Определение № 4165 от 25.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4165 гр. Варна, 24.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20213100502846 по описа за 2021 година Производството е образувано по частна жалба от Н. А... Н. против Определение № 7644 от 18.11.2021 година, постановено по гр.дело № 16 221/2021 година по описа на ВРС, с което е било прекратено производството по делото, с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.

В жалбата се излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и не почива на точното тълкуване на закона.По същество се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдо – производствените действия.

За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните становища, ВОС съобрази следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на ищеца, с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК, като в исковата си молба жалбоподателя е изложил следните твърдения:

По негови данни и според приложеното по делото Решение на комисията за защита на личните данни, между Н. и друго лице е възникнало стълкновение в хранителен магазин, стопанисван от „Карина 2007“ ООД.За изясняване на обстоятелствата и след намесата на органите на реда, т.к. според данните по делото Н. е ударил в областта на главата жена, находяща се до него и е отправял заплахи, са били изискани записите от наличните камери за наблюдение.Било е установено още, че освен на органите на реда, тези записи са били предоставени и на трето лице – дъщерята на 1 пострадалата, която /пак според молителя/ е качила същите във социалната мрежа „Фейсбук“, група „Виждам те КАТ Варна“.Там молителя се разпознал и намира за необходимо да предяви / според него отделен иск за неимуществени вреди/ .В настоящия случай обаче той настоява да се прогласи неистинността на документ – Становище на „Карина 2007“ ООД, което обективирало заплахи за саморазправа от страна на Н. с всички присъстващи.

Производството е било няколкократно оставяно без движение, като съдът е дал възможност на Н. да заяви както правния си интерес от воденето на този иск, така и да посочи поне против кого го насочва.

С отговорите си, Н. не е оправдал интереса си от воденето на това производство, въпреки, че му е указано и обстоятелството, че е в състояние да предяви претенция за неимуществени вреди против „Карина 2007“ ООД без да преминава през настоящия процес.Нещо повече – Н. дори не е посочил ответник по иска.

С атакуваното определение ВРС е прекратил производството.

Виждането на настоящия съд е следното:

Съобразно установената практика на ВКС на Р България установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права.

Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Трябва да бъде взето предвид също дали по силата на правна норма на документа не е придадена доказателствена сила и дали този документ има значение за множество различни правоотношенияобстоятелства, които допълнително обосновават правния интерес на ищеца да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по ТК № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС, иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, когато ищецът извежда правният си интерес от възможността да ползва решението като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решението по делото, по което документът е представен без да оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител 2 във връзка с решаване на делото, като общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление.

Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК или установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал.

5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен и документ, тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК .

В съответствие с Решение 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има, само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Искът за установяване на истинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван като доказателство с оглед други правоотношения между страните.

От фактите по делото става ясно, че „Карина 2007“ ООД е била наказана от КЗЛД, като на дружеството е била наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.В това производство е било представено въпросното становище, според което жалбоподателя Н. е проявил грубо и заплашително отношение към всички присъстващи, което е наложило и намесата на органите на реда.В случай, че Н. твърди претърпени неимуществени вреди от действията на дружеството, то той разполага с друг вид иска, за да търси правата си.В 3 производството пред КЗЛД обаче, Становището на дружеството не е било оспорено, нито опровергано, предвид и приетото от фактическа страна в самото Решение.

Освен горните основания, са налице и други, посочени в нормата на чл.130 от ГПК, както правилно е посочил ВРС.Указанията на съда са задължителни за страните, тогава когато са коректно дадени, а случаят е именно такъв.Пренебрегвайки ги, молителя е допуснал процесуално опущение от категорията на съществените, т.к. той нито е оправдал интереса си от воденето на това производство – би могъл да заведе дело за клевета и/или за неимуществени вреди, нито е посочил кой в последна сметка трябва да отговоря по този иск.Така, както молителя се позовава на своите права, права притежава и другата страна в процеса, която на първо място трябва да е известена за наличието на такъв процес, за да организира защитата си, и на следващо тя трябва да знае по какъв иск и при какви факти се брани.Тези указания в цялост са останали неизпълнени, което дало повод и основание на решаващата съдебна инстанция да прекрати производството.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7644 от 18.11.2021 година на ВРС, деветнадесети състав, постановено по гр.дело № 16 221/2021 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4