Определение № 3472 от 07.10.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 884/2026
- Вид
- Определение № 3472
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- Недялко Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, б. "з", б."гг" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3472
Плевен, 07.10.2026 г.
Административният съд - Плевен - VIII състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НЕДЯЛКО ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Недялко Иванов административно дело № 884/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на В. П. К. от [населено място], [улица], ет.*, ап. * срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1772-000210/02.10.2026г. на Мл. полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, б.„гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].
С подадената жалба е направено искане с правно основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, като е посочено, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона ще причини на К. вреди. Посочено е, че К. е управител на „Грилл Комерс“ ЕООД, [населено място], като освен управител е и единствен търговец във фирма от осем човека и основното му задължение през деня е да бъде търговски представител и да събира заявки от клиенти, които на другия ден да бъдат доставени до същите. Счита, че ако спре ежедневните си пътувания, обемът на работа на цялата фирма ще намалее драстично и вредите които биха настъпили могат да рефлектират във невъзможност да се запази бройката на персонала, губене на пазарен дял и съответно по- малки данъци на държавата.
Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:
Оспорващият е адресат на оспорената ЗППАМ, в резултат на която за него са възникнали негативни правни последици, поради което е налице правен интерес от оспорването й, респективно налице е и правен интерес да поиска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата, което е допустимо в хода на съдебното производство по оспорване на ЗППАМ, какъвто е настоящия случай.
Съдът счита искането за основателно.
Съгласно чл.171, т.1, б.“з“ /гг/ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна адм. мярка временно отнемане на свидетелството за управление за срок 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. В конкретния случай от писмените доказателства е видно, че по отношение на оспорващия е издаден АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, което като признаци от обективна страна на деянието се припокрива с тези на нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП, за което законът предвижда налагане на ПАМ. Обстоятелството, дали с оглед горните обстоятелства е налице допуснато съществено нарушение на материалния закон е по същество на правния спор и по него съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП налагането на принудителната адм. мярка се извършва с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.
В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР № 5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.
Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите, предвид тяхното застрашаване вследствие извършеното нарушение, за което е съставена ЗППАМ. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. По делото като такъв интерес се сочи, че в резултат на отнемането на СУМПС оспорващият търпи сигурни, трудно поправими вреди, изразяващи се в спиране на ежедневните си пътувания, от които обемът на работа на цялата фирма „Грилл Комерс“ ЕООД ще намалее драстично и вредите които биха настъпили ще рефлектират във невъзможност да се запази бройката на персонала, губене на пазарен дял, а освен това се сочи, че на 02.10.2026 г. нарушението е отстранено чрез сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и МПС следва да е със служебно възстановена регистрация. Ч. В. П. К. е управител и едноличен собственик на капитала на „Грилл Комерс“ ЕООД с [ЕИК] се потвърждава и от справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Съдът намира за основателно твърдението на оспорващия, свързано с наличието на сключена валидна застраховка ГО от 02.10.2026 г., което се доказва от приложената към жалбата полица.
Прилагането на ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършени други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН.
В конкретния случай нарушението, за което е съставен АУАН е констатирано на 02.10.2026 г. и от обективна страна то се изразява в управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 09.09.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Както бе посочено по- горе, с жалбата е представена като писмено доказателство Застрахователна полица BG/22/ 126003419499 от 02.10.2026 г. на застрахователна компания „Лев инс“ АД.
Видно е, че застраховката "ГО" е сключена в същия ден, но след часа на извършената контролна проверка от органите на МВР, респ. след издаване на АУАН за посоченото нарушение и в този смисъл се явява новонастъпило обстоятелство, което е пряко относимо към приложената ПАМ. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. второ от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая това условие е настъпило със сключването на застраховката, с което нарушението, което е послужило за основание за налагане на ПАМ е било отстранено незабавно след установяването му. С това е реализирана целта на предварителното изпълнение на процесната ПАМ - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение и следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел.
В конкретната хипотеза, ако не се преустанови ограничението на правото на оспорващия, ще е налице противоречие на предварителното изпълнение на мярката с целта на закона, тъй като обществения интерес се явява защитен с преустановяването на административното нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че в Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 12/2026 г. за обявяване на противоконституционност на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 102 от 2015 г., посл. изм. ДВ, бр. 51 от 2026 г.; КЗ) в частта „от датата на изпращане на уведомлението“ и на чл. 143, ал. 10, изр. първо от Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 55 от 2026 г.; ЗДвП) и евентуалното обявяване на разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. първо от ЗДвП за противоконституционна, би поставило под въпрос съставомерността на деянието, за което е издаден АУАН от субективна страна, което би рефлектирало и върху преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена въз основа на акта за установяване на административно нарушение.
По изложените мотиви съдът намира, че продължаването на допуснатото предварително изпълнение на заповедта е в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от АПК, която регламентира принцип на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията и предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, както и да се избере по- благоприятната за гражданите принудителна мярка.
Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на това предварително изпълнение е основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП вр. чл. 166, ал. 4 от АПК, Административен съд – Плевен, осми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Спира предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1772-000210/02.10.2026г. на Мл. полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която на В. П. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*, ап. * е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, б.„гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер] до приключване на делото с окончателен съдебен акт.
Определението да се съобщи оспорващия и на Мл. полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд- Плевен.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�