Решение № 4442 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4442 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202494 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Н. К., в качеството му на законен представител на „Ф. Е. Ф. Л.“ ЕООД, с ЕИК .... , против електронен фиш серия К № 2938497, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

Чрез депозираната жалба се оспорва издаденият ЕФ, като се посочва, че констатираното нарушение е от 12.08.2019 г., а фиш от него е връчен на управителя на дружеството на 26.01.2022 г. Жалбоподателят смята, че така е нарушен чл. 34 от ЗАНН, като поради изтичане на давностния срок процесният ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Постъпили са допълнителни писмени бележки към жалбата, с които се иска ЕФ да бъде отменен.

1

Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрк. Б. П. , в които се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание и е в срок, съгл. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

На 12.08.2019г. в 11:30 часа в гр. С. , на ул. „И. С., от ул. „К.“ към бул.

„Р.“, при ограничение на скоростта 50км/ч. за населено място, било заснето движение на лек автомобил с рег. № .... със скорост от 85 км/ч. и отклонение от разрешената стойност на скоростта от 35 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 560.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства: ЕФ Серия К № 2938497, справка за собственост на МПС, Заповед на Министъра на вътрешните работи- образец ел. фиш, Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 4-5818 от 30.10.2018г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 14.08.2019 г., ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове, разписка за получаване на ЕФ от 26.01.2022 г., справка картон на водача, както и приложения снимков материал. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по 2 пътищата „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, а именно 50 км за населено място. По силата на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за превишаване от 35 км/ч се налага глоба в размер на 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з–931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 3

26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща 4 снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M”, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 88 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч., поради което правилно във фиша е отразена скорост от 85 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.

5 толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 85 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 35 км./ч., а не от 38 км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 85км./ч. при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство”. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на „Ф. Е. Ф. Л.“ ЕООД, като А. Н. К. е законен представител на дружеството, поради което административното наказание законосъобразно е наложено именно на него.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182, като за конкретното превишение от 35 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на санкцията е фиксиран, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.