Определение № 1761 от 15.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2291/2025
- Вид
- Определение № 1761
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Вероника Николова, Мирослава Кацарска, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 170 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1761 гр. София, 15.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вероника Николова
Членове:
Мадлена Желева
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902291 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Е. К., чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. С., срещу въззивното решение № 831 / 24.07.2025 г. по в.гр.д. № 165/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 4982/18.11.2019г. по гр. д. № 4872/2018 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване за нищожни на описаните клаузи на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 21 от 07.12.2006г., том VI, peг.
№11011, дело № 874, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.
№34263/07.12.2006г., служеща за обезпечаване на вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се изтъква като довод, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, като е приел за ненужно уведомяването за производството на дружеството, на което е прехвърлено вземането, обезпечено с процесния ипотечен договор. Касационният жалбоподател твърди, че съдът незаконосъобразно е приел, че не е налице нищожност на договорната ипотека, независимо от обвързаността на обезпечението с неопределени условия в договора за кредит и в нарушение на чл. 26, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 16, ал.1 ЗПК /отм./. Касаторът излага подробни съображения, че заповедта за изпълнение не му е надлежно връчена и с влязъл в сила акт било прието за недопустимо подаването на възражение срещу същата, както и на частна жалба срещу разпореждането за 1 незабавно изпълнение. Твърди, че в решение № 277/20.03.2024г. на Окръжен съд – Варна не са разгледани доводите му за недействителност на клаузите от договора за кредит. По подробно изложените съображения претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковата му претенция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за действителност на текст от ипотечен договор, който не е бил включен в предмета на спора, решен с влязло в сила решение за действителност на текст от кредитен договор, изпълнението на който се обезпечава с ипотечния?“; 2. „Има ли сила на пресъдено нещо недопуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за недействителност на текстове от договор за банков кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи, когато със съдебното решение искът не е разгледан поради приета негова недопустимост като подаден извън срок?“; 3. „Длъжен ли е въззивен съд да се произнесе по иск за оспорена действителност на текстове от ипотечен договор, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи спрямо оспорваните текстове от ипотечния договор, които препращат или възпроизвеждат текстове от договор за кредит, когато с влязло в сила съдебно решение искът за действителност на текстове от договор за кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхно естество на неравноправни клаузи с потребител, не е разгледан по същество поради приета негова недопустимост като подаден извън срок?“, като по трите въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/18.03.2022г. по т.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, както и с актове на СЕС, а именно решение по дело С - 170/2021, решение по съед. дела С - 776/19 и С - 782/19, решение по дело С - 582/23, решение по дело С - 423/23 и др.; 4. „Влиза ли в сила заповед за изпълнение спрямо ипотекарен длъжник от изпълнително производство, който не е бил вписан в заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в нейното издаване?“; 5. „Влиза ли в сила определение на въззивен съд, с което е прието липса на право на ипотекарен длъжник от изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от заповедно производство, да възрази срещу заповедта за изпълнение и да обжалва разпореждане за нейното издаване, когато не е бил вписан в заявлението от заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в производството по нейното издаване?; 6. „Въззивен състав, решаващ иск за действителност на текстове от ипотечен договор, оспорени с твърдение за тяхната неравноправност, длъжен ли е при извършване на своята преценка за неговата допустимост за предявяване на иска в срок, започващ от връчване на заповед за изпълнение или разпореждане за нейното издаване, да зачете сила на пресъдено нещо на влезли в сила определения, в които е прието, че за ищеца не е възниквало право да оспорва тези актове и че не е бил страна в 2 производството по тяхното издаване?“, като по 4, 5 и 6 въпроси касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с описаните актове на ВКС, а именно: опр. № 88/10.10.2012г. по ч.т.д.№ 606/2012г. на 2 т.о., опр. №531/21.09.2012г. по ч.т.д. № 498/2012г. на 1 т.о., опр.
№284/27.07.2022г. и опр. №50003/01.12.2023г. по ч.гр.д. №423/2022г. на 3 гр.о., решение №93/17.05.2021г. по гр.д. № 2766/2020г. на ВКС, 4 г.о., като се сочи и противоречие с описаните по-горе решения на СЕС; 7. „Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, да обсъди оспорване истинност на текст от договор за кредит и на авторство на подпис в него, което оспорване е направено в друго съдебно производство, и след постановяване на обжалваното пред този въззивен съд първоинстанционно решение?“, по който въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 8. „Когато в производството по оспорване действителност на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, са представени и приети доказателства за вписване в имотен регистър на нов ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение, разпоредбите на чл. 226, ал.1, 2 и 3 ГПК следва ли да се тълкуват като задължаващи съда да уведоми новия ипотекарен кредитор и в зависимост от заявеното от него да осигури прилагането на чл.
226 ГПК между страните по делото и задължаващи съда да укаже на ищеца от първоинстанционното производство необходимост от насочване на иска към новия ипотекарен кредитор, вписан в имотен регистър?“, по който въпрос се твърди разрешаване в противоречие с т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с ТР №2/26.03.2021г. по т.д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС и решение №161/24.06.2025г. по к.т.д. № 1509/2023г. на ВКС, 1 т.о.; 9.
„Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит с потребител, да се произнесе по действителност на кредитния договор и обезпечаващия го ипотечен договор по чл.16 ЗПК/ отм./ и чл. 26 ЗПК, като провери дали кредитният договор предвижда прехвърляемост на вземането, когато във въззивното произвоство са представени и приети доказателства за вписване в Имотен регистър на новия ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение?, по който въпрос се сочи разрешаване в противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, решение на ОС – Кюстендил по гр.д.№333/2019г. и на ОС – Пловдив по гр. д. № 2390/2019г.; 10. „Въззивният съд длъжен ли е да обсъди оспорването с въззивната жалба на дължимост на разноски, плащането на които са възложени с първоинстанционното решение, когато оспорваните разноски са за експертиза, която не е свързана с предмета на делото?“, по който въпрос също се сочи противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения на СЕС по дело С-283/09 и по дело Т-45/01.
3
Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД не изразява становище по касационната жалба и не е подал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С исковата молба и направените от ищеца уточнения с допълнителни молби пред първоинстанционния съд са били предявени в обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за установяване на нищожност поради неравноправност на клаузи от договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 115/05.12.2006 г. и на клаузи от договора за ипотека, сключен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 21 от 07.12.2006 г., том VI, рег. № 11011, дело № 874, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 34263/07.12.2006 г. С решение № 4982 от 18.11.2019г. по гр. дело № 4872/2018 г. на Районен съд Варна първоинстанционният съд се е произнесъл само по иска за установяване на нищожност поради неравноправност на горепосочените клаузи от договора за ипотека. По повод на подадена молба за допълване на решението и произнасяне и по иска за нищожност на договорни клаузи от договора за ипотечен кредит, първоинстанционният съд с определение № 2776 от 17.02.2020 г. е разделил производството, като по отделените искове е образувано гр. дело № 2283/2020 г. на Районен съд Варна. Постановеното по гр.д.№4872/2018г. решение на РС – Варна е било потвърдено с решение № 260128/ 29.07.2020 г. по в. т. д. № 602/2020 г. на Окръжен съд Варна.
С решение № 60161/21.01.2022г. по т.д. №2016/2020г. на 2 т.о., друг състав на ВКС е обезсилил решение № 260128 от 29.07.2020 г. по в. т. д. № 602/2020 г. на Окръжен съд Варна и е върнал делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг състав по иска за установяване нищожност на конкретните клаузи от договора за ипотека, сключен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 21 от 07.12.2006 г., том VI, рег. № 11011, дело № 874, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 34263/07.12.2006 г., с мотиви, че решението по гр. дело № 2283/2020 г. на Районен съд Варна, с предмет - нищожност на договорни клаузи от договора за ипотечен кредит, е преюдициално по отношение на спора. След спиране на производството по делото, с определение № 2039/29.04.2025г., и като е констатирано приключване на преюдициалното дело, производството е възобновено, и окръжният съд е постановил обжалваното пред настоящия съдебен състав въззивно решение.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че на 05.12.2006 г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който „ДЗИ БАНК“ АД /с правоприемник ответника по касационното производство/ е предоставило на 4 кредитополучателя Ивайло Иванов сумата от 51 000 лева, предназначена за рефинансиране на кредити и за потребителски нужди, със срок на издължаване 240 месеца. Съдът е отчел, че ищецът В. К., който не е страна по договора за кредит, е учредил ипотека в полза на банката за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по силата на нотариален акт № 21, том VI, рег. № 11011, дело № 874/2006 г. на нотариус Петранка Димитрова, с район на действие РС Варна.
Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/979e71e2-ed5c-48d9-8211-04132f16eda5