Решение № 1948 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1948 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100102752 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът В. П. твърди, че на 22.04.2014 г. е привлечен като обвиняем за това, че в качеството си на председател на Военно-апелативния съд не е изпълнил задълженията си по служба, от което са настъпили тежки последици (престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК), за участие като помагач в длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК), за участие като помагач при предоставяне на неверни сведения, за да бъдат получени средства от фондовете на Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК), както и за и за участие като помагач при опит за извършване на такова престъпление. Ищецът посочва, че към този момент той е административен ръководител – председател на Софийски апелативен съд (САС) (длъжност, която заема от 09.06.2009 г.) и с военно звание „генерал-лейтенант“ (получено на 26.04.2007 г.). Твърди, че след като му е повдигнато обвинение с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 15.05.2014 г. той е отстранен от длъжност като председател на САС и като съдия в този съд, а с решение на ВСС от 26.06.2014 г. е отхвърлена кандидатурата му за втори мандат като председател на САС. Впоследствие, считано от 29.11.2016 г., той е възстановен на длъжност съдия в САС. Ищецът твърди, че на 18.12.2014 г. повторно е привлечен като обвиняем за посочените престъпления – за неизпълнение на задълженията му по служба в качеството му на председател на Военно-апелативния съд, от което са настъпили тежки последици (престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК), за участие като помагач в длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК) и за участие като помагач при предоставяне на неверни сведения, за да бъдат получени 1 средства от фондовете на Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК).

По тези обвинения срещу него е внесен обвинителен акт, като с присъда от 21.06.2019 г. на СГС той е признат за виновен по част от обвиненията (като е осъден условно), а с присъда от 04.12.2020 г. на САС (влязла в сила на 22.12.2020 г.) ищецът е оправдан по всички обвинения. Ищецът твърди, че от така повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство, продължило 6 години и 8 месеца, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто му име, включително репутацията му като магистрат, военен и административен ръководител на съд, като в тази връзка твърди и че наказателното производство срещу него е получило широко отразяване в медиите. Освен това ищецът посочва, че претърпяните от него неимуществени вреди включват и преживения стрес и неудобства във връзка с участието му в наказателното производство, както и лишаването му от възможността да ловува поради отнемането на разрешителното му за носене на оръжие в резултат от привличането му като обвиняем. Ищецът посочва и че е лишен от възможността да работи като съдия и съответно да получава доходи за период от 2 години и половина. Заявява, че след влизане в сила на оправдателната присъда срещу него на 25.06.2021 г. му е изплатена сумата 120 305,37 лв., представляваща трудовото възнаграждение, което му се дължи за периода, в който е отстранен от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. Твърди обаче, че тъй като възнаграждението му е изплатено със закъснение, той е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза в размер на законната лихва върху дължимото възнаграждение от момента, в който е следвало да бъде изплатено за всеки месец, до момента, в който реално е изплатено, като за периода 31.05.2014 г. – 25.06.2021 г. тази пропусната полза възлиза общо на сумата 78 992,75 лв. Ищецът твърди също така, че поради повдигнатото му обвинение и отстраняването му от длъжност не са му били изплатени допълнителните трудови възнаграждения, дължими за 2019 г. и 2020 г., които възлизат общо на 10 480 лв., както и сумите за социално-битово и културно обслужване (СБКО) за периода на отстраняването му от длъжност, които възлизат на 1 363 лв. Твърди и че е заплатил възнаграждение на адвокат за защита в наказателното производство срещу него в размер на 300 лв. Поради това ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото му обвинение в размер на 500 000 лв., както и обезщетение за посочените по-горе имуществени вреди, които също са в резултат от воденото срещу него наказателно производство, чийто общ размер възлиза на 91 135,75 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете. Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с воденото срещу него наказателното производство и съответно с действията на прокуратурата не са установени по делото. Посочва, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумни срокове, доколкото същото представлява фактическа и правна сложност, а освен това по-голямата част от производството е била в съдебна фаза, при което прокуратурата не следва да отговаря за продължителността на съдебното производство. Ответникът изтъква и 2 обстоятелствата, че личните права на ищеца не са били ограничени чрез мярка за неотклонение (такава не е взета спрямо него), няма трайни вреди, които да е понесъл ищецът, а също така медийното разгласяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство е следствие от засиления обществен интерес към случая с оглед на заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че ищецът и семейството му са разполагали с доходи и след отстраняването му от длъжност. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. По отношение на претендираните имуществени вреди за заплащане на възнаграждение за адвокат в наказателното производство, ответникът оспорва осъществяването на такава правна помощ. Оспорва и дължимостта на претендираното обезщетение за пропуснати ползи – лихва за забава върху неполучените своевременно от ищеца трудови възнаграждения за периода на отстраняването му от длъжност, като счита, че ответникът не следва да отговаря за подобна вреда, нито тя може да се претендира по реда на ЗОДОВ, а също оспорва и начина на определяне на размера . Ответникът възразява и за това, че не следва да отговаря за неполучените от ищеца суми за допълнителни трудови възнаграждения, тъй като не е налице причинна връзка между неполучаването им и повдигнатото на ищеца обвинение, включително тъй като тези възнаграждения нямат постоянен характер. По аналогични съображения ответникът оспорва отговорността си и по отношение на претенцията на ищеца за неполучени суми за СБКО.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

I. По отношение на въздействието върху ищеца, свързано с воденото срещу него наказателно производство.

Видно от приложеното по делото наказателно производство по НОХД № 2833/2015 г. на СГС, НО, 19 състав, както и от представените с исковата молба документи от досъдебното производство (което, предвид обема си, не е приложено към настоящото дело), на 22.04.2014 г. на ищеца В. П. е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 60Пр/2014 г. на Военно-окръжна прокуратура – София. На ищеца са повдигнати четири обвинения. Първото е за това, че в периода 28.10.2008 г. – 08.07.2009 г. в качеството си на длъжностно лице – председател на Военно-апелативния съд – не е изпълнил задълженията си по служба, като не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по проект, съфинансиран със средства на Европейския съюз, от което са настъпили тежки последици, а именно невъзможност да бъдат възстановени разходи, надхвърлящи 400 000 лв.

(престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК). Второто обвинение е за това, че в периода 08.07.2009 г. – 19.10.2009 г. в съучастие като помагач е улеснил председателя на Военноапелативния съд в този период за присвояване на поверени му пари в размер, надхвърлящ 40 000 лв., чрез изготвяне на документи – длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК). Третото обвинение е за това, че в периода 08.07.2009 г. – 26.11.2009 г. в съучастие като помагач ищецът е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период чрез изготвяне на документи да 3 предостави неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК). Четвъртото обвинение е за това, че в периода 08.07.2009 г. – 29.07.2010 г. в съучастие като помагач ищецът е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период, който е направил опит да предостави неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от Европейския съюз (опит за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК). Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца на 28.04.2014 г., като на същата дата той е разпитан като обвиняем. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение.

Впоследствие, с постановление от 18.12.2014 г., обвиненията спрямо ищеца са уточнени, като са му повдигнати три обвинения, които включват деянията по първоначално повдигнатите му обвинения. Първото обвинение е за това, че в периода 28.10.2008 г. – 09.06.2009 г. в качеството си на председател на Военно-апелативния съд не е изпълнил задълженията си по служба, като не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по проект, съфинансиран със средства на Европейския съюз, от което са настъпили тежки последици за съда, а именно наложена е финансова корекция за сума, надхвърляща 700 000 лв. (престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК). Второто обвинение е за това, че в периода 09.06.2009 г. – 19.10.2009 г. в съучастие като помагач чрез изготвяне на документи е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период да присвои, като ги е предоставил на трето лице, средства в размер, надхвърлящ 40 000 лв. – длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК). Третото обвинение е за това, че в периода 08.07.2009 г. – 19.07.2010 г. в съучастие като помагач чрез изготвяне на документи ищецът, заедно с други лица, е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период, който е предоставил неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК).

На същата дата 18.12.2014 г. ищецът повторно е разпитан като обвиняем по уточнените обвинения. След това на 25.01.2015 г. на ищеца е предявено разследването.

Няма данни по делото на досъдебното производство да са извършвани и други действия с участието на ищеца. На 31.03.2015 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в Софийския военен съд по посочените по-горе три обвинения.

След последователни отводи на съдиите от Софийския военен съд, Пловдивския военен съд и Сливенския военен съд, доколкото както ищецът, така и други подсъдими (сред които и следващият председател на Военно-апелативния съд) са или са били колеги на военните съдии, поради което те са преценили, че не могат безпристрастно да разгледат делото, ВКС с определение от 16.07.2015 г. изпраща делото за разглеждане от СГС, където е образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС.

Междувременно, едновременно с първоначалното повдигане на обвинение на ищеца, на 28.04.2014 г. главният прокурор прави искане за временното му отстраняване от длъжност (искането е представеното по делото). Видно от представеното извлечение от протокол № 20 от заседание на ВСС от 15.05.2014 г. ищецът е отстранен от заеманата от него длъжност „председател на САС“, както и „съдия в САС“ до приключване на 4 наказателното производство срещу него. Ищецът е назначен и заема длъжността председател на САС от 09.06.2009 г. (видно от представените акт за заемане на длъжността от 09.06.2009 г. и протокол № 18 от 29.09.2009 г. от заседание на ВСС). Също така, според представеното становище от комисията по професионална етика към ВСС, комисията не е дала положително становище за притежаваните от ищеца нравствени качества във връзка с участието му в конкурс за нов мандат като председател на САС. Комисията се е позовала и на временното отстраняване на ищеца от длъжност във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Съгласно решение на ВСС от 26.06.2014 г. (по т. 1 от представения протокол от № 28/26.06.2014 г.) ВСС не е избрал председател на САС, като единственият кандидат е бил ищецът.