Решение № 17434 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17434 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110167483 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от М. П. И. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника поради плащане сумата от 1000 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 267491 от 31.01.2019 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 684,99 лева, представляваща надплатена сума без основание по Договор за паричен заем № 267491 от 31.01.2019 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът ежемесечно подава информация към ЦКР за дължимост на вземания по Договор за паричен заем № 267491 от 31.01.2019 г., с което се обосновава правният интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на главницата по договора за заем. Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен и в тази връзка развива подробни съображения в насока, че същият не съдържа методика на формиране на ГПР, както и че посоченият размер не е действително прилаганият. Сочи, че договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, т.к. уговорената възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва. Твърди, че съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение – двама поръчители, които да отговарят на условия, определени от кредитора или банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, в противен случай била дължима неустойка, която съгласно чл. 6.2 от договора, следвало да се заплаща заедно с дължимите месечни вноски. Излага подробни твърдения в насока, че клаузата, с която е уговорена неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и поради 1 това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП. С оглед изложеното, ищцата твърди, че целият договор е нищожен, поради което счита, че е следвало да върне единствено чисто получената сума по договора, която сочи, че е в размер на 1000 лева.

Твърди, че е платила суми в общ размер на 1 684,99 лева и претендира връщане на надплатеното от 684,99 лева. Моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който е предоставил на ищеца сума в размер на 1 000 лева. Подробно аргументира, че клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва не е нищожна, както и че уговореният размер не накърнява добрите нрави. Излага, че липсва законово изискване за посочване на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и че всички компоненти, които следва да бъдат взети предвид се съдържат в чл. 3 от договора и погасителния план. Подробно аргументира и че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение не накърнява добрите нрави, респ. не е нищожна. Твърди, че сумата в размер на 1 684,99 лева е платена след издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 53294/2021 г., 156-ти състав, което ответникът счита, че представлява признаване на сключения договор и задълженията по него. Моли съда да отхвърли предявените искове Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Видно от приобщеното производство по ч.гр.д. № 53294/2021г. по описа на СРС, 156-ти състав, издадената по делото заповед за изпълнение е обезсилена изцяло с влязло в сила разпореждане и производството по делото е прекратено, поради което липсва процесуална пречка за разглеждане на предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно интереса си от предявяване на иска, както и че е погасила сумите чрез плащане. В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото правоизключващи възражения.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните не спорят и от представения от ищцата Договор за паричен заем „Кредирект“ № 267491 от 31.01.2019г. се установява, че между страните е налице правоотношение по договор за потребителски кредит за главница от 1000 лева с краен срок на плащане 31.01.2020г., при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР от 48,46%. Според чл. 3.10 от договора, общата сума за плащане по кредита е 1274,28 лева. С оглед така установеното 2 правоотношение между страните, за ищцата е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск за недължимост на чистата стойност /главницата/ по кредита поради извършено от нея плащане.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заетата сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят се счита за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора страните могат да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от 3 работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2019г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителязаемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.

Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия.

Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок. Дори спазването на срока, обаче, не е достатъчно, за да се освободи потребителят от задължението за плащане на неустойка, защото в чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и без да 4 се мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема, дори когато обезпечението е предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в чл. 33, ал. 1 от ОУ.