Решение № 25 от 27.02.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Свиленград, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200023 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000545 от 28.11.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Н. А. А. с ЕГН ********** от град *********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Преображенско въстание” № 8, област Хасково, чрез адвокат М. А., за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

Жалбоподателят Н. А. А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – нарушен бил материалния закон и били допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: мястото на нарушението било некоректно посочено и с НП се внасяли нови обстоятелства. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Н. А. А., се явява.

За нея се явява адвокат М. А., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй 1 като мястото на нарушението не било описано коректно, не била конкретизирана приложимата в случая хипотеза на материалноправната и на санкционните норми и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не били посочени. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 06.10.2022 година около 12.30 часа служители на Общинската администрация в град Свиленград, област Хасково, констатират, че моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 240 с държавен регистрационен номер ********** – собственост на А.К.А. от град Свиленград, област Хасково, е паркиран неправилно, за което уведомяват полицейските органи.

На место са изпратени двама полицейски служители – свидетелят Т. А. Д. и колегата му Димо Георгиев Гоберов, които установяват, че посоченият лек автомобил е паркиран на паркинга, находящ се пред магазин „Нон стоп спайдер”. Свидетелят Д. съставя Фиш по ЗДвП на собственика на МПС А.К.А..

На место пристига и жалбоподателя А., която заявява на полицейските служители, че тя е водач на автомобила.

А. депозира Възражение против съставения Фиш, поради което е 2 съставен на 07.11.2022 година в нейно присъствие от свидетеля Д. - Младши инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична със Старши полицай (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и с бланков № 496507. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с паркиране на паркинг на место извън обузначените паркоместа и където превозното средство (ПС) ограничава влизането и излизането на други ПС от паркинга и по-точно: на кръстовището на улица „Александър Стамболийски” и улица „Христо Шишманов”. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят А. е запозната със съдържанието на АУАН, т.е. предявен й е. Сочи възраженията против констатациите на Акта, които до някъде са идентични с тези, обективирани в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото административнонаказателно производство. Срещу подпис получава екземпляр от Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000545 от 28.11.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации , изложени в АУАН (в този ред на мисли са неоснователни наведените в Жалбата възражения, касаещи внасяне на нови обстоятелства с НП от страна на АНО), както и правната му квалификация, дадена от контролния орган - чл. 98, ал. 2, т . 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя А. административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя А., на 07.12.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на 3

Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Т. А. Д. заема длъжността „Младши инспектор” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с ъс Старши полицай и от Писмо рег.№ 351000-232 от 13.01.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя А., в която е отбелязано че има само една наложена санкция с Фиш за нарушение на ЗДвП.

Представени са и са приети като доказателства по делото Наредба № 3 на Община Свиленград и кореспонденция между процесуалния представител на жалбоподателя А. и Община Свиленград, ведно със Скици.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – 4 аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 1011 от 03.02.2023 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Съдът приема, че Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на „Охранителна полиция” при РУ в състава им. Видно от Заповед № 1253з160/30.05.2022 година е налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя Т. А. Д., преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 07.11.2022 година актосъставителят Т. А. Д. е заемал длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 година. Предвид изложеното актосъставителят Т. Д. безспорно би се явил длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на нарушението, жалбоподателят А. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно А. е била водач на 5 процесното ПС (ППС), тъй като именно на нея е съставен АУАН, при което тя не е възразила, не е подала възражение в този смисъл, не е посочила подобно възражение и в Жалбата си, нито в съдебно заседание.

Жалбоподателят А. не оспорва обстоятелството, че именно тя е била водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател А., поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични с тези изложени от жалбоподателя А.:

1. В НП са посочени две места на нарушението – паркинга пред магазин „Нон стоп спайдер” и кръстовището на улица „Александър Стамболийски” и улица „Христо Шишманов”. Налице е несъответствие в приетото за установено от страна на АНО.

Мястото на нарушението е част от главния факт в административнонаказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото. От обективна страна административното нарушение се характеризира с място на осъществяването си, ко ето следва да бъде посочено в АУАН и НП по идентичен начин. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страни) на твърдяното нарушение. Отсъствието на законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя А. не й е ясно срещу деяние, извършено на паркинга пред „Нон стоп спайдер” или на кръстовището на улица „Александър Стамболийски” и улица „Христо Шишманов”, следва да се защитава.