Определение № 11741 от 29.12.2025, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11741

Пловдив, 29.12.2025 г.

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ като разгледа докладваното от съдията Йордан Русев административно дело № 2988/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Постъпила е жалба от С. Н. Р., [ЕГН], подписана от адв. П.Б.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1412307/05.11.2025г., издадена от Б. Н. В.-мл.автоконтрольор, към отдел „Пътна полиция“, при СДВР.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на приложената административна мярка.

Ответникът, уведомен за искането, не взема становище по него.

Съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство, образувано по жалба на Сн.Р. срещу заповедта, с която ѝ е наложена ПАМ.

Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1412307/05.11.2025г., издадена от Б. Н. В.-мл.автоконтрольор, към отдел „Пътна полиция“, при СДВР, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. 3)гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал, 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателката и е обжалвана, чрез административния орган, предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира следното от правна страна:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Доколкото специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

В искането липсват конкретни основания, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни затруднения и съществени вреди, с оглед невъзможността жалбоподателката да управлява МПС.

При тези данни съдът намира за неоснователни доводите на молителката, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да ѝ причини значителни и труднопоправими вреди, които да се противопоставят по тежест и значимост на презумирания интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Твърденията в искането за настъпването на вреди за срока на наложената ПАМ не са подкрепени нито с конкретни обстоятелства, нито с каквито и да е писмени доказателства, поради което не водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ. В този смисъл личният интерес на оспорващата е непротивопоставим на обществения такъв, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението им по пътищата.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009г. на ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като труднопоправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на трудова дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществени и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Освен това, евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт, подлежат на репарация по реда на ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК.

В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата.

Следва да се отбележи, че безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателката би се причинила вреда от невъзможността ѝ да управлява моторно превозно средство, поради отнемане на СУМПС (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт, ако се касае за придвижване, в хипотеза, че молителката чрез автомобил добива доходи и това е част от нейната работа, доказателства не са представени. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на жалбоподателката се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда.

В настоящото производство молителката следваше да докаже вероятното настъпване на значителни или труднопоправими вреди в патримониума си, което не беше направено. Не се сочат и нови обстоятелства, съгласно чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК.

В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на обжалвания акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 и ал.5 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. Р., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1412307/05.11.2025г., издадена от Б. Н. В.-мл.автоконтрольор, към отдел „Пътна полиция“, при СДВР, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: