Решение № 164 от 18.10.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. В., 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500269 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.1, във връзка с чл.528 от ГПК.

Подадена е жалба от Ф. С. Р. , ЕГН: ********** с адрес гр.В. чрез процесуален представител адв. Б. против постановление от 20.07.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС И. С. постановено по изп.д. № №1180/2016, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 400.00 лева за неизпълнение на режим на лични отношения на 15.07.2022г. между детето А. П. М. и бащата П. Г. М.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно постановено. Излага, чe глобата е наложена за неизпълнение на задълженията на жалбоподателката, която е длъжник по изпълнителното дело като: в депозирана молба от 27.06.22г. е отказала да предаде детето и с допълнително волеизявление не е посочила готовност да го направи; не 15.07.2022г. не е довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е довела за принудително предаване; не е подготвила детето А. М. за срещата с бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр.

С.не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия си адрес;

Сочи се в жалбата, че за да бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК следва на длъжника да е възложено, и то със съдебно решение задължение, 1 което да не е изпълнено, което не е налице в настоящия случай. Актуалното съдебно решение- основание за издадения изпълнителен лист, не е възложил задължения на жалбоподателката, за неизпълнение на които и е наложена процесната глоба. Счита още, че неизпълнението на задължения по предаване на дете не се санкционира по чл.527, ал.3 ГПК, която е обща разпоредба, а по чл.528 ГПК, която като специална разпоредба изключва общата. По нататък се сочи, че задълженията на жалбоподателката са лимитативно определени не в съдебното решение, а в закона- чл.528, ал.2 ГПК, и тя няма други задължения при изпълнение на съдебното решение за предаване на дете, включително и тези, за които и е наложена глобата, посочени в постановлението на съдебния изпълнител.

Относно конкретните прояви на неоказване на съдействие, посочени в постановлението се твърди, че майката не е длъжна да подготвя детето за срещите с бащата, а е длъжна само да му съобщи, че на конкретна дата трябва да пътува с баща си и да го предаде, ако няма пречки. Бащата трябва да кани детето и да го убеждава.

Майката не е длъжна, според жалбата, да посочва актуално местопребиваване на детето си на различни държавни институции и на бащата.

Сочи се, че на 15.07.2022г Р. не е била длъжна да изпълни доброволно поканата ,тъй като бащата не е имал право на личен контакт. Такъв е имал съобразно съдебното решение на 08.07.22г и на 22.07.22г. Сочи се, и че са били налице обективни причини детето да бъде предадено, предвид твърдия му и категоричен отказ да пътува с бащата.

Твърди се, че на 17.06.22г. детето било отвлечено от бащата, за което съдебният изпълнител е уведомен, поради което и майката обективно не е могла да изпълни задълженията си за предаване на детето.

Иска се делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, като се сочат доказателства за установяване нежеланието на детето да пътува с бащата и причините за това, полагането на усилия от длъжника да съдейства за упражняване на правото на бащата на лични контакти на територията на гр.В..

В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Сочи се, че с молба от 10.05.2022г. взискателят е заявил желанието си да вземе при себе си А. М. в съответствие със съдебното решение по гр.д.

№2678/2019г.на ВРС и по в.гр.д.№28/2019г на ВОС, и издадения изпълнителен листна 14.06.2021г., периодите през 2022г. за осъществяване на личните контакти.

Излага се, че постановлението за налагане на глоба е за осуетяване на изпълнително действие, насрочено за 15.07.2022г., като не е налице осъществен режим на лични контакти между бащата и детето нито на определените от взискателя дати в молба от 26.05.2022г., нито на посочените 2 в изпълнителния титул дати през м. юли 2022г. От длъжника не е изразена готовност да се изпълни съдебното решение на която и да е дата, за което и е налице изразено писмено несъгласие от страна на Ф. Ц. да предаде детето на която и да било дата през м. юли 2022г. , аргументирайки се с желанията на детето, и квалифицирайки като отвличане осъщественият през м. юни 2022г. контакт с бащата. Сочи се, че длъжникът с бездействието си и неводенето на А. М. на насрочените действия и изразената писмено позиция, че не следва да се насрочват такива срещи между баща и син поради нежеланието на А. да контактува с баща си прави невъзможно изпълнението на влязло в сила съдебно решение, поради което и е издадено обжалваното постановление.

Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от ГПК.

По искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, предвид възможността, предвидена в чл.437, ал.1 ГПК, намира същото за неоснователно, тъй като исканията за допускане на доказателства са за установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора конкретното производство. С обжалваното постановление е наложена глоба за неизпълнение на задълженията, посочени в постановлението: В депозирана молба от 27.06.22г. е отказала да предаде детето и с допълнително волеизявление не е посочила готовност да го направи; не 15.07.2022г. не е довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е довела за принудително предаване; не е подготвила детето А. М. за срещата с бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр. С. не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия си адрес.

Поисканите гласни доказателства, включително и на детето, не е посочено какви факти и обстоятелства ще установяват. Поисканите писмени доказателства – протоколи от съдебни заседания от 19.01.2022г. на АС В. по адм.д.№162/2021г. и от 10.06.2022г.по гр.д.№2162/2021г на ВРС не са относими към спора, тъй като са във връзка с други производства, но и установяването на постоянно нежелание на детето да се вижда с баща си не е обстоятелство, което е част от предмета на доказване в настоящото производство. Искането по чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето също е неоснователно, с оглед характера на настоящото производство, касаещ обжалване на постановление за налагане на глоба на родителя, в което не се 3 засягат права или интереси на детето.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява, че съгласно изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от Вид. РС по гр. д № 2678/2018г. на Видински районен съд РС и в.гр.д. № 28/2019г. на Видински окръжен съд бащата взискател - П. М. има право да взима при себе си А. М. всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. на петъчния – до 17ч. на неделния ден с преспиване, както и първата половина на Коледната ваканция и първата половина на пролетната ваканция през нечетните години, на рождения ден на бащата-07.08., два пъти по десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, след което да го връща на майката по местоживеенето му..

С искане от 10.05.2022г. П. М. е съобщил на ДСИ при СИС при ВРС, че възнамерява да вземе сина си на следните дати: 20.05.2022г. до 22.05.2022г., 18.06.2022г.- 28.06.2022г., 20.07.2022г. до 30.07.2022г., 05.08.2022г. до 07.08.2022г., 19.08.2022г до 21.08.2022г.,от 02.09.2022г. до 04.09.2022г., от 16.09.2022г. до 18.09.2022г.

Видно от протокол от 18.05.2022гна ДСИ в СИС при ВРС, в телефонен разговор длъжникът е уведомена за желанието на взискателя да се срещне с детето на 20.05.2022г. и е поканена да съдейства за осъществяване на контакт на посочената дата. Ф. С. заявила, че ще разговаря със сина си и с адвоката си, ще представи доказателства за летния си отпуск и ще посочи електронен адрес , на който да и бъдат връчвани съдебни книжа, включително и копие от молбата на П. М. с датите на личните контакти.

С молба от 26.05.2022г. взискателят П. М. е поискал.насрочване на принудително изпълнение за датите от 03.06.2022г. до 05.06.2022г., 01.07.2022г. до 03.07.2022г., от 15.07.2022г. до 17.07.2022г.

С разпореждане от същата дата е постановено изпращане на сканирано копие до длъжника на посочените адреси.

Видно от покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена лично на 31.05.2022г. Ф. С. е уведомена за желанието на длъжника за осъществяване на лични контакти с детето на посочените дати, включително от 15.07.22г. до д17.07.2022г.

4

С покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на адвокат Б.пълномощник на длъжника на 22.06.2022г. Ф. С. е поканена на 15.07.22г.в 14.00ч. да се яви и доведе детето доброволно на детска площадка, находяща се в гр.В., до паркинга на съда и до ресторант “Кадифе“, като предаде доброволно сина си А. М. с приготвен личен багаж на баща му П. М. след като предварително е подготвила сина си за това.При липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително такова в 14.10ч. в сградата на РС В., ет., ст.3.

С молба от 27.06.2022г. длъжникът чрез адв.Б. е заявила, че са налице пречки детето да бъде предадено на бащата –поведението на бащата и родителите му, които са осъществявали в периода 100 дена физическа и психическа принуда върху детето, психологически натиск и заплахи и тежки внушения, под чието въздействие се намира.

Видно от Протокол от 15.07.2022г. на ДСИ в СИС при ВРС , в 14.00ч. длъжникът не се е явила и не е довела детето, не е била намерена на адреса от служителя на РУ В., не е била открита на адреса и от представители на ДСП В., не е открита и при опит за телефонен разговор, няма данни за местонахождението и.

Процесната глоба е наложена за неизпълнение на задължение за предаване на дете. Съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, посочени в чл.528 ал.1 ГПК. Длъжникът е уведомена предварително за датите, в които взискателят е поискал личен контакт, както и за конкретната дата 15.07.2022г. и за мястото на доброволно предаване , като не е възразила относно датата, часа или мястото на предаване, поради което съдът намира доводите в жалбата относно датата на предаване за неоснователни. В изпълнителния лист са посочени конкретни периоди, но е посочено,че лични контакти с бащата могат да бъдат осъществени и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите. В случая не е налице противопоставяне относно конкретната дата, видно от представената от длъжника молба, в която са изложени основания изобщо за непредаване на детето, поради поведението на бащата и родителите му.

Доводът в жалбата касаещ конкретната дата за предаване, би могъл да бъде основателен , ако личните контакти между детето и бащата се осъществяваха, и то редовно, през посочените в изпълнителния лист периоди, а е видно, че 5 това не се случва. Такива контакти на практика липсват. От доказателствата в изпълнителното дело е видно, че през м. юли 2022г. не е налице доброволно или принудително изпълнение , в периодите по изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от Вид. РС по гр. Д № 2678/2018г. на ВРС и по гр.д. № 28/2019г. на ВОС. нито на определената от взискателя дата в молба от 26.05.2022г., нито в други периоди, нито пък е изразена готовност да се изпълни съдебното решение на друга дата. Нещо повече, осъщественият през м. юни личен контакт между бащата и детето се определя от длъжника като отвличане.