Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 723 от 22.04.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 485/2021
Вид
Протокол № 723
Подписан
22.04.2021
В сила
22.04.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 т.12 · Наказателен кодекс
  • чл.325 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.115 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.309 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.94 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 723 гр. Пазарджик , 19.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора Пламен Тенков Пантов (РП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200485 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Обвиняемият И. Р. М. – редовно призован, се явява лично.

Обвиняемият М. И. М. – редовно призован, се явява лично.

За обвиняемите се явява адв. Х. Х. от АК-Пазарджик, редовно упълномощен да ги представлява, представя пълномощно.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П.П..

ПРОКУРОРЪТ: Липсват процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

Снема самоличността на обвиняемите, както следва:

И. Р. М. - роден на 17.02.1974г., в гр. Пазарджик, живущ в с. Г., обл.

Пазарджик, на ул. „С.” №12, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

ОБВ. И.М.: Получих препис от предложението на РП- Пазарджик преди повече от седем дни.

М. И. М. - роден на 31.01.2001г., в гр. Пазарджик, живущ в е. Г., обл.

Пазарджик, на ул. „С.” № 12, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

ОБВ.М.М.: Получих препис от предложението на РП- Пазарджик преди повече от седем дни.

На обвиняемите се разясниха правата по чл.55 чл.94, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

На страните се разясни правото на отвод.

Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

ПРОЧЕТЕ СЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА РП-ПАЗАРДЖИК:

Пристъпи се към разпит на обвиняемия И.М.:

2

ОБВ.И.М.: Разбирам обвинението. Съвсем малко се признавам за виновен. Желая да дам обяснения. Няколко пъти биха сина ми и аз все преглъщам. Самият този А. наби сина ми няколко пъти и аз все преглъщах, все да не е така. Непрекъснати обиди и псувни, пак преглъщах. Как последния път спирам пред магазина на центъра в село Г., жена ми да пазарува. Вътре бяха моите деца, даже имам и внук. Те бяха пияни, хвърлиха една бутилка, шише, пред колата, спука се, уплашиха се децата. Пак преглътнах. Много пъти е предупреден от нашия квартален за неговите лоши прояви, знае го кметицата, и кварталният го знае. Може да го потвърди, те са писали по характеристиките. Вече когато стана проблемът, бяхме на центъра със сина ми, пиехме кафе. Той се появи с неговия син. Видя моят син М. и започна да го псува. Нямаше други обществени хора. Той дойде с колелото и синът му с колело. Започна да нагрубява сина ми, после започна да псува в множествено число. Той беше срещу нас, ние бяхме на масата. Вика „Какво ме гледаш, ще ти еба майката, аз ще ви еба майката, вие цигански“. Имаше едно момче от село, но той се уплаши и не се появи, то даже не е добре психически. Той се появи пред нас с колелото и започна да псува и там вече прекали границата и стана тази беля. Посегнахме, ударихме го само по 1-2 пъти и това беше. Аз лично го ударих тука отзад в рамото и той падна пред нас на асфалта с лице.

Той нямаше нищо в ръцете, тъкмо пристигна и ние бяхме на масата на 3-4 метра. Той дойде, колелото пусна го и започна да псува. Като падна, ударихме го по един-два пъти и това беше. Ударих го тука отстрани на гърба и отзад, с ръце, първия път с ръка, после с юмруци отзад във врата и в хълбока, не съм го ритал. Не сме от тоя тип хора да нарушим. Като го удряхме, не е потекло кръв. Ние не го бихме много, един-два пъти го ударихме това беше. Не е идвал някой да ни отбрани. Аз се осъзнах и дръпнахме се и това беше. Същия ден не са идвали полицаи да разговарят с нас.

Пристъпи се към разпит на обвиняемия М.М.:

ОБВ.М.М.: Разбирам обвинението. Малко се признавам за виновен.

Твърде малко. Колко пъти бяха само прошки. То бяха твърде много пъти.

Нагрубява, псува. На А., забравих му фамилията. Много пъти ме е нагрубявал, псувал и аз съм му прощавал. Не знам защо ме псува. През 3-4 3 къщи сме някъде живеем. Обича да си пие много. Като пие и има някаква голяма уредба и това да псува всички наред. Пуска уредбата и псува всички.

И мен ме псува. Набиха ме някъде 2-3 пъти. В неговата компания беше. А., един негов приятел - казва се Пламен, и някакви турци, двама – те ме биха.

Това беше някъде преди около година, година преди този случай. За обвинението, ние бяхме на центъра аз и татко, на центъра в Г.. Магазин има и има хладилник от сладолед. Нямаше масички. Отиваме на това магазинче, купихме си по едно кафе и поседяхме 10-15 минути пред магазина. Имаше един там, но той много не е в час, малко е с отклонения. Други хора нямаше.

А. и синът му само бяха там. Когато отидохме ние, тях ги нямаше. Дойдоха малко по-късно, двамата с колела дойдоха. Почна да ме обижда А.. Слезна от колелото А., синът му и той слезна от колелото. Оставиха колелетата на бордюра. Отидоха там, където продават кола и баничарница на 10-15 метра максимум. От мен до бордюра на сградата е 15 метра, даже това е повече /разпитът се провежда в зала №5 на Съдебната палата в гр.Пазарджик/.

Започнаха да ме обиждат, псуват. От там където са на 15 метра и той вика срещу мен. Псува ме, после вече започна да псува майка ми и татко ми. И тогава го ударихме един-два пъти. Отидохме с баща ми при А. и синът му и първо го предупредихме да не псува и да не обижда, но той започна още повече да псува и обижда. И тогава стана тая работа. Аз го ударих един тукат.

С ръката, с юмрук в носа му го ударих. Той се обърна от тоя удар и аз го ударих още един път, в гърба някъде. И баща ми го е ударил някъде към два пъти. Видях, че баща ми го удари след мен. Аз го ударих първи А. и му нанесох и втори удари и чак тогава баща ми го удари и той тогава падна и това беше. Не му потече кръв хич. Нямаше му нищо. Отидохме си, А. не е останал там, отиде си и той сигурно след нас. Някъде след 10-15 минути бях отишъл пак на центъра нещо да купя и той го нямаше там. На едно място са някъде към 4-5 магазина и там са тия магазини, за които говорих. Него го нямаше вече там. Полиция не ни е търсила въобще. Наскоро е това нещо чак да даваме обяснения пред полиция. Първо г-н Д. Л. ни търси, обясних му това, което сега на Вас разказах. Той наскоро ни търси, не след случая. Нищо му нямаше на А..

На основание чл.283 от НПК съдът

4

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: СМУ л.910, характеристична справка за И.М. л.20, характеристична справка за М.М. л.25, , протоколи за предупреждение л.29-30, протокол за доброволно предаване л.32, справка от РЦ 112 със снимка на ел.картон л.38-39, заключение на СМУ л.41-45, заключение на видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза л.54-77, протоколи за разпит на свидетелите А.Д., И. Г., Н. Р., Д. Д., И. Ч., З. Д.а л.83-89, протоколи за разпит на свидетелите Р. Д., В. А. л.116-117, ДСМПИС на И.М. л.124, справка за съдимост за И.М. л.126, ДСМПИС на М.М. л.132, справка за съдимост за М.М. л.134.

На осн. чл.284 приема веществените доказателства CD на л.37 и CD на л.78

Предявява на страните веществените възпроизвеждане съдържанието на дисковете. доказателства чрез

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме възражения по предявяването.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението по отношение на двамата обвиняеми, като считам, че е безспорно доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Не считам, че фактологията, както е възпроизведена в обстоятелствената част на постановлението, е променена на фона на дадените от двамата обвиняеми обяснения в днешното съдебно заседание. На първо 5 място, самите те съдържат множество вътрешни противоречия и са нелогични, те противостоят на всички останали сърбани по делото доказателства, в това число свидетелските показания на пострадалия и на останалите лица очевидци и изготвената по делото експертиза, която възпроизвежда една картина доста по различна от това, в което двамата обвиняеми се опитаха да ни убедят, че се е случило. Това, което е станало, и това, което се вижда, е, че пострадалият е носил пластмасова маса, бидейки с гръб към двамата, и те са го нападнали. От самия запис не се вижда обръщане назад или изричане на реплики, които да подкрепят обясненията на двамата обвиняеми, че са били провокирани. Считам, че обясненията, дадени от двамата обвиняеми, бяха израз на защитна тяхна реакция и теза и не следва се кредитират. Нападението е било посред бял ден на центъра на населеното място, не е било толкова невинно, колкото го изкараха, ударите са били далеч повече от 2-3 пъти в областта на главата, като едно такова нападение е изглеждало напълно необяснимо и непредизвикано за всички останали лица, които са били свидетели. Това, което се опитаха да разкажат двамата обвиняеми, че е имало провокация и псувни по техен адрес, това не се подкрепя от показанията на съдържателката на кафенето, която казва, че не е имало викове, а е разбрала за инцидента от пострадалия. Ако е имало псувни на висок глас, въпросната госпожа е щяла да възприеме това и да свидетелства в този смисъл. С поведението си двамата подсъдими са демонстрирали брутална агресия и незачитане на личната неприкосновеност на пострадалия. Действали са като съизвършители, като всеки от тях е възприемал и се е възползвал от действията на другия в преследване на общата цел. Целени са настъпилите общественоопасни последици, като деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл по отношение на престъплението по чл.325 от НК, доколкото са съзнавали, че извършват непристойни действия, изразяващи грубо неуважение и нарушение на обществения ред. От там насетне са налице предпоставките за признаване на обвиняемите за виновни по повдигнатото обвинение и освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, което предвид това, че са с необременено съдебно минало, добри характеристични данни и липсват отегчаващи обстоятелства, да бъде ориентирано към минимума. На осн. чл.189 ал. 3 от НПК да се възложат съразмерно сторените разноски за изготвената експертиза в тежест на 6 обвиняемите, платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик. Веществените доказателства компактдискове - да останат по делото и да се архивират с него. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

АДВ. Х.: При строгото съблюдаване на разпоредбата на чл.378 ал.4 т.2 от НПК, моля да постановите съдебен акт, посредством който да приемете подзащитните ми за невинни по повдигнатото обвинение. Въпросът, който се ражда по неизбежност, е дали те са извършили хулиганство по материалноправния състав. Най-напред да обърнем поглед към постановлението, с което съдът е сезиран. В него е отбелязано, че при нарушаване на правопорядъка те са действали с евентуален умисъл, поради което деянието е субсумирано под понятието хулиганство. Тази теза е грешна, няма общо с теорията и практиката на чл.325 от НК. Известно е, че обект на хулиганството е общественият ред и поради тази причина и следва да се отговори какво е било намерението на подзащитните ми - да нарушат правопорядък или да си изяснят взаимоотношенията с Д. по не най-удачния начин, нанасяйки няколко удара. Изясняването на субективния елемент на деянието е от значение за правната квалификация. Леката телесна повреда е безспорен факт, те са накърнили телесния интегритет. Но какво са преследвали те, накърнявайки го - да нарушат правопорядък или да изяснят взаимоотношенията между тях.

Какво трябва да се каже - трябва да се изясни мотивът на извършване на престъплението. Вие добре знаете, че мотивът е психически елемент, който стои вън от умисъла на дееца, той е задължителен психологически стимул, централно ядро, когато ще се решава правната квалификация. Изясни ли се мотивът, ще се изясни от какви подбуди са се ръководели двамата подсъдими. В самото начало иначе изготвеното интелигентно постановление се разминава с теорията и практиката по отношение на чл.325 от НК. Всяко престъпление, още повече това, което е на публично място, е нарушение на правопорядъка, но това не го прави с елементи на хулиганска проява. В „Престъпни посегателства против обществения ред“ на Тамара Кинова се казва, че почти във всички определения и характеристики се изисква не какво да е, а тежко засягане на обществения ред по такъв начин, не всяко непристойно действие може да се осъществи като хулиганство. Да обърнем поглед към проф. Иван Ненов в „Учебник по наказателно право“. Това, което 7 превръща хулиганството в нарушаване на правопорядъка, е психическото отношение на дееца към извършеното. Неговото съзнание е, че с поведението си подчертава ясно неуважение към обществения порядък. Тази особена характеристика на умисъла на хулиганството го различава от другите престъпления като обида и телесни увреждания. Касационната практика се придържа към доктрината и когато деецът преследва други цели, деянието не може да бъде субсумирано под разпоредбата на чл.325 от НК. Когато е дал обяснения пред органа на ДП, бащата И.М. е заявил „кварталният е запознат, А. каза първо на сина ми „какво ме гледаш“, след което следва псувнята. След това към двамата „вашата мама циганска“. Той казва „Аз не можах да преглътна обидите и последва инцидента“. Поставям на вниманието Ви едно брилянтно решение на ВКС, защото то някак имплицитно е свързано с настоящия казус и то е под номер 70/06.04.2011г. на трето НО /цитира/.