Решение № 17 от 15.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Смолян, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500616 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 423/03.09.2025г., постановено по гр.д.№ 1140/2024г. по описа на Районен съдСмолян е признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на М. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, В. Т. Б., ЕГН ******* с адрес гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и И. Т. Б., ЕГН ******* с адрес гр.С., ул.“Б.“ №*, ет.*, ап.*, че Р. В. М., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“С.“ №* и Й. В. Г., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“И.“ №* са собственици въз основание наследствено правоприемство от В. Т. П., починал на 10.02.2005г. и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ******* с площ 645 кв.м., находящ се в с.

Г., община С., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., Община С., одобрени със Заповед РД-18-4 от 04.02.2011г. на изпълнителния директор на АГКК - С. при съседи: *******, *******, *******, ******* и *******.Отменен е на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нот. акт №*, т.III, рег.№*43, д.№546/2024г. на нотариус №* по РНК, с район на действие РССмолян, вписан в СВ –С. с вх.№*/02.09.2024г., Акт № *, т.VII, д.№1280/2024г. за собственост върху недвижими имоти, придобити от М. С. Б., В. Т. Б. и И. Т. Б. на основание наследствено правоприемство от В. Т. Б., починал на 19.01.1992г. и давностно владение., в частта за поземлен имот с идентификатор ******* с площ 645 кв.м., находящ се в с. Г., община С., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., Община С., одобрени със заповед РД-18-4 от 04.02.2011г. на изпълнителния директор на АГКК – С., при съседи *******, *******, *******, ******* и *******.Осъдени са М. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, В. Т. Б., ЕГН ******* с адрес гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и И. Т. Б., ЕГН 1

******* с адрес гр.С., ул.“Б.“ №*, ет.*, ап.* да заплатят на Р. В. М., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“С.“ №* и Й. В. Г., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“И.“ №* разноски по водене на делото в размер на 1560,00лв.

Решениeто е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 8132/25.09.2025г. от М. С. Б., В. Т.

Б. и И. Т. Б., чрез пълномощника им адв.Н. П. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд се е позовал единствено на свидетелските показания на св.С. Б. и св.Л. Д., а не е кредитирал показанията на св.М. с мотив, че същата нямала трайни впечатления за това кой е осъществявал фактическа власт върху имота и не сочила нищо конкретно в тази насока, както и не сочила границите на имота.Съдът неправилно е пренебрегнал факта, че показанията на свидетеля С. Б. са заинтересовани с оглед обстоятелството, че същият е бил ищец по гр.д.№1141/2024г. на РС-Смолян, а като свидетели в негова полза са разпитани ищците по настоящото дело Р. В. М. и Й.

В. Г..

Неправилно също съдът е кредитирал и показанията на св.Д., като еднопосочни и безпротиворечиви с тези на св. Б., което не е така и следователно показанията им са противоречиви. Приемайки единствено и само свидетелските показания на тези свидетели, без да се установи в действителност кои са действителните граници и съответно собствениците на съседните на спорния имот №* имоти съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като е пренебрегнал записванията в разписния лист към действащия регулационен план на с.Г., както действащата КККР на с.Г. относно границите на имота и собствениците на съседните имоти.

Неправилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Д. М., която има впечатления за имота, както лични, така и от провеждани разговори между нея с наследодателя на жалбоподателите Т. В. Б. и знае, че от 2013г. Т. Б. е косял процесния имот, тъй като е гледал овце и И. и В. са ходили да му помагат в косенето Същата свидетелка сочи, че познава Р. и Й., но те имали имот на друго място имот. Твърди се още, че неправилно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин, че са владели имота, че са манифестирали собственически права върху него не само по отношение на ответниците и на трети лица, но и по отношение на Община Смолян, която го е придобила въз основа на закона-§42 от ПЗР на ЗОбС, което обстоятелство е пречка за придобИ.ето му, поради наложения мораториум до 04.03.2022г.,отменен с Решение №3/24.02.2022год. на КС на РБ, обн.ДВ, бр.18/04.03.2022год. С оглед на това неправилен е извода на съда, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот и са го придобили по давност с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, както и че е налице намерението им за своене на имота, което се предполага съгласно чл.69 от ЗС.В тази връзка са несъстоятелни са и изводите на съда, че актуването на имота като държавна собственост няма отчуждително действие и не лишавал действителните собственици от техните права и че имотът не е станал общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОбС, за да е налице пречка за придобИ.ето му по давност. Видно от преписката по нот.дело №94/2023г.,по която ищците са се снабдили с нот.акт за процесния имот №*, те не са заплащали данъци, въпреки твърденията им че са го владели повече от 10 години, което води до извода, че не са се считали за собственици на процесния. В молбата-декларация е посочено, че имота не е общинска собственост, при неоспоримия факт, че съгласно Удостоверение изх.№АК-02-27-1220/26.06.2024г. процесният имот със Заповед №12-ДС от 22.01.2004год. на Областен управител на област С. е бил отписан от актовите книги на имотите държавна собственост в полза на Община С.. Твърди се , че районният съд се е произнесъл „свръхнетитум“, тъй като с петитума на исковата молба ищците са 2 претендирали да бъде отменен Нот.акт за №124, т.2, дело №174/05.06.2023г., в частта за ПИ с идентификатор ******* с площ 645кв.м., находящ се в с.Г., община С., с трайно предназначение на територията-Урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, съгласно КККР на с.Г., община С., при съседи *******, *******, *******, ******* и *******, одобрени със заповед РД-18-4 от 04.02.2011г. на изп. директор на АГКК-С., като издаден без да са налице посочените в него основания“, а в диспозитива на обжалваното решение съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нот.акт №*, том III,рег.№*43, д.№546/2024г. на нотариус №* но РНК, с район на действие РС-Смолян, вписан в СВ-С. с вх.№*/02.09.2024г., Акт № *, T.VII, д.

№1280 за собственост върху недвижими имоти, придобити от М. С. Б.,В. Т. Б. и И. Т. Б. на основание наследствено правоприемство от В. Т. Б., починал на 19.01.1992год. и давностно владение, в частта за ПИ с идентификатор №******* с площ 645кв.м., находящ се в с.Г., община С., с трайно предназначение на територията-Урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община С., при съседи *******, *******, *******,******* и *******“. Съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на производството доказателства, нито е изложил подробни мотиви защо счита едни твърдения на страните за доказани, а други за недоказани, поради което е достигнал до необоснования извод за основателност и доказаност на иска. Не са взети предвид записванията по разписния лист към плана, нито обстоятелството, че след смъртта на Т. В. Б. на 01.10.2017год., наследниците му са декларирали процесния имот на свое име с данъчна декларация с вх.№ДК14002402 от 06.10.2017год. и единствено те са заплащали дължимите се за него данъци и такси, което е индиция за правото им на собственост върху процесния имот, придобит от тях чрез наследствено правоприемство и по давност Ищците не са ангажирали доказателства, че процесния имот е деклариран от наследодателя им В. Т. П., а след неговата смърт на 10.02.2005год. тях самите. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендират за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 9298/04.11.2025г. от Р. В. М. и Й. В. Г., чрез пълномощника му адв.М. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че бащата на Р. В. М. и Й. В. Г. -В. Т. П., бивш жител на с.Г., починал през 2005г. през целият си живот е живял в с. Г. и до смъртта си е гледал животни и обработвал земите си. След смъртта му повече от 18 години дъщерите му обработват част от имотите му, а друга част торят и косят. Въпреки че са записани в като „ДСС“ без основание, неговите имоти никога не са обработвани под някаква форма на коопериране - винаги са се владели и обработвали от баща им В. П. - и преди 01.06.1996г., когато е наложен първия мораториум и след Решението на КС от 24.02.2022г. , когато мораториумът бе отменен, поради което е изпълнен фактическия състав на придобивната давност.През 2023г. въз основа на наследствено правоприемство от баща им В. П. и давностно владее, продължило повече от 18 години след неговата смърт е издаден нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти акт № 119, т. II, д. № 479 от 07.04.2023г. на СВ С..И тримата свидетели, разпитани от нотариуса посочват, че на времето това е бил един имот, в който е прокарана пътека, която го е разделила, като в имот * е била старата къща на баба им и дядо им, която се е срутила, имот * обработват - сеят картофи и фасул, а имот * ползват като ливада. Свидетелят К. С., който е от с. Г. и е бил е и кмет на селото посочва, че всъщност е бил един имот, но в кадастъра го раздробили на 3 парчета. Свидетелят живее на около 100 м. от къщата на баща им В. П., на североизток и 3 югоизток имотът граничи с път, на северозапад са имоти на св.Б., другия свидетел. Посочва, че откакто В. П. се оженил и се е отделил, владее тези имоти, а след като починал преди 18 години, тези имоти ги владеят дъщерите му, явно, непрекъснато и безспорно. Същото се установява и от св. Х. Д., който твърди, че навремето това е бил един имот, в който е била старата къща на баба им и дядо им, но с годините тя се срутила. В. живеел със семейството му в друга къща, на стотина метра от имота, в имот 141. Имали и стопанска сграда, гледали животни, садели картофи в имот *, а в другите имоти пасели животните и събирали сено. Като починал В. щафетата поели дъщерите му. Неоснователно е твърдението в жалбата, че св. С. Б. е заинтересовано лице от изхода на спора, защото той също има заведено дело срещу ответниците. Делото на този свидетел не касае процесния имот. Той е един от свидетелите, разпитани от нотариуса, но няма личен интерес от изхода на спора, тъй като с този спор не се засягат негови материални права и интереси. Към 07.04.2023г. между него и ответниците не е имало висящи дела. Той е потвърдил пред съда личните си впечатления, изложени и пред нотариуса, относно обстоятелствата кой е владял и кой владее имотите, предмет на нотариалния акт. Нещо повече, той е в родствени връзки с ответниците и няма родствена връзка с ищците. Роден е в с. Г. и живее в селото от преди повече от * години. Отглежда животни и обработва имотите си и знае съседите си, защото е постоянно там и има преки впечатления. Същият посочва точно къде е имота с жилищната сграда на ответниците, какво представлява техния имот, къде точно има дървета в него - круша и ябълки, които според свидетеля в нотариалното производство Т. У. се намират в спорния имот. Имота е обработван от бащата на ищците В. П. от преди 50 години, а след неговата смърт ищците обработват имотите.Св.Л. Д., която е наследник на съседния имот с идентификатор ******* сочи, че познава ответниците, но те са идвали само за събора на Илинден. За спорния имот №* посочва, че е ливада и откакто се помни се коси от родителите на Р. и Д., както сега и те го косят. Спорове за това място през годините не е имало. Като регистриран земеделски производител, Й. Г. заедно със сестра си Р. са поддържали имота, торили и двукратно са го косили, регистриран е като обработван от тях, факти, които в годините са контролирани от Общинската служба по земеделие, за да бъдат изплатени държавните субсидии за него.Вярно е, че наследодателят на ищците, нито неговите родители притежават нот. акт, но както той, така и неговите дъщери владеят имота, което владение е явно, необезпокоявано и непрекъснато с анимус на собственици като ищците като наследници на баща си В. П. владеят имота повече от 18 години след неговата смърт. Относно претендираното право на собственост на ответниците, които са се снабдили с нотариален акт, вписан в СВ - С. под № *, том 7, per. № 2156, дело № 1280 от 02.09.2024г. седем години след смъртта на наследодателя си Т. Б. и година и половина след издаването на нотариалния акт на ищците се сочи, че нот. акт е издаден въз основа на неактуална скица, издадена през 2021 г., в която липсват данни за собствениците. Към 02.09.2024г. - датата на издаване на нотариалния акт, както в СГКК С., така и в Служба по вписванията С., съществуват вписвания относно признатото от нотариуса право на собственост и нотариалния акт на ищците. Умишлено или поради небрежност, необходимите проверки за актуалност на данните за имота не са направени.Според показанията на свидетелите С. Б. и Л. Д. Т.