Решение № 389 от 19.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. *** 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Т. при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000476 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 340/19.06.2023г., постановено по гр.д. № 2516/2023г. по описа на Районен съд – к с което е признато за установено по отношение на **, че П. Е. Т., като наследник на *** поръчител по договор за поръчителство без дата, сключен между ** и ***, *** и *** за обезпечаване задълженията на ***, не дължи на ** сумите: 5 399.24 лв. непогасена изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2007г. до окончателното й изплащане, 957.45 лв. редовна лихва, начислена върху главницата, 219 лв. санкционираща лихва към 01.11.2007 г. включително и 531.51 лв. съдебни разноски, по изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по гр.д.№ 2013/2007 г. по описа на Районен съд – *** признато е за установено по отношение на **, че Д. Б. Т., като наследник на *** поръчител по договор за поръчителство без дата, сключен между ** и ***, *** и *** за обезпечаване задълженията на *** не дължи на ** сумите: 5 399.24 лв. непогасена изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2007г. до окончателното й изплащане, 957.45 лв. редовна лихва, начислена върху главницата, 219 лв. санкционираща лихва към 01.11.2007 г. включително и 531.51 лв. съдебни разноски, по изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по 1 гр.д. № 2013/2007 г. по описа на Районен съд – *** „** ЕАД е осъдена да заплати на Д. Б. Т. сумата от 1 376.77 лв., като получена без основание по изп. дело 338/2007г. по описа на ****** рег. № 868, с район на действие Окръжен съд – *** ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.10.2023 г. до окончателното плащане.

Въззивникът ** обжалва решението изцяло, като излага съображения за неправилност и необоснованост на решението с искане да се отмени решението и да се отхвърлят исковете. Няма искане за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор от двамата въззиваеми, които считат, че жалбата е неоснователна. Вземат становище по направените оплаквания. Направено е искане да се потвърди решението.

Окръжен съд – гр. *** в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК кумулативно съединени с иск по чл. 55, ал.1, пр. 1от ЗЗД.

Ищците молят съда да постанови решение с което да установи със сила на присъдено нещо, че П. Е. Т. не дължа на „** ЕАД изплащане на сумите предмет на изпълнителен лист от 16.11.2007г., издаден по гр. д. № 2013/2007г. по описа на КРС, както следва: 5 399, 24 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2007г до окончателното и изплащане; 957,45 лв. редовна лихва; 219 лв. санкционираща лихва към 01.11.2007г включително ; и 531,51 лв. съдебни разноски, както и разноски по изпълнителното дело към ответника, и че Д. Б. Т., не дължа на „** ЕАД изплащане на сумите предмет на изпълнителен лист от 16.11.2007г., издаден по гр. д. № 2013/2007г. по описа на КРС, както следва: 5399,24 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2007г до окончателното и изплащане; 957,45 лв. редовна лихва; 219 лв. санкционираща лихва към 01.11.2007г включително ; и 531,51 лв. съдебни разноски, както и разноски по изпълнителното дело към ответника.

Ищцата Д. Б. Т. моли съда на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, 2

„**** ЕАД да й заплати недължимо платената сума, в размер на 1 376, 77 лв., по изпълнително дело № 20078680400338, за периода септември 2018 г. септември 2023г. Претендират разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юрисконсулт Дарина Георгиева, в качеството й на пълномощник на ответника, като счита предявените искове за неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2005 г., сключен между „** като кредитор и *** като кредитополучател.

Съгласно договора, банката отпуска на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 6 000 лева. Посочено е, че срока 60 месеца. Кредитът се издължава с 59 броя месечни анюитети по 142.73 лева като първият от тях е дължим най – късно до 30.03.2005 г., а следващите най – късно до 30 – то число на всеки следващ месец. Посочена е и падежна дата за окончателно издължаване на разрешения кредит 31.01.2010г. /лист 72,73 от делото/. На последната страница от договора е сключен договор за поръчителство, без дата сключен между банката кредитор от една страна и поръчителите ***, *** и ***. Съгласно договора за поръчителство последните поели задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя ***. Поръчителите са поели задължението при неизпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя да го изпълнят като се задължили да го погасяват.

Поръчителите са поели задължението да погасяват задължението по договора за кредит чрез: удръжки от касиерплатец (задължително когато банката има сключен договор с предприятието – работодател на поръчителя за безкасово превеждане на месечните вноски); удръжки от разплащателна сметка; вноски в брой /лист 73 от делото/. Подписите са положени от поръчителите на 31.01.2005 г. в присъствието на служител на банката, удостоверил това обстоятелство с подпис.

По делото е представено удостовеР.е за наследници изх. № 02/09.01.2014г., издадено от кметство село **, община ** от което се установява, че *** е починал на 25.02.2011 г., за което е съставен акт за смърт № 0314/25.02.2011 г. /лист 12 от делото/. След смъртта си е оставил следните наследници по закон: Д. Б. Т. /съпруга/ и П. Е. Т. /син/.

Представена е и молба от кредитора „** ЕАД до *** с искане за 3 издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „б“ от ГПК /отм./ солидарно срещу ***, ***, *** и *** /лист 13 от делото/. С определение № 359 „д“ от 05.11.2007г. постановено по гр.дело №2013/2007 на основание чл.237 „в“ и чл.242 до чл.249 от ГПК, съдът е издал изпълнителен лист срещу кредитополучателят *** и поръчителите ***, *** и *** съгласно, който са осъдени да заплатят на „** сумите : 5 399.24 непогасена изискуема главница ведно със законната лихва, считано от 02.11.2007г. до окончателното й изплащане, 957.45 редовна лихва, начислена върху главницата, 219 лева санкционираща лихва към 01.11.2007г включително, 531.51 лева съдебни разноски /лист 15/.

По делото е представено удостовеР.е издадено от ****** рег. № 868, с район на действие Окръжен съд – *** от което се установява, че по образуваното изпълнително дело 338/2007 г. образувано от „**, въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2007г. по гр. дело №2013/2007 г. по описа на *** от Д. Б. Т., като наследник на *** за периода 31.10.2018г. – 31.10.2023г. от запор на трудово възнаграждение е постъпила сума в общ размер 1 354.20, разпределени както следва : на взискател – 1 173.08 лева, за ****** – 160.72 лева, банкови такси - 20.40 лева. Посочено е, че за периода 31.10.2023г. до 27.03.2024г. е постъпила сума на 09.11.2023г. в размер на 22.57 лева, която е преведена в пълен размер на взикателя „** /лист 70 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение и трябва да бъде сключен в писмена форма.

Задължението на поръчителя възниква от договора за поръчителство, който макар и да е акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното задължение, е различен от договора, от който е породено главното задължение. За да възникне валидно задължение за поръчителя е необходимо наличието на съществуващ действителен главен дълг, а предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.

В настоящия случай въззивният съд намира, че в процесния договор за поръчителство освен, че не е посочена едната страна, а именно банкатакредитор, не е посочен и размера, срока или условията на главното 4 задължение, за изпълнение на което наследодателят на ищците следва да е поръчителствал. При това положение напълно неясно остава заявено ли е съгласието на страните по него, респ. поето ли е с него от *** /наследодателя на ищците/ задължение спрямо "**** ЕАД като кредитор на ***, да отговаря за изпълнение задължението на последния именно по договора за кредит от 31.01.2005 г. В тази връзка ирелевантно значение има обективирането на двата договора един след друг на един и същ хартиен носител и това не променя тяхната същност на два отделни договора. Физическата връзка между тях не може да замести предмета на договора за поръчителство. Действително, по договора за кредит от 31.01.2005 г. страните са постигнали съгласие за обезпечаването му с поръчителство /чл. 15 от договора/. Доколкото обаче договорът за кредит не е подписан от поръчителя това обстоятелство е ирелевантно за ангажиране на неговата отговорност. Договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между кредитора и главния длъжник. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай не са налице данни, относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост параметри на главния дълг (в този смисъл Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 63/2009 г., ІІ т.о., ТК.

Ответникът "**** ЕАД не установи по делото, че при подписването на договора за поръчителство, наследодателят на ищците е бил запознат с размера на дълга и именно при тези параметри е постигнато изрично съгласие за гарантиране на задължението на кредитополучателя *** по договора за кредит от 31.01.2005 г. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че не са представени доказателства, от които да се установи, че към момента на сключване на процесния договор за поръчителство е съществувал главен дълг, въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорност на *** /наследодателя на ищците/ и следователно на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Поради това предявените установителни искове от П. Е. Т. и Д. Б. Т. са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредба на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните следва да върне на другата страна всичко, което е получила. Настоящата съдебна инстанция намира, че ответникът "**** ЕАД следва да върне полученото въз основа на нищожния договор за поръчителство по аргумент от чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на Д. Б. Т..

5

Ето защо въззивният съд следва да разгледа и направеното възражение от страна на *** за погасителна давност.

Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което давностният срок започва да тече от деня на получаването й.

От представеното по делото удостовеР.е издадено от ****** рег. № 868, с район на действие Окръжен съд – *** установява, че по образуваното изпълнително дело 338/2007 г. образувано от „**, въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2007г. по гр. дело №2013/2007 г. по описа на *** от Д. Б. Т., като наследник на *** за периода 31.10.2018г. – 31.10.2023г. от запор на трудово възнаграждение е постъпила сума в общ размер 1 354.20 лв., разпределени както следва : на взискател – 1 173.08 лева, за ****** – 160.72 лева, банкови такси - 20.40 лева. Посочено е, че за периода 31.10.2023г. до 27.03.2024г. - на 09.11.2023г. е постъпила сума в размер на 22.57 лева, която е преведена в пълен размер на взикателя „** /лист 70 от делото/. Искът за сумата от 1 376, 77 лв. е предявен на 31.10.2023 г. – в петгодишния давностен срок, поради което и вземането не е погасено по давност за периода от 31.10.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба 31.10.2023 г. Поради това въззивният съд намира, че възражението за погасителна давност е неоснователно. Ето защо искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.