Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 11 от 22.01.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 446/2024
Вид
Протокол № 11
Подписан
22.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл. 59 · Кодекс на труда

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. гр.Мадан, 22.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20245430100446 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ В. Г. Г. – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител адв. К. Г., с която не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

ОТВЕТНИКЪТ СУ“ОТЕЦ ПАИСИЙ“-ГР.МАДАН – редовно призован, за ответникът се явява АДВ.В. Р. – с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. З. Р. – редовно призована, явява се лично.

АДВ.Р. – Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото съобразно изготвения доклад, обективиран в Определение № 518/13.12.2024 г. по гражданско дело № 446/2024 г. по описа на Районен съд-Мадан.

Докладва се постъпилото становище с вх.№ 141/14.01.2025 г. от ищеца, с което оспорва изцяло подадения отговор на исковата молба. В становището си ищецът уточнява, че претендираният период на обезщетението е от 01.01.2023 г. до 23.03.2023 г. вкл., тъй като считано от 1

24.03.2024 г. ТПО е било прекратено. Уточнява, че по тази причина след последната посочена дата в ИМ не е записал „включително“. Няма възражения по доклада на съда. Няма да сочи други доказателства, както и няма други доказателствени искания. Моли да бъде приета представената ССЕ, като няма други въпроси към вещото лице. Съобразно заключението на ССЕ на осн. чл.

214, ал. 1 от ГПК прави изменение на иска, като иска увеличение на същия както следва: главница – от 600 лв. на 602.89 лв. и лихва за забава върху главницата – от 20 лв. на 23.47 лв.

Докладва се постъпилата молба с вх.№ 176/20.01.2025 г. от ищеца, с която заявява, че поддържа исковата молба, както и подаденото становище по отговора на исковата молба, като оспорва изцяло отговора на исковата молба.

Не възразява да бъде изслушано вещото лице и да се приеме изготвеното от него заключение. Поддържа искането си в становището по отговора на исковата молба за изменение на иска. Няма други доказателства и доказателствени искания. Моли за уважаване изцяло на предявения иск срещу ответника. Моли на осн. чл.38 ал.2 от ЗА да присъдите на процесуалния му представител адв.възнаграждение в размер на 500 лв. В случай на по-висок адв.хонорар на ответника, прави възражение за прекомерност в случай, че надвишава 500 лв.

АДВ.Р. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителите ми оспорвам иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Във връзка с указанията на съда представям ведомостите за заплати за месеците януари, февруари и март, както и фишовете за заплати за същите месеци. Моля да пристъпите към изслушване на вещото лице, след което да се произнесете по искането на ищеца за изменение на иска, което е процесуално допустима, но основателността на иска и в този размер оспорвам.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и писмения отговор на исковата молба документи, представените с молба с вх. № 3797/13.02.2024 г. от ответника Запитване от директора на СУ „Отец Паисий“-Мадан до МОН, както и представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника – 3 броя ведомости за заплати и 3 броя фишове за заплати. С оглед на което съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, представените с молба с вх. № 3797/13.02.2024 г. от ответника Запитване от директора на СУ 2

„Отец Паисий“-Мадан до МОН, както и представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника – 3 броя ведомости за заплати и 3 броя фишове за заплати.

Докладва се постъпилото на 13.01.2025 г. заключение по съдебносчетоводната експертиза, същото е в срока по чл.199 от ГПК , поради което няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на вещото лице:

Б. З. Р. – на 57 години, българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. – Известна ми е наказателната отговорност.

Поддържам представеното заключение.

АДВ.Р. – Нямам въпроси към вещото лице, моля да приемете заключението като обективно и компетентно изготвено.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението на съдебносчетоводната експертиза, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Б. Р. по изготвената съдебносчетоводна експертиза.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. да се заплати сумата от 250 лева от бюджета на съда.

СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките по чл.214, ал.1 от ГПК да бъде допуснато изменение на предявените осъдителни искове срещу СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан, чрез тяхното увеличение, доколкото искането на ищеца е формулирано в законоустановения срок до приключване на съдебното дирене и касае единствено размера на предявените искове, поради което следва да бъде уважено. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на предявения от В. Г. Г. против СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. чл. 59 от КТ 3 за осъждането на ответника СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан да заплати на В. Г. Г. главница, представляваща дължима и неплатена част от трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г. на основание Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., чрез увеличаване на неговия размер, като същият да се счита за предявен за сумата от 602.89 лева вместо първоначално предявения размер от 600.00 лева.

ДОПУСКА изменение на предявения от В. Г. Г. против СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан да заплати на В. Г. Г. лихва за забава от датата на поканата за заплащането на сумите 31.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, чрез увеличаване на неговия размер, като същият да се счита за предявен за сумата от 23,47 лева, вместо първоначално предявения размер от 20 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

АДВ. Р. – Нямам искане за събиране на доказателства. Считам делото за изяснено. От името на доверителите ми правя възражение за прекомерност на възнаграждението в предложения от колегата размер за присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Представям списък за разноските заедно с доказателства за изплащане на адв.хонорар.

С ОГЛЕД липсата на доказателствени искания СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ.Р. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителите ми моля да се произнесете с решение, с което да отхвърлите предявените искове като неоснователни. Правната обосновка на поддържаната от нас неоснователност на иска съм изложила подробно в писмения отговор и я поддържам. Моля да присъдите на доверителите ми направените разноски съгласно представения списък. Ние считаме, че доколкото трудовото правоотношение с г-н Г. е било прекратено преди възникване на основание за увеличаване или за заплащане на по-висок размер на трудовото възнаграждение, доколкото и трудово 4 възнаграждение в по-висок размер би могло да се изплати въз основа на допълнително споразумение, каквото с ищеца е нямало как да се случи, то и не се дължи увеличен размер на възнаграждението. Ако да бе налице основание за заплащане на допълнителна сума след прекратяване на договора, то считам, че основанието за претенцията не е ползваната от ищеца с исковата молба. Той би могъл да претендира някакво обезщетение, пропусната полза или друго, но не и трудово възнаграждение. Позовала съм се и аз на съдебна практика, каквато в същия твърдян от мен смисъл има, като представям за послужване на съда две решения, аргументите на които съм цитирала. По въпроса за адв.възнаграждение, колегата е претендирал определяне на такова в размер на 500 лева, но аз моля ако пристъпите към присъждане на разноски вследствие уважаване на исковите претенции, да присъдите възнаграждение не по-високо от 250 лв., като считам, че материалният интерес, така също фактическата сложност и все пак липсата на лично явяване не обосновава присъждането на размер, който би бил близък на исковата претенция, която е само по 100 лв. повече от хонорара.

СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и, че ще се произнесе с решение на 04.02.2025 г., от който ден тече срокът за обжалването му съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 13.38 часа.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ Секретар: _______________________

5