Решение № 59 от 11.04.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Чирпан, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело № 20235540100700 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищцата И. А. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к.

„Я.“, ул. „Х.О.. ***, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected] против ответниците „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1463, р-н „Т.“, бул. „В. *** (с.

**), ***, Бизнес център „Б.“, адрес на електронна поща: [email protected], представлявано от

С.Р.Я.в, с уебсайт: https://credissimo.bg и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1463, р-н Т., бул. „В. *** (с. **), ***, Бизнес център „Б.“, представлявано от управителя И.В.Ш..

В исковата молба (ИМ) се твърди, че на 30.03.2023 г. между ищцата и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2750832, по силата на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 3259.78 лева, при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита - 21.34 % (двадесет и едно цяло и тридесет и четири процента) и ГЛП (годишен лихвен процент) по кредита - 19.50 % (деветнадесет цяло и пет процента), а с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на 1 поръчителство, по силата на който ищцата дължала възнаграждение в размер на 2591.29 лв.

Сключеният договор за потребителски кредит бил недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл.

26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, тъй като в договора не било посочено кои точно разходи формират ГПР, както и че ищцата нямала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, което представлявало неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП.

В ИМ се твърди, че договор за предоставяне на поръчителство е нищожен основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД тъй като ищцата не била получила никаква престация, поради което бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Изискването за осигуряване на обезпечение в случая превърнало сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита което противоречало на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48/ЕО. В случай, че се приемела нищожност на договора за кредит, нищожен бил и договорът за поръчителство, предвид акцесорния му характер. Моли да се разсрочи задължението на ищцата за връщане на главницата, съобразно погасителния план по договора за потребителски кредит.

Моли съдът да се произнесе с решение с което да бъде прогласен за недействителен договор за потребителски кредит № 2750832, сключен между И. А. Г., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да бъде прогласен за недействителен договор за поръчителство от 30.03.2023 г. с предмет обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит № 2750832, който договор за поръчителство е сключен между И. А. Г., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, сторените по делото разноски на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и всички разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 2

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В. *** (с. **), ***, Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез ст. юрисконсулт Е. В., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г.

Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Погасителният план отговарял на изискванията на закона. Посочва, че сключването на договор с поръчител било предвидено като възможност, а не задължение. Оспорва, че в ГПР като разход по кредита следвало да бъде включено възнаграждението за поръчител. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере необезпечен кредит.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се, че сключения от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г. като за така предоставената услуга е дължимо възнаграждение на поръчителя в размер на 2591.29 лв.

Оспорва се, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Ищцата имала възможност да избере необезпечен кредит. Навежда, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“ по 3 смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Наличието на свързаност между двете дружества не водело до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, вр. чл. 211 от ГПК ответникът „Кредисимо“ е предявил насрещен иск срещу И. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул.

„И.К. **. В насрещната ИМ се твърди, че на 30.03.2023 г. И. А. Г., като кредитополучател е сключила с „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г. Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя заем в размер на 3259.78 лв., както и че тази сума е била усвоена от кредитополучателя, съобразно избрания от същата начин.

Кредитополучателят направил частични плащания по кредита в общ размер на 1110.00 лв., а именно: 100.00 лв. на 28.07.2023 г., 210.00 лв. на 25.08.2023 г., 500.00 лв. на 30.09.2023 г. и 300.00 лв. на 31.10.2023 г. Навеждат, че ако съдът уважи предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за недействителността на процесния договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК за И. А. Г. ще възникне задължение да върне на „Кредисимо“ ЕАД чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница която в конкретния случай възлиза на 2149.78 лева, представляваща разликата между усвоената главница от 3529.78 лева и платените суми от 1110.00 лв.

Моли в случай, че бъде уважен предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за нищожност на договор за потребителски кредит №2750832/30.03.2023 г. съдът да постанови решение, с което да осъди И. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „И.К. ** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В. *** (с. **), ***, Бизнес център „Б.“ сумата от 2149.78 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита (главница) по договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Претендират съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск И. А. Г., чрез адвокат А. Д. от САК, който не оспорва обстоятелството, че след като договорът бъде обявен за недействителен на основание чл. 23 от ЗПК, ищцата следва да върне само главницата след като 4 бъдат приспаднати направените от нея вноски по договорите за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Претендира адвокатско възнаграждение по миниума по предявения насрещен иск. Прави възражение за прекомерност по отношение на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ищцата И. А. Г., против ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г., и на договор за поръчителство от 30.03.2023 г.

Предявен е и насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД против И. А. Г. с правна квалификация по чл. 55 от ЗЗД.

С Протоколно определение № 60 от 27.02.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.03.2023 г. между ищцата и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № 2750832/30.03.2023 г., по силата на който на ищцата И. А. Г. е бил предоставен заем в размер на 3259.78 лева, при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита - 21.34 % (двадесет и едно цяло и тридесет и четири процента) и ГЛП (годишен лихвен процент) по кредита - 19.50 % (деветнадесет цяло и пет процента), както и че на 30.03.2023 г. между ищцата и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищцата дължи на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 2591.29 лв. Изложените обстоятелства се установяват и от представените по делото договор за потребителски кредит № 2750832 от 30.03.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2023 г.

Предвид изложеното, съдът счита, че между ищцата И. А. Г. и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 3259.78 лева. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, 5 т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК). При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В случая, съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № 2750832 от 30.03.2023 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от Раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на 6 сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това съдът намира, че договор за потребителски кредит № 2750832 от 30.03.2023 г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК същият е недействителен. С оглед изложеното, предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.