Решение № 9759 от 27.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63439/2023
- Вид
- Решение № 9759
- Подписан
- 27.05.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 9759 гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110163439 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу В. Т. В. и Е. В. В. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца в условията на разделност при квоти:
- В. Т. В. сумата от 2300.94 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 313.46 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., сумата от 13.96 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.68 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
- Е. В. В. сумата от 1150.47 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 156.73 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., сумата от 6.98 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.34 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната, че с В. Т. В. имало сключено споразумение и претендираната от нея сума била заплатена, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Т. В. не е депозирала отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. В. В. не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 26.09.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес ********, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право 2 на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 20.12.1991 г. се установява, че В.М.В. и В. Т. В. са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в ********, представляващ а********. От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. се установява, че В.М.В. е починал, като е оставил за наследници по закон В. Т.
В.– съпруга, Р. В. В. – син и Е. В. В. – син и. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба от 20.12.1991 г. В.М.В. и В. Т. В. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. се установява, че В.М.В. е починал на, от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответникът Е. В. В. е придобил 1/6 ид. ч. от процесния имот, а В. Т. В. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на договор от 20.12.1991 г. г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот, като за пълното следва да се посочи, че Р. В. В. също е придобил 1/6 ид. ч. от процесния имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Е.
В. В. 1/6 и В. Т. В. 4/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
По отношение на ответника В. Т. В. е безспорно, че претендираната от този ответник сума е била заплатена на основание сключено споразумение от 19.12.2022 г. С оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени именно претендираните вземания от този ответник за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове срещу В. Т. В. се явяват неоснователни, поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса и като такИ. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
3
По отношение на ответника Е. В. В. следва да се посочи, че от приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота през процесния период не бил осигурен достъп, въпреки това за целия процесен период нямало изчислена ТЕ за отопление на имот.Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 205 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало осигурен достъп, за което били съставени протоколи от 01.05.2019 г., 07.05.2019 г., 28.05.2019 г. и 06.06.2020 г., като имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база четири броя потребители при служебно определен разход от 140 лв., като на вещото лице били предоставено документи, че след 2002 г. в процесния имот фигурирали 6 бр. потребители. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 4423 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците до процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 4423 лв. В случая ответникът Е. В. В. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 737.16 лв., като в останалата си част до пълния предявен размер от 1150.47 лв. искът следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/979c2f2a-22f6-454e-848d-910903f915a3