Определение № 33692 от 16.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9557/2026
- Вид
- Определение № 33692
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33692 гр. София, 16.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110109557 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. Д. срещу „***, която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът и с отговора на исковата молба ответникът са представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, то с оглед на формулираните задачи, за които не се необходими специални знания искането следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи следва да се остави без уважение, доколкото част от документите са приложени към отговора на исковата молба, а останалите не са необходими.
По отношение на договор за предоставяне на гаранция – никъде в исковата молба не се сочи, че такъв е сключен във връзка с процесния договор за кредит.
Не следва да бъде уважено искането на ответника за извършване на проверка за броя на производствата между страните, доколкото това е неотносимо към предмета на спора.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa следва да бъдат дадени указания.
С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.
13 от същия закон.
Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 14.15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение с писмена молба с препис за насрещната страна да:
1) изложи фактически твърдения като посочи каква сума е заплатила във връзка с процесния договор;
2) посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната в тази й част и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от С. В. Д. срещу „*** за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standard 30 № 5686970 от 29.03.2021 г., поради противоречието му със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 511.29 евро, частичен иск от цялото вземане в размер на 1195,18 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 5686970 от 29.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че между нея и „*** е сключен Договор за паричен заем № Standard 30 5686970 от 29.03.2021 г. за сумата от 3000 лв., при ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР в размер на 48.96 %. Поддържа, че въпреки че следвало да внесе общо дължима сума от 3868.35 лв., впоследствие се оказало, че трябва да внесе общо 5337.45 лв., като и било обяснено, че това е вноската с неустойката за непредставено обезпечение, която дължала. Посочва, че в чл. 5 от договора е било уговорено, че заемателят се задължавал в тридневен срок, считано от датата на усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения –банкова гаранция или поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени изисквания като в случай на неизпълнение на това задължение, се начислявала неустойка в размер на 1469.10 лева. Поддържа се, че уговорения размер на възнаградителната лихва, надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което само на това основание, процесния договор следвало да се прогласи за нищожен. Посочва, че предвид чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал 1., т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни и изисквания води до настъпването на тази недействителност. Сочи се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Твърди се, че е налице скрито оскъпяване на кредита с кумулиране на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок. Поддържа, че с уговорката за неустойка се прехвърля риска от неизпълнение и води до допълнително увеличаване размера на задължението. Посочва, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, 2 предвидени в чл. 92 ЗЗД и цели единствено неоснователно обогатяване. Твърди, че е платила всички суми по процесния договор към датата на предявяване на иска като при нищожен договор, заемателят следвало да върне единствено главницата по договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба.
Оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност, доколкото от една страна, сумите по процесния договор са платени, а от друга - осъдителният иск за връщане на недължимо платени суми съдържа в себе си установителен елемент, поради което съединяването на двата иска се поддържа като процесуално недопустимо и противоречащо на принципите на процесуалната икономия. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че са били спазени всички законови изисквания към съдържанието на процесния договор за кредит.
Поддържа, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, доколкото твърди, че възникването на неустойката е след сключването на договора, а не към момента на подписването му. Посочва, че при определяне на размера на ГЛП е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка има обезщетителна функция, както и че възникването й е само условно, в случай че кредитополучателят не изпълни поетите си задължения. Посочва, че не осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за паричен заем № Standard 30 5686970 от 29.03.2021 г., с посоченото в исковата молба съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че същата е получена от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже е основанието за получаване на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между С. В. Д. и „*** е сключен Договор за паричен заем № Standard 30 5686970 от 29.03.2021 г., за сумата от 3000 лева, както и че ищцата е заплатила всички дължими суми във връзка с договора.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за паричен заем № Standard 30 5686970 от 29.03.2021 г.
УКАЗВА на „*** на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената 3 държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4