Определение № 10811 от 16.09.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10811

Пловдив, 16.09.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180702809 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 166 АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДВП.

Образувано е по жалба на Д. В. М., с адрес в [населено място], подадена чрез адв. В. против Заповед за принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2759662/02.09.2026г., издадена от старши полицай при 06 РУ при ОД МВР-Пловдив, с която на Д. В. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Ответникът – старши полицай при 06 РУ при ОД МВР-Пловдив не е изразил становище по направеното особено искане за спиране на предварителното изпълнение.

Съдът, като прецени становищата на страните и съобрази събраните по делото материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Предявеното искане по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като се иска спиране на предварителното изпълнение на решението, което предварително изпълнение произтича от разпоредбата на чл.172, ал. 6 ЗДвП. Като оспорващ самата заповед, Д. В. М. е легитимиран да търси спиране на предварителното му изпълнение. Съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2, изр.1 АПК.

Ето защо подаденото с жалбата искане се явява допустимо.

Разгледано по същество, то е основателно поради следните за това съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Посочената норма на чл.166 ал.2 от АПК определя, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Ето защо и основателността на искането за спиране следва да предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен от ex lege постановеното предварително изпълнение. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, то приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на заповедта за ППАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай се констатира, че издадената ЗППАМ е връчена на жалбоподателят на дата 02.09.2026г.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "з") "гг"), като съобразно правилото на чл. 172, ал. 6 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, доколкото правомощието по чл. 171, т. 1, б. "з") "гг") цели да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата, чрез спазването на правилата за движение по пътищата, както и изпълнението на изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища.

С разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ е въведеното правило за наличие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

От съдържанието на оспорената заповед се установява, че управлявания от Д. В. М. лек автомобил [Марка], модел: „Айго“, с регистрационен номер [рег. номер] е с прекратена на 18.08.2026г. регистрация, поради липса на застраховка "Гражданска отговорност". Процесната ЗППАМ №GPAM-2759662 е издадена и връчена на 02.09.2026г.

От наличните по делото доказателства се констатира, че на същата дата - 02.09.2026г. е сключена валидна полица за „Гражданска отговорност“.

От разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва извод, че в конкретния случай към момента на сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на 02.09.2026г. са настъпили материалноправните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Следователно в деня на издаване на оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Съобразявайки горните обстоятелства настоящия съдебен състав счита, че заявеният от жалбоподателя интерес за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка е надделяващ над предпоставките за прилагане нормата на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл е и практиката на ВАС: Определение № 1661 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 979/2026 г., VII о., Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г., Определение № 533 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2025 г.

Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т. ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2759662/02.09.2026 г., издадена от старши полицай към 06 РУ - Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, е основателно и следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Спира допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2759662 от 02.09.2026 г., издадена от старши полицай към 06 РУ Пловдив при ОД на МВР-Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: