Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1312 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2727/2025
Вид
Определение № 1312
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. Варна, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102727 по описа за 2025 година

Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Производството е заведено от Х. К. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „****“ №37, вх. „В“, ет.5, със съдебен адрес – гр. София, ул. „****“ №1, ет.2, оф.2 – адв. Ж. С. Ж. от АК София против Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ) „Д-р Марко Антонов Марков- Варна“ ЕООД, ЕИК 000090154, гр. Варна, бул.

„Цар Освободител“ №100, като обективно и съединени искове да бъде осъден ответника на основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на ищцата сума в общ размер от 60 691.80 лв., от които 10 691.80 лв. като имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата разходи за молекулярно изследване, проведено във ФР Германия на 30.08.2022 г. както и сумата от 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата, изразили се в „ … болки и страдания във връзка със загубата на биологичен материал – акселарни лимфни възли при проведено в ответното дружество оперативно лечение на 10.08.2022 г.“, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Сочи, че на 21.07.2022 г., след установена туморна формация на дясна млечна жлеза на ищцата е извършена операция „Квадрантектомия в дясно“ в отделение „Гръдна хирургия“ на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Впоследствие с Решение №3342/02.08.2022 г. на Обща клинична комисия на УМБАЛ „Д-р Марко Марков – Варна“ ЕООД е насочена за оперативно лечение с аксиларна лимфна дисекция. Във връзка с това ищцата Х. Т. постъпила при ответното болнично заведение по клинична пътека №193 – „Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата: стадии Tis 1-4 N 0-2 M 0-1“ На 10.08.2022 г. е извършена оперативна намеса – „Квандрантектомия с аксиларна лимфна дисекция. В оперативния протокол било отбелязано: „Ексцизира се ложето на тумора, като се извърши квандрантектомия на ДМЖ с аксиларна лимфна дисекция вдясно.“, не са отбелязани обаче броят на премахнатите акселарни лимфни възли. Твърди, че липсва „Заявка за изследване от хирурга“, в която следва да е отбелязан броя на контейнерите за хистологично изследване, съдържанието им, какво трябва да се изследва и др. Твърди, че отстранените лимфни възли е следвало да бъдат 1 поставени в контейнер(и) с 10% формалин, както и да се постави етикет с данните на пациента и описание на биологичния материал. Следвало е да бъде съставен и придружителен протокол, в който да са описани имената на пациента, ЕГН, номер и история на заболяването, дата и вид на операцията. Сочи, че материала се приема в отделението по клинична патология срещу подпис и се вписва в регистър за приетите хистологични материали. Това е официалният документ, който влиза в етапа на стадиране съгласно т.нар.

TNM класификация. На 12.08.2022 г. ищцата е изписана за домашно лечение. В епикризата и в резултата от хистологичното изследване липсват данни за хистологично изследване на отстранените акселарни лимфни възли, няма данни за броя на контейнерите, нито описание на съдържанието им. Сочи, че при документацията водена при ответника, никъде не било вписано, че акселарните лимфни възли, които са били биологичен материал за хистологично изследване с цел стадиране на рака липсват и хистологичен материал не може да бъде предоставен. Това е довело до невъзможност за правилно стадиране на заболяването и неговото адекватно лечение. Намира, че това е в ущърб на правата на пациента и засяга качеството на приложеното лечение. Твърди, че е налице медицински деликт. Намира, че липсата на хистологично изследване е повлияла негативно лечението на ищцата, тъй като последната не е била лекувана качествено, своевременно и достатъчно. Сочи, че изследването на лимфните възли е важно за разбирането на разпространението на инвазивен дуктален карцином. Когато ракът на гърдата се разпространи, той често се придвижва първо към близките лимфни възли, преди да достигне други части на тялото. Чрез изследване на тези лимфни възли, патолог може да определи дали ракът се е разпространил извън гърдата.

Тази информация се използва за стадиране на рака, планиране на лечение и прогноза. Ако се открие рак в лимфните възли, това може да означава по-висок риск от рецидив и необходимост от по-агресивно лечение. При оперативно лечение на карцином на млечната жлеза е необходимо да се отстрани туморната формация, както и да се извърши аксиларна дисекция с оглед правилното стадиране по т.н. TNM класификация. Това се налага, за да бъде прецизирано следоперативното лечение- съответно химиотерапия, радиотерапия, лъчелечение или хормонална терапия. Отстраняването на достатъчен брой/10 броя/ аксиларни лимфни възли е условие за стадирането на заболяването по TNM класификацията. Сочи, че TNM класификацията на Американския съвместен комитет по рак (AJCC) стадира рака на гърдата по 8-ма ревизия. При нея T обозначава големината на тумора, N показва дали ракът е засегнал близки или по-далечни лимфни възли, M далечни метастази. Сочи, че предвид допуснатите пропуски лекуващите лекари от отделението по гръдна хирургия при ответника СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков“ са нарушинли нормите на чл.86, ал.1, т.3, т.10 и т.12, във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, съгласно който всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ , на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му, както и предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно. Твърди, че не са спазени изискванията на Медицинския стандарт „Медицинска онкология и на Наредба №5/03.11.2016 г. на Министъра на здравеопазването, които предвиждали, че лечебните заведения с отделение по гръдна хирургия трябва да има 2 достъп до структура извършваща изследвания по клинична патология – цитологични, патохистологични и експресни хистологични изследвания на територията на населеното място. Акцентира на обстоятелството, че според Наредба №18/06.08.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична патологоия“ биопсичното изследване е най-отговорната медицинска дейност, тъй като е част от диагностичния и лечебен процес и грижи за болния.

Решението за биопсично идследване, неговото качество и анализът на получените резултати са съществен елемент от болничната политика, с непосредствен ефект върху лечебния ефект върху пациента. Намира, че в противоречие с нормите на чл.87-89 от ЗЗ лекуващия лекар е следвало да информира ищцата за целта на процедурата, възможните рискове и алтернативи, последиците при отказ, очакваните резултати и прогноза. Намира, че загубата или увреждането на биопсичния материал следва да се отъждестви като отказ от лечение. След установяването на липсата на подобни изследвания ищцата изпаднала в шок и объркване. Тя се свързала с лечебното заведение с цел да бъде установено какво се е случило и защо няма данни за отстранените й лимфни възли. Твърди, че й било отговорено, че са загубени. Това я довело до паника и тя провела множество консултации със специалисти, включително от Турция и Германия. Сочи, че всички специалисти били единодушни, че отстранените тъкани е следвало да бъдат хистологично изследвани, за да може да се постави точна диагноза, да се определи стадия на заболяването, необходимостта и вида от последващо лечение.

Вследствие на създалата се несигурност ищцата решила да направи молекулярно изследване в Германия, което евентуално можело да установи има ли разсейки в други части на тялото.

Такова изследване е проведено на 17.09.2022 г. в Института по молекулярна онкология „Метавектум“ Хамбург и бил изготвен протокол с резултати от лабораторен анализ от 30.08.2022 г. Това изследване било заплатено от майката на ищцата в размер на 10 691.80 лв., като впоследствие ищцата върнала тази сума на майка си на части. Вследствие на това Общоболнична онкологична комисия от 27.09.2022 г. насочила ищцзата за провеждане на адювантна химиотерапия, лъчелечение и хормонотерапия. Лечението било проведено в общо 6 курса, в УМБАЛ Света Марина, Варна до края на януари 2023 г. Преминатия курс на лечение отговарял на най-висока степен на риск при рака на гърдата. Намира, че това състояние на неяснота е предизвикало у ищцата значителен стрес, свързан не само с поставената диагноза, но и с притеснението, че не може да бъде поставена точна диагноза, липсата на яснота за правилното лечение, както и адекватното прогнозиране на хода на заболяването. Счита, че тази загуба не е само административен или технически пропуск, а източник на продължително и дълбоко емоционално страдание. Сочи, че в тази връзка ищцата живеела в пълна несигурност и силно огорчение от проявената небрежност. Налице били притеснения, че изписваната терапия би била неточна и непълна. Изпитвала чувство на безпомощност, загуба на доверие, безсъние и силно напрежение. Твърди се, че ищцата живеела повече от две години в състояние на силен стрес с прояви на посттравматични стресови симптоми, с нарушения при храненето и съня. Твърди се, че ищцата е претърпяла изменения в личността, изгубила е приятели, както и способността да преживява положителни емоции. Изпитвала чувство на безпомощност, затваряла се в себе си, страняла от хора, ограничила контактите си с приятели и близки, спряла да посещава оживени места и 3 културни събития. Негативните емоционални преживявания на ищцата довели до влошаване на социалните й контакти, представянето й в работа, понижавало се качеството й на живот.

Намира, че тази оперативна интервенция е довела до спад в самочувствието на ищцата като пълноценна жена и била разрушителна за личния й живот. Тя оставала с усещане, че не може да създаде стабилна връзка и ще остане сама до края на живота си. Независимо от потърсената помощ от психолог, чувствата на гняв, отчаяние и огорчение продължили.

В исковата молба се изтъква, че за да е деянието противоправно не е необходимо да бъде нарушена конкретна правна норма, достатъчно било да е нарушено общото правило да не се вреди другиму. Сочи, че медицинската практика е високо специализирана дейност, базирана на научни достижения и насочена към лечение на хората. Въпреки всички достижения в тази област – не са налични математически точни правила за лечение. Сочи, че основен принцип при всяко лечение следва освен бързината му, да е и избора на максимално ефективни и щадящи процедури, като инвазивните процедури и оперативното лечение следва да са крайни мерки. Твърди, че извършеното лечение, свързано със загубата на хистологичен материал е в противоречие с утвърдените правила, медицински стандарти по чл.6, ал.1от Закона за лечебните заведения, правилата на добрата медицинска практика, с принципите за качество, своевременност и достатъчност – чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ. Намира, че във връзка с посочените правила противоправно следва да е всяко поведение на лекар, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии.

Намира, че предвид това действията на лекарите в СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов МарковВарна“ ЕООД в периода от 10 до 12.08.2022 г. не са съобразени с нромите на медицинската дейност и добрата медицинска практика. Сочи, че е налице непозволено увреждане, при което може да се установи противоправно поведение, причинени вреди, причинна връзка между поведението и настъпилите вреди. Налице са и изискванията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на болницата в качеството й на възложител на работата на прекия причинител на деликта.

Моли да бъдат уважени така предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски от страна на ищцата.

Моли да бъдат приети приложените към ИМ писмени доказателства.

Желае да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане с оглед установяване на претърпените от ищцата болки и страдания.