореждане № 9965/ 22.11.2019 г.,което разпореждане е и предмет на настоящето въззивно обжалване.

Частната жалба е основателна .Както се каза по горе С. е освободена от внасяне на държавна такса поради преценка от страна на съда ,администриращ въззивната й жалба ,че са налице условията на чл.83 ал.2 от ГПК .Независимо ,че е посочено ,че същата е освободена от заплащане на такси в производството по въззивно обжалване следва да бъдат споделени разясненията ,дадени в т.12 от ТР № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС ,а именно ,че когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото и я освободи от заплащането на държавна такса по чл.

83, ал. 2 ГПК ,това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Следва да бъде съобразено и това ,че върната с обжалваното разпореждане частна жалба е трета по ред такава ,постъпила против поредни разпореждания за връщане на частна жалба ,първото от което е по отношение на частна жалба против определение на съда ,с което е отказано освобождаването й от такса за касационно обжалване, при което положение държавна такса не е следвало да бъде събирана ,включително и по върната с обжалваното разпореждане частна жалба ,тъй като по този начин се препятства правото на жалбоподателката да упражни предоставените й процесуални права.

С оглед на изложеното съдът намира обжалваното разпореждане на връщане на частна жалба от С. поради невнасяне на държавна такса за неправилно и като такова следва да бъде отменено ,а делото върнато на въззивния съд за предприемане на следващите се процесуални действия.

Ето защо съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 9965/ 22.11.2019 г. ,постановено по в.ч.гр.д. 467 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната частна жалба от М.Н.С. ,представлявана от адв.Ж.М. вх.№ 31955/30.10.2019 г. и ВРЪЩА делото на въззивния съд за предприемане на следващите се процесуални действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.