Решение № 214 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100101089 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата основава претенциите си на твърдения, че 23.05.2024г. около 10:30 часа на път VTR1202 между гр. Павликени и с. Дъскот застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на товарна машина „JCB“ с рег. № *** виновно причинява ПТП, като предприема мА.ра завой на ляво за излизане от гл. път и не пропуска управлявания от нея насрещно движещ се автомобил. Ищцата допълва, че в резултат на ПТП е получила многофрагментарна три степенна фактура на десен глезен, наранявания на гръден кош, множество охлузвания по шия, китки, колена и др., изкълчване на талокрурална става. Уточнява, че е постъпила на болнично лечение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ООД гр. Плевен, където й е извършена операция за поставяне на импланти в десния глезен, вследствие на която има от двете му страни постоперативни белези с дължина около 10-12 см. Твърди, че за проведеното й лечение е направила разходи в общ размер на 2087, 42 лв. /подборно описани по пера в допълнителната молба/. Ищцата изтъква, че травмата на десния глезен е породила у нея стрес и безпокойство, които продължават и понастоящем, както и че заради нея повече от 6 месеца не може да практикува професията си шофьор в куриерска фирма, което е довело до загуба на доходи и да посещава занятия като студент в НВУ В.

Търново. Ищцата акцентира, че в резултат на фрактурата на десния глезен е придобила хроничен болков синдром, с подуване на десния долен крайник, промяна на походката 1 с дълбоко накуцване и ограничен обем на движение на този крайник. Сочи, че дълго време е страдала от безсъние, тревожност, липса на желание за социални контакти, страх от непредвидена смърт. Ищцата твърди, че е отправила до ответния застраховател писмена претенция по чл. 380 КЗ, въз основа на която била образувана преписка по щета № ****г., но не получила плащане. По тези съображения ищцата отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати за търпените от нея неимуществени вреди обезщетение в размер на 60 000 лв. с равностойност на 30 677, 51 евро, както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение, в размер на 2087, 42 лв. в равностойност на 1067, 28 евро, ведно със законната лихва върху него от датата на уведомяване на застрахователя – 02.08.2024г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по твърдения от ищцата механизъм и то да се дължи на виновното поведение на застрахования при него водач. В тази връзка изтъква, че ПТП представлява случайно деяние респ. че при правилно предприета от застрахования водач мА.ра ПТП е било непредотвратимо за него, тъй като ищцата се е движила с несъобразена скорост и не е изчакала да се довърши вече започнатата мА.ра. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата се е движела с несъобразена с пътните условия скорост, без включени светлини и без поставен обезопасителен колан. Ответникът оспорва в резултат на ПТП да са настъпили твърдените от ищеца телесни увреждания и същите да са в причинна връзка с него. Акцентира се, че първоначално на ищцата е извършено закрито наместване на фрактурата, но поради настъпили от него усложнения, а не от ПТП, се е наложила оперативната интервенция в болничното заведение в гр. Плевен. Ответникът възразява, че при ищцата е протекъл нормален възстановителен период и че същият не й е попречил на образователния процес, както и оспорва същата да е била с поставена гипсова имобилизация, да е получила болков синдром в глезена и да е претърпяла твърдяното от нея негативно психическо преживяване – стрес, безсъние и др. Ответникът оспорва да е налице причинна връзка между всички търпени от ищцата вреди и ПТП, доколкото тези вреди са в резултат на предходни заболявания и събития преди катастрофата. Ответникът възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен със обективните критерии, включващи се в понятието справедливост. Оспорва иска за имуществени вреди с доводи, че не е установено да е налице причинна връзка между ПТП и сторените разходи, вкл. за подобрени битови условия при болничен престой, за имплантируеми медицински изделия, за издаване на СМУ. Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва, поради неизпадането си в забава спрямо ищеца респ. относно претендирания начален момент на тази претенция.

2

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на КП за ПТП с пострадали лица № 311р-6175/27.05.2024г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 23.05.2024г, ведно с фотоалбум към него, се установява, че на 23.05.2025г. около 10:30 часа на път VTR1202 между гр. Павликени и с. Дъскот е настъпило ПТП между челен товарач „JCB” с рег. № ***, управляван от свид. Й. И. и л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, управляван от ищцата, при което същата е пострадала. В протокола за ПТП е отразено, а и това обстоятелство не е спорно по делото, че към датата на пътния инцидент челния товарач е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна до 07.06.2024г.

С влязло в сила на 16.07.2025г. споразумение по НОХД № 163/2025г. на ПРС свид. Й. И. е признат за виновен в това, че е причинил процесното ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП, чл. 20 ал.

1 ЗДвП, чл. 37 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 28 ал. 1 ППЗДвП, като е управлявал телескопичен товарач /фадрома/ - „JCB” с рег. № *** без да притежава съответната правоспособност и е предприел мА.ра „завой на ляво“, навлизайки в лентата за насрещно движение, при което последвал сблъсък с управлявания от ищцата л.а., вследствие на което й причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясна малкопищялна кост /летерален малеол/ и закрито счупване на дясна петна кост с изкълчване на дясна глезенна става, довела до трайно затруднение в движението на десен долен крайник - престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а” пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 НК.

От СМУ № Г – 45/27.05.2024г. издадено от съдебния лекар д-р Г. се установява, че освен закрито счупване на страничния малеол на дясна малкопищялна кост, закрито счупване на дясна петна кост с изкълчване на тало-крурална става на стъпалото и гипсова имобилизация на десен долен крайник, ищцата има косо напречно охлузване на шията в ляво с лентовидна форма, кръвонасядане по шията и гръдния кош, охлузна рана на ляво коляно, охлузни ранички по пръстите на двете китки. Според съдебният лекар тези травматични уреждания са в резултат на тъпи травми и са причинили на ищцата трайно затруднение в движението на десен долен крайник над 30 дни.

От представената епикриза от 03.06.2024г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Плевен“ ООД се установява, че на 28.05.2024г. ищцата е постъпила там поради силни болки и невъзможни самостоятелни /активни и пасивни/ движения в травмираната дясна глезена става, с оток на меките тъкани и видима деформация в областта на десния глезен, на който е имало поставена гипсова имобилизация. На същият ден й е извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата на талуса и фиксацията й с три боря компресивни винта, както и фиксация на медиалния малеол с 3 два броя винтове. Ищцата е изписана от болницата на 03.06.2024г., като й е предписано медикаментозно лечение и предвижване с помощни средства.

Представен е болничен лист, издаден от МОБАЛ гр. В. Търново, съгласно който ищцата е била в отпуск по болест в периода 23.05.2024г. – 26.06.2024г.

От епикриза от 15.12.2024г. от същото лечебно заведение се установява, че на 12.12.2024г. на ищцата под обща анестезия е извършена оперативна намеса, при която са премахнати част от имплантите в глезена - 2 винта от медиалния малеол. При изписването е предписана медикаментозна терапия и придвижване с помощни средства.

От представените с исковата молба фактури и фискални бонове, издадени в периода 28.05.2024г. – 04.06.2024г. е видно, че ищцата е заплатила за медицински изделия, изследвания и престой в болницата в гр. Плевен общо сумата от 1824, 80 лв., а за закупуване на медикаменти и прегледи, вкл. издаване на СМУ и куриерски услуги общо сумата от 374, 22 лв. /фискални бонове издадени в периода 27.05.2024г. – 15.07.2024г./, като по този начин общо платената от нея сума за лечението й възлиза на 2199, 02 лв.

За процесния инцидент ищецът уведомил ответния застраховател като му отправил писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка по щета № *** Видно от писмо с изх. № 213179/02.08.2024г. застрахователят отказал да изплати на пострадалата застрахователно обезщетение, поради липсата на представени документи.

От показанията на свид. И. – баща на ищцата се установява, че веднага след ПТП дъщеря му е откарана в Бърза помощ гр. В. Търново в шокова зала. Била стресирана и уплашена, изпитвала силни болки. Бил счупен десния й крак, който бил усукан. Имала ожулвания по другия крак, както и синини по шията в ляво. В Търновската болница наместили счупения й крак и го гипсирали, но по препоръка на лекарите за счупването на талуса отишли в болница в гр. Плевен, където я оперирали пак и й поставили импланти. В началото ищцата не можела да се движи и разчитала на помощта на баща си и на приятели. В първия месец ходила всяка седмица на превръзки в гр. Плевен и гр. Свищов. Ползвала патерици няколко месеца, като първо махнала едната, а после започнала да ходи без помощни средства. През м. декември 2024г. й била направена втора операция – за премахване на имплантите и отново започнала да ходи с патерици до м. февруари 2025г. След това ищцата започнала да ходи сама, но накуцвала и не можела да стои дълго изправена. Започнала пак да шофира, но имала известен страх при разминаване с по – големи превозни средства.

Отново работи като куриер и продължава да учи задочно висше.

От показанията на свид. A. – приятел на ищцата се установява, че я е посетил след инцидента в болницата в Търново. Бил й гипсиран крака, имала драскотини по 4 лицето и много я боляло. След операцията в гр. Плевен, свидетелят посещавал ищцата в дома й, за да й помага в домакинството, носел храна, преобличал я, като това продължило около 5-6 месеца. Карал и връщал ищцата до рехабилитация, като тя ползвала патерици около 6-7 месеца. Към момента /април 2025г./ ищцата ходи без патерици, но трудно се придвижва и я боли крака, поради което е спряла да ходи на разходи с приятели.

От показанията на свид. И. – застрахованият при ответника водач на челния товарач се установява, че същият се е движел в посока с. Дъскот и малко преди завой, спрял в неговата лента, за да завие наляво и да навлезе в отбивка на пътя. Тази мА.ра налагало да навлезе в насрещната пътна лента и в момента, докато извършвал мА.рата и бил заел с управляваното от него ППС цялата й ширина, в неговата предна дясна гума се ударил автомобила на ищцата. Според свидетеля ищцата е можела да го заобиколи, като навлезе в неговата лента, за да избегне удара.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че ищцата е получила описаните в исковата молба и СМУ № Г – 45/27.05.2024г. травматични увреждания, като през първите 2 месеца болките в десния глезен са били с голям интензитет, а към настоящият момент са налице болки с преходен характер и с различен интензитет при физически натоварвания и промяна на климата, за което се приемат обезболяващи. Според вещото лице периода за възстановяване от травмата на десния глезен до настоящото състояние на ищцата е 8 месеца, а за останалите травми 25 дни, като при нея е налице двигателен дефицит в дясна глезенна става, който е постоянен и за цял живот. Вещото лице е заключило, че първоначално лечение на травмата на глезена с поставяне на гипсова имобилизация тип „ботуш“ и хирургическото обработване на раните не е повлияло на хода на лечението и възстановяването на по – късен етап. Според вещото лице на ищцата е проведено пълно и адекватно лечение на получените травми, както оперативно, така и медикаментозно. Вещото лице е посочило, че травмата на шията в ляво и лявата ключица биха могли да са получени от поставен предпазен колан, но травмата на десния глезен би могла да настъпи, както с поставен, така и без поставен колан, предвид разположението на стъпалото в областта на педалите за управление на автомобила. В съдебно заседание вещото лице заявява, че възстановяването на ищцата от травмата в глезена все още не е завършило и че дясната глезенна става има дефицит от 20 % при изпъване и от 30 % при вдигане нагоре. Според вещото лице дефицита ще остане за цял живот и няма да намалее, тъй като е свързан с наличието на импланти в тази област, които не могат да бъдат премахнати напълно, доколкото са се вкостеили и са извадени само 2 винта. Вещото лице посочва, че ищцата ходи без помощни средства и не е саката, но ставата й е видимо оточна и изпитва болки.