Решение № 83 от 01.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600091 по описа за 2023 година

С присъда № 4/13.03.2023г., постановена по НОХД № 114/2022г., Окръжен съд - Ямбол е признал подсъдимия М. Б. М., ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.12.2021 г., около 10,30 ч., през ГКПП - Лесово, обл. Ямбол без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България 2,908 гр. високорисково наркотично вещество - кокаин с концентрация на активния наркотично действащ компонент в него - 70 % на стойност 552,52 лева, поради което и на основание чл. 242 ал. 2, пр. 1-во от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим

На основание чл. 242, ал. 7 от НК ОС-Ямбол е отнел в полза на Държавата предмета на контрабандата - кокаин с концентрация на активния наркотично действащ компонент в него - 70 % с нето тегло 2,855 гр., предадено на съхранение в специализирания склад на Агенция "Митници" ЦМУ - София с приемо-предавателен протокол № 83276 от 26.01.2022 год. в количество след неговото физикохимично изследване (преди изследването 2,908 гр.).

Вещественото доказателство - 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче, съдът разпоредил, да бъде унищожено като вещ без стойност.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия М. Б. М. да заплати 1 направените по делото разноски - сума в размер на 201,90 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на Митница - Бургас, както и сума от 220,07 лева в приход на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ямбол.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба лично от подсъдимия М. Б. М., който възразява срещу правната квалификация на осъщественото от него на 16.12.2021г. при преминаване на ГКПП „Лесово“ деяние. Счита, че случаят е маловажен, тъй като пренасянето на по-малко от 3 грама кокаин на стойност 550 лева през границата на Р България няма да компрометира правилното развитие на базисни икономически отношения в страната ни, които са предмет на престъплението контрабанда. Претендира приложимост в казуса на по-леко наказуемия състав на чл.242, ал.6 от НК, предвиждащ налагане на административно наказания. Моли за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването му по обвинението по чл. 242, ал.2 от НК.

Присъдата е атакувана и от служебния защитник на подсъдимия М. – адвокат И. С. от АК – Ямбол, с доводи за нейната неправилност поради необоснованост на фактическите констатации и допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Защитникът поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил деянието. Позовава се на дактилоскопната експертиза, която не е установила следи от пръстови отпечатъци на М..

Оспорва доказателствената стойност на показанията на митническите служители относно самопризнанието на подсъдимия, че наркотикът е негов за лична употреба. Намира за неустановено, че М. е имал фактическа власт над пакетчето с наркотик. Заявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.М. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 242, ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби и предлага същите да бъдат оставени без уважение. Намира, че присъдата на ОС-Ямбол е правилна, постановена при цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, и в съответствие със закона. Счита, че изводите на съда относно авторството на деянието и конкретните характеристики на същото, са напълно обезпечени в доказателствен аспект. Акцентира върху показанията на разпитания по делото пряк очевидец на действията на подс. М. в хода на митническата проверка, а именно поставянето от последния на наркотичното вещество в найлонова торба. Оспорва искането на подсъдимия за приложимост в казуса на нормата на чл. 242, ал.6 от НК, като поддържа, че извършеното деяние не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. В тази насока изтъква, че макар количеството на наркотичното вещество да е в минимален грамаж – 2,908 грама, с оглед личната обществена опасност на М., изводима от данните за съдимост на последния, и липсата на постигнато при него 2 поправяне като последица от налаганите му до момента наказания, съдът правилно е преценил, че деянието му попада в обхвата на чл. 242, ал.2 от НК.

Намира определеното наказание за справедливо, тъй като е наложено при отчитане на конкретните характеристики на деянието и деца и всички смекчаващи вината обстоятелства. Поради липсата на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон предлага присъдата да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд подсъдимият М. Б. М., редовно призован на посочения от него във въззивната жалба съдебен адрес, не се явява.

Констатирайки, че по делото не са представени доказателства, сочещи на уважителни причини за отсъствието на подсъдимия, и при направена преценка, че неявяването му в съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната истина, съдът разгледа делото при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК.

Подс.М. се представлява пред въззивната инстанция от назначения му служебен защитник – адв. И. С. от АК-Ямбол, която поддържа възражението, застъпено във въззивната жалба, че по делото не е доказано съставомерно поведение на подсъдимия.

Обосновава твърдението си за незаконосъобразност на присъдата с липсата на данни, че М. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка цитира заключението на дактилоскопната експертиза, според което по пакетчето с наркотик няма следи, оставени от подсъдимия. Счита, че присъдата е основана единствено на свидетелските показания на митническия служител К., които не намират подкрепа в другите доказателствени източници.

Подчертава, че като обвиняем в досъдебната фаза на процеса М. не е дал обяснения при проведения му разпит, поради което и констатациите на съда в тази насока се явяват несъответни на обективните данни по делото. Моли за отмяна на атакуваната присъда и признаване на М. за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Въззивните жалби, изходящи от подсъдимия М. и неговия защитник, като подадени от лица с правата по чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира двете жалби за неоснователни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК, в отсъствие на подсъдимия М.. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, при спазване на установените в НПК процесуални изисквания са събрани достатъчно по обем доказателства, нужни за правилното решаване на 3 делото. Извършвайки собствен анализ и оценка на доказателствената наличност по делото, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият М. Б. М. е роден на 03.10.1982г. в гр. Исперих, обл.

Разград, с настоящ адрес в с.Духовец, общ. Исперих, обл. Разград. Същият е български гражданин, завършил основно образование, безработен, осъждан.

През месец декември 2021г. подсъдимият М. посетил гр. Истанбул, Република Турция, заедно със свидетелите А. Г. и С.В.. Тримата пътували с лек автомобил „Мерцедес S 500“ с рег. № СА ... МА, собственост на Г. Г. – брат на свид. А. Г.. Автомобилът се управлявал от свид. Г., който разполагал с надлежно издадено му пълномощно от неговия брат. Придвижвайки се с автомобила, те преминали от Република България в Република Турция през ГКПП Лесово, обл. Ямбол. В гр. Истанбул всички се настанили в жилище на подс. М.. Свидетелите Г. и В. посетили пазарите и магазините в града. През това време подс. М. се срещал със свои познати. Същият се снабдил с високорисково наркотично вещество – кокаин от неустановено по делото лице в гр. Истанбул и при неясни обстоятелства.

На 16.12.2021г. рано сутринта подс. М., заедно с двамата свидетели Г. и В., тръгнали да се прибират в Република България. Те отново се придвижвали с лекия автомобил „Мерцедес S 500“ с рег. № СА ... МА, управляван от свид.

Г.. Около 10,30 ч. на същата дата тримата преминали границата и навлезли в Република България, където били спрени за проверка на ГКПП Лесово. На изрично зададен им въпрос от митническия служител – свид. Х..К., тримата отговорили устно, че не пренасят стоки, валута, валутни ценности и други подлежащи на деклариране или забранени предмети. Автомобилът им бил насочен към гараж на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на митническия пункт. След това, свидетелите – служители при ТД „Митница Бургас“ – Х..К., Я.Б., П.Д. и СП. предприели извършването на щателна проверка на подс. М. и на неговите спътници, на автомобила, с който се придвижвали и на пренасяния багаж. Първо били проверени торбите с покупки, намиращи се в автомобила. Същите били изнесени от превозното средство и поставени на маса, където митническите служители в присъствието на подс. М. и на свид. Г. и В. проверили тяхното съдържание.

При огледа на пренасяните стоки и предмети не се установило наличие на такива, подлежащи на деклариране или забранени за пренасяне през държавната граница. Веднага след това митническите служители пристъпили към извършване на личен преглед на свид. Г. и на свид. В., при който не било установено нарушение на закона. Докато свид. Г. и свид.В. се намирали в стаите за лични прегледи, в гаража подсъдимият, на когото предстояло да се извърши лична проверка, попитал митническия служител Х..К. дали ще му се разреши да прибере в автомобила намираща се на масата бяла непрозрачна найлонова торба с дрехи, която вече била проверена. Свид. К. дал разрешение, след което М. взел торбата и я поставил на задната седалка на 4 автомобила, пускайки в нея полиетиленово пликче с кокаин, който пренесъл в себе си през границата в Република България. За да не се усъмни митническият служител в целта на неговите действия, той извадил от торбата шапка и я поставил на главата си.

В присъствието на трите проверявани лица и всички митнически служители, свидетелят К., който внимателно наблюдавал поведението на подсъдимия преди да отиде за лична проверка, решил да предприеме повторна проверка на торбата, поставена от М. в автомобила. Сред проверените вече дрехи било открито поставеното от подсъдимия полиетиленото пликче с бяло прахообразно вещество. На място бил извършен полеви тест за установяване на неговото съдържание, който показал, че откритото вещество е кокаин. Констатациите при проверката били отразени в протокол, съставен по реда на чл.16а, ал.9 от ЗМ / спр. л.157-159 от ДП/. В правомощията си по чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ митническите служители изискали от подс.М. писмени обяснения, в които последният разяснил, че наркотикът му е бил подарен за лична употреба от негов познат по време на пребиваването му в РТурция /спр. л.160 от ДП/. В устни разяснения пред митническите служители подс.М. потвърдил, че намереното наркотично вещество е негова собственост и същото е предназначено за лична употреба.

На подс.М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2604/16.12.2021г., който му бил връчен лично /спр. л.154-156 от ДП/. За случая бил уведомен разследващ инспектор от ТД Митница Бургас и образувано досъдебното производство.