Решение № 5622 от 23.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

23.07.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1765 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 561490 от 12.12.2018г. по гр.д. № 28880/2018г. Софийски районен съд, 52 състав отхвърлил предявените от Е.И.С., ЕГН **********, срещу „Б.К.” ООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата от длъжността „старши счетоводител“, извършено със заповед от 02.04.2018г. на управителя на дружеството, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши счетоводител“, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 8 354.40 лв., представляваща обезщетение за периода 02.04.2018г. – 02.10.2018г., през който ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1 040 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е.И.С., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което довело до незаконосъобразни правни изводи. Връчената заповед за уволнение на ищцата не била мотивирана – в нея не било посочено обемът на коя конкретно работа се е намалил и в какъв размер, поради което заповедта била незаконна. По делото не било доказано и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е било налице основанието за уволнение и то да е имало траен характер. От приетите работни карти било видно, че до края на м. март 2018г. обемът на работа не е бил намалял, а работодателят предприел уволнението на база очаквано в бъдеще време намаление обема на работа. Излагат се доводи, че заключението на СИЕ не установява намаляване обема на работа, тъй като не можело да гарантира и да даде отговор дали занижените показатели се дължат на спад в обема на работа или на пропуснати да се осчетоводят счетоводни операции. Не всички счетоводни операции, извършени през м. март 2018г. били включени в счетоводните записи, тъй като не били обусловени със срок, а вещото лице не изследвало цялата относима документация. Експертизата отразявала това, което ответникът предоставил на вещото лице, като последното не могло да обясни например защо за м. март 2018г. не са й предоставени счетоводни записи за извършената от ищцата работа, удостоверени от ответника с представените работни карти, като това не било отразено в заключението в графата „счетоводни записи“ за м. март 2018г. Експертизата не дала отговор защо за м. март 2018г. стои празно поле и като резултат минус 1 465 записа – това бил начинът, по който ответникът невярно и в противоречие със своите доказателства /работни карти/ намалил с 1 465 счетоводни записа работеното от ищцата за периода м. януари – м. март 2018г. От експертизата не било взето предвид и че работата за някои от клиентите имала сезонен характер, основно през летните месеци. Недоказани били твърденията на ответника, че с постъпилото уведомление от 19.02.2018г. дружеството „ВВМД“ ООД няма да извършва дейност поради прекратяване, считано от 01.05.2018г. Противоречието между представените по делото работни карти и констатациите в експертизата показвало, че представените резултати в експертизата са манипулирани и по никакъв начин не отразяват реалния обем на работа, извършен от счетоводната кантора през м. март 2018г. Излагат се и доводи във връзка с дадената оценка на ищцата при извършения подбор от работодателя. От табл. 1 на СИЕ било видно, че ищцата имала най-голям брой счетоводни записи за 2017г. и за м. 01. и 02.2018г., което противоречало на показанията на св. Ц.и св. И.за по-бавно справяне с работата и слабости при решаване на казуси, свързани с трудовото законодателство. Св. Ц.заявил, че ищцата има висока квалификация, с което оборил общите си представи, отразени в оценката от 29.03.2018г.. Твърденията за допускани от ищцата грешки не били подкрепени с нито един факт, обратно – от представените атестации, обратни връзки, групови оценки и др. било видно, че ищцата е компетентна, прецизна, надеждна и допуска изключително малко грешки. Освен това в тежест на работодателя било да докаже не само че е извършил подбор, но и че го е извършил по посочените в закона критерии. В случая видно от протокола на комисията било, че са посочени редица критерии, които нямат пряко отношение към срочното и качествено и количествено изпълнение на възложената работа. Поради това точковата система по заложените критерии, използвана за формиране на резултата, не почивала на никакви обективни критерии и не можела да служи за обективна сравнителна оценка на работните качества на служителите. Протоколът на комисията бил частен свидетелстващ документ и нямал материална доказателствена сила, а опитът констатациите в него да бъдат доказани със свидетели показал единствено остро противоречие между отразеното в протокола и впечатленията на свидетелите от работата на въззивницата. Поради това моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна „Б.К.” ООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав приема, че за въззивника е налице правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т 2 КТ, с какъвто не е бил сезиран.

За страната е налице интерес в правния мир да не съществува влязъл в сила съдебен акт по иск, какъвто не е предявила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 21/11.08.2010г. с ответника били в трудово правоотношение, по което заемала длъжността „старши счетоводител”.

На ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с дата 30.03.2018г. Същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със заповед на управителя на дружеството-работодател от 02.04.2018г., връчена на ищцата на същата дата, без спазване срока на предизвестието. Уволнението било незаконосъобразно, тъй като: Работодателят не извършил подбор, който бил задължителен, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността „старши счетоводител“ имало четирима служители; Заповедта за уволнение не била мотивирана, като в същата било посочено само че трудовото правоотношение се прекратява поради намаляване обема на работа, без да е посочено обемът на коя точно работа е намалял и с какъв размер; Не било налице уволнителното основание - намаляване обема на работа, относимо към трудовата функция на ищцата. Искала е от съда да отмени уволнението като незаконно и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в резултат незаконното уволнение за периода 02.04.2018г. - 02.10.2018г. в размер на 6 брутни трудови възнаграждения от по 1 392.40 лв., общо 8 354.40 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 08.05.2018г. до окончателното плащане /молба-уточнение от 02.07.2018г./.

С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че уволнителното основание е било налице - към момента на уволнението в ответното дружество имало намаляване обема на работа. Дружеството било с предмет на дейност извършване на счетоводни услуги. До 08.03.2018г. един от основните клиенти на дружеството бил „Р.С.С.“ ООД. На посочената дата с клиента бил подписан анекс към договора за абонаментно обслужване, по силата на който обхватът на извършваните услуги бил редуциран, като от тях отпаднало счетоводното и данъчното обслужване, останала работата, свързана с ТРЗ обслужване. Уговорено било и по-ниско месечно възнаграждение. Ищцата била специализирана за работа основно с този клиент предвид специфичния му предмет на дейност – туристически услуги и продажба на самолетни билети, а тясната специалност на ищцата била счетоводство на туризма и транспорта, предвид професионалния й опит в тази област. Налице било намаляване обема на работа на ответното дружество и с още трима клиенти – „А.С.“ АД, „Ф.“ ООД и „ВВМД“ ООД. Твърди още, че извършил подбор съобразно установените в чл. 329 КТ критерии, като на работа останали тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Законът не поставял изискване за мотивиране на заповедта за уволнение на приложеното уволнително основание.

Искал е от съда да отхвърли предявените искове.

С определението по чл. 312 ГПК районният съд не е дал указания на страните по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото. За проведеното на 12.09.2018г. първо открито съдебно заседание ищцата е била редовно призована, с препис от отговора на ответника. В това заседание процесуалният й представител адв. Б. не е взел становище по отговора на ответника и не е заявил оспорвания. Оспорване на оценяването на служителите при извършения от работодателя подбор е заявено едва със становище от 24.10.2018г. - датата на второто открито съдебно заседание в първата инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С такъв иск съдът не е бил сезиран, поради което решението в тази част, като постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса, установено в чл. 6 ГПК, е процесуално недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено.

Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното решение в допустимата му част не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че по силата на трудов договор № 21/11.08.2010г., изменен с допълнително споразумение № 5/29.12.2017г., страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „старши счетоводител”. Не се спори, че на 30.03.2018г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, като срокът на 30-дневното предизвестие тече от 02.04.2018г. Срокът на предизвестието не е спазен, като със заповед от 02.04.2018г. на управителя на ответното дружество, връчена на служителя на същата дата, трудовото правоотношение е прекратено. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа.