Определение № 226 от 30.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 29.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500467 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 277523/17.06.2021г., подадена от В.Б., ищец в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.К.Б., срещу Определение № 261093/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 823/2017г. по описа на ОС - Пловдив, с което е прекратено съдебното производство пред сезирания граждански съд, ОС – Пловдив, и делото е изпратено по подсъдност на административен съд, Административен съд Пловдив.

В частната жалба са въведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и е заявено искане за неговата отмяна.

Не са постъпили в срок писмени отговори от насрещната въззиваема страна, ответниците Н.с. на Р.Б., Б.Н.Б. и Ф.г.в.б..

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване по чл.274, ал.1, т.2, във вр. чл.121 ГПК определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, намира следното:

1

Съдебното производство, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№ 823/2017г. по описа на ОС - Пловдив, е първоинстанционно, образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 10 446/03.04.2017г., подадена от ищец В. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв.К.Б., срещу ответници Н.с. на Р.Б., Б.Н.Б. и Ф.г.в.б..

В ИМ са въведени твърдения, от които следва да се направи извод, че се претендира реализиране на имуществената отговорност на Д. за репариране на твърдените да са причинени вреди на ищеца, настъпили в резултат от извършени от ответниците, държавни органи, особено съществени нарушения на общностното право, изразяващи се в следното:

НС на РБ, като държавен орган, осъществяващ законодателната власт, не транспонирал точно в националното законодателство Директива 94/19; БНБ, като компетентен орган по чл. 1 § 3 б.i. от Директива 94/19, не се произнесла изрично по въпроса дали депозитите в КТБ са неналични, а Ф.г.в.б. не изпълнил задълженията си по чл.10, § 1 от Директива 094/19 за изплащане на дължимите суми по влоговете в 20-дневен срок от датата на Решение № 73 от 20.06.2014г. на У.с. на БНБ.

В обжалваното определение е прието следното: Предявените от ищеца, частноправен субект на държава-членка на ЕС, солидарно срещу ответниците НС на РБ и БНБ, евентуално, срещу ФГВБ, обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с предмет парично вземане на ищеца, с правно основание чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз/ДЕС, за обезщетение за репариране на вреди, настъпили от извършени от ответниците, държавни органи, особено съществени нарушения на правото на ЕС/ПЕС, изразяващи се в ненавременни действия, както следва: от НС на РБ - за транспониране на общностни норми в националното законодателство, от БНБ - за постановяване на решение по 1 § 3 б.i. от Директива 94/19 и от ФГВБ - за изплащане на ищеца на гарантирания размер на депозита му в „КТБ“ АД в сроковете по чл.10, § 1 от Директива 94/19.С изменението и допълнението на ЗОДОВ с ДВ бр.94/2019г. националното ни законодателство е предвидило отделен, специален процесуален ред по чл.2в ЗОДОВ за реализиране на отговорността на Д. за вреди, причинени на частно-правни субекти в резултат на достатъчно съществено нарушение на общностното право, независимо от това към коя власт е публичният орган, извършил нарушението, като, съгласно чл.2в, ал.2 ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, същият се разглежда по реда на АПК, ако една от страните е административен съд, ВАС или ЮЛ за вреди, причинени при или по повод на административна дейност.

Според разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), неприключилите до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ производства, каквото е настоящото, се довършват от съдилищата, пред които са висящи, но, тъй като в посочената разпоредба не са посочени критериите за разпределянето на делата между гражданските и административните съдилища, според утвърдената практика на СЕС, следва да се приложат инцидентно такива процесуални правила, които не са по-неблагоприятни от тези, регулиращи подобни вътрешни искове (принцип на равностойност), които едновременно с това не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени 2 от общностния правов ред ( принцип на ефективност).Ето защо, тъй като един от ответниците е БНБ, която, като притежаваща изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на банките в страната за поддържане стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите, при тази своя дейност осъществява властнически правомощия и дейността й е административна по своя характер, са приложими разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, респ. чл. 2в, ал.1 т. 1 и ал.2 от ЗОДОВ, поради което исковете следва да се разгледат от административен съд.

В частната жалба са оспорени мотивите за приложимост на чл.1 от ЗОДОВ, с доводи за приложимост на § 6 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, поради което, като заварено висящо, неприключено към момента на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), делото е следвало да се довърши от съда, пред който е висящо, а именно сезирания граждански съд, ОС - Пловдив.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Неправилни са оспорените в жалбата мотиви за приложимост на разпоредбата на чл.1 ЗОДОВ, тъй като същата е обща, а в случая, тъй като се претендира реализиране на отговорността на Д. чрез ответниците, държавни органи, за особено съществено нарушение на общностното право, е приложима процесуалната разпоредба с непосредствено действие на чл.2в ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), която е специална и дерогира общата разпоредба на чл.1 ЗОДОВ.

Тъй като исковете са предявени през 2017г. и образуваното по тях съдебно производство е било висящо към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), съгласно разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), която е съвсем ясна и ненуждаеща се от тълкуване и специално правоприлагане, като са несподелими изложените в тази връзка оспорени мотиви, съдебното производство следва да се довърши от съда, пред който е висящо, в случая - от гражданския съд, постановил прекратителното определение.

Налага се извод, че е липсвало посоченото основание за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на административен съд.

С оглед изложеното, като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния граждански съд за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 261093/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 823/2017г. по описа на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото за продължаване на 3 процесуалните действия.

Делото да се върне на ОС - Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4