Решение № 484 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100511247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25021927/26.05.2023 г, депозирана от ищеца в първоинстанцинното производство – „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение № 20087335 от 11.04.2023г., постановено по гр. дело № 52869/2019 г. по описа на СРС, 119-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на К. К. В., Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р.

А., Г. М. П. и С. Ц. И. да му заплатят солидарно сумата от 48 494,36 лева, представляваща обезщетение за установена отчетническа липса и обезщетение за забава върху посочената сума за времето на от установяването на липсата на 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение. Въззивникът сочи, че към датата на установяване на липсата – 01.03.2019г. ответниците са се намирали в трудови правоотношения с ищеца. Неправилно районният съд не бил отчел, че всеки от ответниците е изпълнявал отчетническа функция, който факт се установявал от приетите по делото длъжностни характеристики, като ответниците организирали и извършвали продажбите на стоките в процесния магазин. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза бил установен и размерът на липсата след извършената инвентаризация от 19.02.2019г. и същата не се дължала на извършената кражба в магазина на 03.12.2018г. Не е съгласен с извода на съда, че отговорността за липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде изключена, тъй като процесните вреди били с установен произход – действията на ответницата К. В.. В тази връзка жалбоподателят сочи, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят презумпцията за наличие на причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения на ответниците и констатираната липса, нито че тази липса не се дължи на техните действия. Излага съображения, че всички ответници (без К. В.) са знаели, че последната е издавала „сторно бележки” от 2016г. до датата на констатиране на липсата, но никой от тях не известил 1 работодателя за тази порочна практика. Това тяхно поведение било недобросъвестно и ги правело съучастници, доколкото са укрили механизмът за генериране на липси. Освен това, издаването на тези „сторно бележки” не се установявало от събраните по делото доказателства, поради което не можело да се приеме, че произходът на липсата е установен.

С поведението си ответниците лишили работодателя от възможността да упражни контрол и да вземе мерки, за да предотврати извършването на кражби на материални ценности. Счита, че липсата е с неустановен за работодателя произход, като не е доказано коя част от липсата се дължи на поведението на К. В. и коя част се дължи на поведението на останалите ответници. Жалбоподателят допълва, че дори и при установеност на произхода на вредите, съдът е следвало с решението си да измени самостоятелно правната квалификация на иска и да осъди ответниците да заплатят обезщетение за причинени вреди на основание, което намери за доказано. Въз основа на изложеното, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло. Страната претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответницата К. К. В., с който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Страната е изложила съображения, че в хода на производството не са били доказани елементите от фактическия състав, водещи до възникване на пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, в т.ч. не било установено и предаването на материалните активи на работниците. Оспорва се и размерът на липсите, чието обезщетяване се претендира от работодателя. Моли обжалваното решението да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от останалите ответници Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно. Считат, че не са се доказали предпоставките по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за ангажиране на тяхната пълна отговорност, като излагат подробни съображения, че липсата се дължи на поведението на ответницата К. В., която е издавала множество „сторно бележки” и е въвеждала ръчно липсващите артикули, като по този начин е манипулирала резултатите от предходната инвентаризация от м.12.2018г. и е укривала липсите, както и че е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало съдът да уважи предявения иск на непредявено от ищеца основание. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора съдът приема следното:

С искова молба вх. № 2023650/13.09.2019г. ищецът „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предявил срещу ответниците К. К. В., Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г.

М. П. и С. Ц. И., осъдителен иск по чл.207, ал.1, т.2, вр. чл. 208, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата от 48 494,36 лева, представляваща стойност на установени липси в магазин за спортни облекла и обувки „Аутлет Найк”, намиращ се в гр. София, бул. ********, съгласно протокол за липси от 01.03.2019г., като е претендирано и присъждането на обезщетение за забава за времето от установява на липсата – 01.03.2019г. до 13.09.2019г. в размер на 2640,25 лева.

Ищецът твърди, че има магазин за спортни облекла и обувки „Аутлет Найк”, 2 намиращ се в гр. София, бул. ********. На 12.02.2019г. било възложено на комисия извършването на ревизия в посочения магазин. След приключване на ревизията била определена и назначена друга комисия, която да провери резултатите, като в резултат на тази последваща проверка се установило, че в магазина липсват стоки на обща стойност от 48 494,36 лева и за това бил съставен протокол за липси от 01.03.2019г. Ищецът сочи, че към датата на установяване на липсата, всички ответници са били негови работници в магазина, на които е било възложено съгласно длъжностна характеристика да събират, съхраняват, разходват и отчитат парични и материални ценности, поради което са извършвали отчетническа дейност. Счита, че доколкото ответниците са отчетници, то те на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ отговарят за липсата в пълен размер, а на основание чл.208, ал.1, т.2 КТ дължат възстановяване на сумата в условията на солидарност. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М.

П. и С. Ц. И., са подали отговори на исковата молба, като поддържат, че предявените срещу тях искове са неоснователни. Оспорили са размера на констатираните липси от 01.03.2019г., неустановеността на техния произход, както и наличието на причинна връзка между липсите и поведението на ответниците. В тази връзка сочат, че на 04.12.2018г. е бил изготвен инвентаризационен опис, съгласно който са се установили 29,5 броя липси в магазина. Този опис е бил изготвен въз основа на годишна инвентаризация, започнала на 03.12.2018г., като към края на деня се очертавали липси от около 1000 артикула и било видно, че тези липси не могат да се покрият от непроверената налична стока в склада.

Наложило се магазинът да затвори и ревизията да продължи на следващия ден. Вечерта обаче магазинът бил разбит, като една от камерите се установило, че е изключена. От записите на камерите било видно, че лицата, които са нахлули в магазина, не прибират стока, а бутат и събарят кутиите с обувки от рафтовете. Това наложило на следващия ден инвентаризацията да започне отначало, като тогава бил съставен и инвентаризационния опис от 04.12.2018г. След това била извършена и процесната инвентаризация от м.02.2019г., която само два месеца по-късно установила липси на 951 артикула. За да се установят причините за тези липси, била извършена проверка на издадените сторно бележки за периода 2016г. – 2019г. Установило се, че всички артикули от сторно бележките, издадени от ответницата К. В., попадат в установените липси от инвентаризацията от м.02.2019г., а резултатите от инвентаризацията от м.12.2018г. са били манипулирани. Считат, че работодателят е допринесъл за настъпване на щетата, тъй като не е упражнил достатъчен контрол при извършване на инвентаризациите, допуснал е К. В. да манипулира системата на работодателя и не е преустановил практиката по издаване на фиктивни сторно бележки.

Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подаден е отговор на исковата молба и от ответницата К. К. В., която също оспорва основателността на претенцията на ищеца. Оспорва наличието на липса в твърдения от ищеца размер. Сочи, че в представената по делото докладна записка от 18.02.2019г. е посочена липса в размер на 40 896 лева, а в последващия протокол за установени липси размерът на последните е посочен на 48 494,36 лева. Поддържа, че в магазина не е имало заприходено и налично такова имущество и всички артикули, посочени в протокола за липси, са много стари и не се предлагат. Самата инвентаризация не била проведена съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Нямало и документи, от които да се установи, че липсващите артикули са били поверени на ответниците. Ответницата оспорва да е причинила липсата умишлено или в резултат на престъпна дейност. Наличната в магазина стока не съответствала с отразената такава в счетоводната система на ищеца, която е била манипулирана. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задълженията си да осигури условия за съхранение на имуществото, с оглед характера на работата, като сочи, че са били налице пропуски в охраната на магазина. Четецът на аларми на продуктите, намиращ се на входа на магазина, не е работел, а кодът на „СОТ” и ключалката на магазина не били сменяни от години, като това довело до множество кражби от клиенти на магазина.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

3

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът цели да ангажира пълната имуществена отговорност на ответниците в качеството им на „отчетници” - т.е. на материалноотговорни лица (МОЛ), на които по трудова функция е възложено задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности.

Предпоставките за провеждането на този иск са: наличие на трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник/служител трябва да е изпълнявал отчетнически функции - т. е. съгласно характеристиката на трудовото му правоотношение да е имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности в това си качество; настъпили вреди в резултат на осъществяваната от ответника трудова дейност, като вредите да са с неустановен произход - липси.

Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в склада, цеха и пр. (когато става въпрос за материални ценности), който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Едва при констатиране на посочения недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга - от нейния неизяснен произход.