Решение № 15223 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15223 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110118473 по описа за 2025 година

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК от „С.к.“ ООД срещу Н. Г. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 850,00 лв. - главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за паричен заем №552844/30.07.2021 г., ведно със законна лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34272/2024г. по описа на СРС.

Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на парично задължение по договора за кредит, сключен между страните, по който заемните средства са изцяло усвоени.

Ответникът оспорва иска по основание и размер с доводи, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПК, а именно чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно шрифта на договора, не са предадени на и подписани от потребителя общите условия към договора, чл. 11, ал. 1, т. 6, т.9а, т. 11, т. 20, т. 23, т. 24 от ЗПК, в т.ч. че ГПР не съответства на общите разходи по кредита, какъвто е неустойка за недадено обезпечение; предвид което счита договора за недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Счита, че чл. 23 от ГПК не е приложим, тъй като касае друго основание на иска. Поддържа, че уговорения лихвен процент противоречи на добрите нрави

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Договор за потребителски кредит № 552844/30.07.2021 г. се установява, че между страните е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, а ответницата има качеството „потребител“, съгласно § 13, 1 т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ето защо кредитното правоотношение, предмет на спора, попада в регулационното поле на ЗПК и ЗЗП. Съгласно този договор, ищецът предава на ответника заемни средства 850,00 лв., а последният се задължава да върне, ведно с договорна лихва, на 16 бр. двуседмични вноски, с дата на първо плащане 13.08.2021 г. и последна падежна дата – 11.03.2022 г., с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,6 %, с обявена обща сума за плащане по кредита 985,21 лв. Според погасителния план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка от 678,79 лв., дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. 6 от договора, платима разсрочено с вноските по кредита. В тази връзка съдът констатира, че в чл. 6 от договора не е предвидена клауза за неустойка, а в чл. 11, ал.1 във вр. чл. 5, вр. чл. 3, т. 9 за това, че договорът е сключен с „обезпечение: поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя“. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, обезпечението се предоставя в срок до три дни от сключването на договора, а при неизпълнение се начислява неустойката по чл. 11, ал. 1. Видно от чл. 5, ал. 1, от договора, от кредитополучателя се изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната, и да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора, да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че аритметично, ако сумата за неустойка от 678,79 лв. се включи в ГПР 49,6 %, то същият ще надвиши 50 %.

По реда на чл. 190 от ГПК ищецът представя извлечение от счетоводните книги, неоспорено от ответника, от което се изяснява, че в изпълнение на договора ответницата е извършила плащания общо сумата 758,00 лв., отнесена за погасяване на вземането за неустойка – 516,19 лв., и мораторна лихва – 241,81 лв.

Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съдът намира, че уговорената и фактически начислена неустойка по чл. 11 от договора произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди 2 от противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което прави обективно невъзможно спазването му. Освен това, неустойката е в размер необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради което противоречи на чл. 143,т.5 от ЗЗП. Клаузата е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора. Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви.

По арг. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.

Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит.

Според Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били 3 поискани свободно при сключването на този договор; а да се вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този начин да се заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство - включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност и връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния случай съдът приема, че кредитният продукт е предоставен при предварително изготвен договор, с бланково съдържание, без реален избор за потребителя относно уговорката за неустойка и това ясно проличава от чл. 3, т. 9 от договора, с която клауза се дава формално „избор“ на потребителя какво да е обезпечението по договора. Това се потвърждава от обстоятелството, че неустойката към датата на сключване на договора се начислява автоматично, предвид че кредиторът я счита за част от дълга на длъжника, като включена в погасителната вноска, и че независимо от упражнения избор дължи неустойка при неизпълнение. Уговорената в договора престация на потребителя, чието основание е с цел да получи или да продължи да ползва заемните средства, и предвид обстоятелствата при които се начислява, следва да се приеме, че наречена „неустойка“, касае плащане на скрито възнаграждение на кредитора за времето, през което е лишен от паричния си ресурс, и в настоящия случай е налице хипотезата на договорна конструкция, чиято цел е възнаграждението за заетата сума да бъде изведено извън рамките на уговорките за основните престации по договора. Ето защо договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност, доколкото и вземането за така уговорената неустойка следва да се включи като разход по кредита, не съответства на заявеното от кредитора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до правната последица - нищожност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК.