Решение № 1481 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113755 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, чрез ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И., против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с която са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***** от 31.07.2023 г., сключен между страните, и осъдителен иск за осъждане на ответника „Креди Йес” ООД да заплати на ищеца И. Т. Ж. сумата от 673,00 лева, получена без основание по Договор за паричен заем № ***** от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № ***** от 31.07.2023 г., сключен с „Креди йес” ООД, като му била предоставена в заем сума в размер на 1000,00 лева, която усвоил.

Годишният процент на разходите по Договора за кредит бил в размер на 48,048 %, но действително приложеният бил различен. Съгласно чл. 6 от Договора за кредит, потребителят следвало да го обезпечи с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на общите условия към договора – едно или две физически лица, които да имат осигурителен доход общо в размер на 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели по 1 сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При неизпълнение на това задължение, потребителят дължал неустойка по чл. 8 от договора в размер на 600,00 лева, която следвало да бъде престирана разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план.

Ищецът поддържа, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалният лихвен процент съответствал на посочения в договора. В тази връзка излага съображения и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, към която счита, че следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойка. Поради нищожността на клаузите, регламентиращи лихвения процент и ГПР, поддържа недействителност на цялото кредитно правоотношение на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

По гореизложените съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Формулира доказателствени искания. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че към момента на сключване на Договора ищецът издал в полза на ответника ценна книга, но не предоставил гарант, който да отговаря на предвидените условия. Ищецът бил запознат с погасителния план към Договора, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от Договора. Твърди, че по Договора била заплатена сумата в общ размер на 1298,43 лева, с която били погасени, както следва: 1000,00 лева – главница, 66,92 лева – договорна лихва и 231,51 лева – неустойка по чл. 8 от договора. Предвид плащанията, оспорва 2 осъдителната искова претенция по размер. На следващо място, излага съображения, че ГПР по Договора отговаря на изискванията на ЗПК, като при изчисляването му не следвало да се включва размерът на неустойката, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Твърди, че условията на клаузата за неустойка по чл. 8 от Договора били индивидуално уговорени, напълно ясни и разбираеми, като ищецът имал възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора. Размерът на неустойката бил ясно посочен. Разсроченият начин на плащане не давал основание същата да се счита за лихва. Поддържа, че клаузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Посочва, че ищецът имал възможност да се откаже от договора на основание чл. 29, ал. 1 ЗПК.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът И. Ж., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., чрез адв. Е. И., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – юрк. К. К., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

С протоколно определение от 30.01.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е намален от 673,00 лв. на 298,43 лв. с равностойност 152,58 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем:

В тежест на ищеца И. Ж. е да докаже, че между него и ответника „Креди 3

Йес“ ООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за паричен заем, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца И.

Ж. и ответника „Креди Йес” ООД е сключен Договор за паричен заем № *****/31.07.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сума в размер на 1000,00 лева, която е изцяло усвоена от ищеца, както и че дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита не е включена в размера на ГПР по процесния Договор за паричен заем № *****/31.07.2023 г.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № *****/31.07.2023 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лева, при месечен лихвен процент от 3,400 % и годишен процент на разходите от 48,330 %. Погасяването на заема се извършва на 7 месечни вноски, всяка от които в размер на 162,93 лева. Крайният срок за погасяване на заема е 29.02.2024 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 1140,55 лева.

С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от Договора страните са с е уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 532,45 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

От заключението на извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че общият размер на заплатената сума за погасяване на задълженията по процесния заем е 1298,43 лева, разпредЕ. от кредитора по пера на заема, както следва: 1000,00 лева – главница, 66,92 лева – възнаградителна лихва и 231,51 лева – неустойка. Вещото лице е посочило, че в ГПР по процесния заем не е 4 включена дължимата неустойка в размер на 532,45 лв. по чл. 8 от разглеждания Договор за заем, както и че оскъпяването на заема със сумата в размер на 532,45 лв. представлява оскъпяване с 46,68 %.

Не е спорно по делото, че ответникът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът И.

Ж. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че е усвоил изцяло заемната сума. Сключеният между ищеца и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.