Решение № 503 от 23.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 756/2025
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22а · Закон за закрила на детето
- чл.22а, ал.3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 503 гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500756 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 432/23.01.2025г., постановено по гр.д.№ 13227/2023г. по описа на СГС, 6 брачен с-в, е оставена без уважение подадената от Е. Ц., гръцки гражданин, роден на ******** г. в Република Гърция, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, молба с правно основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от Закона за закрила на детето срещу И. Е. З., за връщането на малолетното дете Г. М. Ц., с ЕГН **********, на молителя в Република Гърция.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. Ц. чрез Министерство на правосъдието с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи молбата.
Поддържа се, че са налице материалноправните предпоставки за връщане на детето в Гърция. Това била страната на неговото постоянно местопребиваване и детето било изведено без съгласието на бащата , който е упражнявал родителските права заедно с майката. Поради това извеждането 1 било незаконно.
Посочва се, че молбата за връщане на детето е подадена преди да изтече едногодишният срок от извеждането му пред надлежният орган в Република Гърция и е постъпила в Министерство на правосъдието на 14.09.2023г. Поради това срокът за нейното подаване бил спазен.
Оспорва се направеният от първоинстанционният съд извод, че връщането на детето ще изложи същото на риск. По делото нямало данни, обосновани твърдения и доказателства, които да сочели, че съществува сериозна опасност за детето при връщането му в Република Гърция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Е. З., с който жалбата се оспорва.
Изразено е становище, че първоинстанционното решение е подробно мотивирано въз основа на безспорно установената фактическа обстановка.
Страната счита, че правилно е взето предвид заключението на допуснатата и приета по делото съдебно- психологична експертиза и поконкретно посоченото в същата,че връщането на детето в Гърция ще има тежък травматичен ефект върху психическото му благополучие и бъдещото му развитие, тъй като детето е много силно свързано с майката.
В проведено пред въззивният съд съдебно заседание на 14.04.2025г. страните поддържат становищата си.
Жалбоподателят Е. Ц. представя писмено становище. В същото е направено изложение на гледната точка на тази страна по разглеждания спор.
На първо място се поддържа, че молбата за връщане на детето е депозирана в срок пред гръцкия Централен орган по Хагската конвенция, а всяко забавяне не било по негова вина.
Правят се оплаквания относно забавянето на българския съд за произнасяне по молбата и липсата на контакт с детето през периода на разглеждане на молбата. Незаконно било променено местожителството на детето и това създавало психологични проблеми на същото. Не бил отчетен психологическият шок за детето от акта на отвличането му и извеждането му от обичайната семейна среда. Заявява, че е напълно здрав – физически и психически и че всички твърдения в обратната насока са неверни.
Освен това се излагат твърдения относно хронологията на спора между 2 родителите и водените между тях дела пред други съдилища, включително в Република Гърция. Посочва, че има предоставено временно попечителство върху детето от съда в Гърция и че майката на същото въпреки, че знае за това решение на съда продължава да го задържа.
Заявява, че при връщането на детето то ще озове в позната среда, в която е живяло като бащата заявява, че е осигурил завръщането да е безпроблемно.
Това включвало подкрепа от социалните органи, неговият учител и др. .
По делото е постъпила писмена защита от И. З., с която отново се излагат доводите на тази страна в подкрепа на застпъваното становище че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд - София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на делото е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията) и чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/ чрез Министерство на правосъдието - централен орган по Конвенцията на Е. Ц., гръцки гражданин, роден на ******** г. в Република Гърция срещу И. Е. З., за връщането на малолетното дете Г. М. Ц., с ЕГН **********, на молителя в Република Гърция,
В молбата се посочва, че родителите на детето са сключили граждански брак на 30.12.2017г., а на 26.03.2018г. се родил Г. М. Ц.. Семейството имало обичайно местопребиваване в Местна общност Лафкос, община Сипиада, община Южен Пелион, Република Гърция.
Съвместното съжителство на съпрузите било прекратено на 28.08.2022г., а на 12.09.2022г. бащата подал молба до Едночленния първоинстанционен съд във Волос за постановяване на привременни мерки, свързани с упражняването 3 на родителските права върху малолетното дете. На 14.09.2022г. майката напуснала незаконно Гърция заедно с детето.
Със съдебно решение № 844 от 22.11.2022г. съдът във Волос предоставил временно на молителя упражняването на родителските права над малолетното дете, осъдил майката да предаде същото на бащата, наложил в полза на молителя глоба на майката и постановил задържане за 30 дни в случай, че тя не върне детето на молителя. В следствие невръщането на детето в Гърция, на 01.09.2023г. на г-жа З. и нейния баща било повдигнато обвинение за отвличане на малолетно дете и за съучастие.
Поддържа се, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане на детето на територията на Република България, тъй като бащата не е давал съгласие да се сменя обичайното местопребиваване на детето.
Отвеждането и задържането било осъществено в нарушение на разпоредбите на Гръцкия граждански кодекс.
Обстоятелството, че именно Гърция е държавата по обичайното местопребиваване на детето било безспорно, а също така безспорно било и че бащата не е давал съгласие за това. Поради това били налице изискванията на чл.8,вр чл.24 о Хагската конвенция и чл.22а от ЗЗакрД за образуване на гражданско дело и за постановяване на решение за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция.
Ответницата И. Е. З. е оспорила подадената молба с твърдението, че изложените обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Същата твърди, че тя и съпругът й Е. Ц. съжителствали в продължение на пет години като в отношенията им имало напрежение. През лятото на 2022г. съпругът напуснал работа и започнал да прекарва по цели дни вкъщи като упражнявала болезнен тормоз върху нея и детето им.
По предложение на ответницата било взето решение съпрузите да регистрират дружеството в Република България, което да се занимава с търговия и туризъм и така семейството да се издържа. Поради това през месец август същата година семейството посетило България, за да предприеме нужните действия. Тогава детето било регистрирано в гр.Якоруда и били подадени документи за постоянно местожителство.
Съпрузите имали намерение през месец септември да регистрират дружеството.
4
След като се върнали в Република Гърция обаче сестрата на Е. Ц. и други негови роднини се противопоставили на това решение и започнали да разубеждават молителя да не предприема тази стъпка. Тогава той променил решението си и се отказал от направените вече планове. Това довело до ескалация на напрежението между съпрузите. Твърди, че дори е имало закани за убийство против нея, което я мотивирало да изпрати писмо до полицията в Гърция и да се обърне към „Дирекция „Социална защита и консултативни служби“.
Предвид на тази обстановка, ответницата заедно с детето отишла в къщата на своя баща в Гърция. З. се свързала с адвокат, който й предложил съпрузите да се разведат по взаимно съгласие. Молителят отначало приел. На 13.09.2022г. З. заминала за България при родителите си , тъй като се страхувала, че може да й вземат детето.
Междувременно, без да я уведоми и в разрез с водените между тях разговори, Е. Ц. подал молба за определяне на привременни мерки по отношение на детето в съда в гр. Волос. В тази молба З. била описана като опасна и неподходяща майка, което не отговаряло на действителността.
Самото производство било проведено без тя да бъде уведомена, тъй като книжата били изпращани на адреса на къщата на баща й в Гърция.
Ответницата поддържа, че през цялото време съпругът й е бил наясно къде се намира, а именно – къщата на родителите й в гр.Якоруда, Република България. Заявява, че два пъти е подавала молба за развод пред съда в гр.Разлог.
На 20.04.2023г. ответницата и детето били установени от полицията в Република България по повод сигнал на нейния съпруг, подаден през есента на 2022г. за издирването на нея и малолетния Г.- М.. Когато детето разбрало от полицаите, че баща му иска да го вземе в Гърция, същото получило нервен срив, а няколко дни –по късно и епилептичен пристъп. След консултация със специалист било установено, че пристъпът е отключен от психогенен фактор и че детето има наследствена обремененост.
З. уведомила бащата на детето за това негово състояние и предложила да бъде проведен разговор между родителите, но не получила отговор на съобщението. Твърди, че през цялото време не е криела от бащата местонахождението си и той е можел да дойде и да види сина си. Поддържа, 5 че полага всички необходими грижи за детето си и посрещала всички негови нужди, като помощ оказвали нейните родители. Детето посещавало детски психолог и рехабилитатор и ходело с радост на детска градина.
Изразено е становище, че не са налице предпоставките за връщане на детето в Република Гърция. Изтъква се, че молбата е получена само няколко дни преди изтече едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция от 1980г. и това обстоятелство е от значение за адаптацията на детето в Република България, където към настоящия момент било обичайното му в местопребиваване. Позовава се на нормата на чл. 12, ал. 2 от Конвенцията, съгласно която когато молбата е подадена извън едногодишния срок отново може да бъде постановено връщане, но само ако бъде установено, че детето не се е приспособило към новата си среда. Освен това се позовава и на изключенията, предвидени в чл.13 от Конвенцията.
Оспорва се твърдението, че детето е било задържано на територията на Република България в нарушение на решението на съда в гр.Волос, тъй като същото било постановено без участието на майката и поради това неговото изпълнение не следвало да се признава на територията на нашата страна.
Поддържа се също, че не е налице една от предпоставките на чл.3 от Конвенцията, а именно бащата да е упражнявал ефективно родителски си права, тъй като същият нямал добър родителски капацитет.
Въззивният съд намира следното:
По делото са ангажирани множество писмени доказателства, чието съдържание потвърждава изложеното от страните за момента на сключване на гражданския брак между тях, раждането на детето им, подаването на молба от страна на молителя до първоинстанционния съд в гр.Волос и постановяването на решение по отправеното до съда искане, както на твърденията на ответницата, че детето посещава детска градина в гр.Якоруда, ползва социална услуга и че същото е получило епилептичен пристъп през пролетта на 2023г. Молителят е приложил доказателства в потвърждение на твърденията си, че не е осъждан.
Разпечатката съдържа 52 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97963e99-39b9-4a20-8d97-017c15606f72