Решение № 540 от 24.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Плевен, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430106287 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Иск за делба – 1-ва фаза по допускане на делбата.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С. Х. П. с ЕГН **********, чрез адв.Г. Г. от *** против В. В. К.Ц. с ЕГН **********.

Твърди се, че ищцата е наследник на своята майка Е.И.К., б.ж. на ***, починала на ***. Твърди се, че последната била собственик на следния недвижим имот, находящ се извън строителните граници на ***:

НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с *** от кадастралния район ***, в местността *** с площ от 511 кв.м., вид на територията- земеделска и начин на трайно ползване- лозови насаждения, пета категория, ведно с построената в него СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа със застроена площ от 38 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА СЕЗОННА ПОСТРОЙКА с площ от 32 кв.м., при съседи: север- имот №***.***, изток- имот ***, юг- имот №***.***, запад- имот ***.***. Сочи се, че имота бил придобит от майката на ищцата, съгласно Заповед №РД-12-548/26.07.2005г. на ***, на основание Параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с Параграф 4а, ал.1 от ПЗР 1 на ЗСПЗЗ. С протокол от 12.03.2005г. Е.К. била въведена във владение по отношение на същия имот.

Твърди се, че освен дъщеря /ищцата С. П./, наследодателя Е.К. имала и син - В-Х.К., б.ж. на ***, починал на *** и оставил като наследник по закон своята дъщеря- ответницата В. К.-Ц..

Твърди се, че гореописания имот се ползвал от семейството на ищцата още от нейните детски години. През 1992г. в имота били построени описаните сгради със средства на нейната майка и с помощта на нейния брат и син.

Първоначално имота не се използвал за жилищни нужди, а като място за отдих. Впоследствие - от пролетта до месец септември, Е.К. пребивавала в този имот и живеела там, а през зимните месеци се прибирала в ***. През 1985 година, след тежък пътен инцидент, братът на ищцата - В.К., се развел със съпругата си и заживял със своята майка в семейната къща, находяща се в *** на улица ***. След нейната смърт на ***., децата й С. П. и В.К. продължили да посещават имота и да се грижат за него. През 2011г. В.К. провел разговор със сестра си и я помолил да се установи да живее в процесния имот, т.к. бащината им къща на улица *** се нуждаела от основен ремонт, обстановката му напомняла за покойната им майка, както и искал да живее сред природата.

Ищцата се съгласила, т.к. между нея и брат й съществувала изключително силна връзка на обич и привързаност. При това, В.К. се установил да живее в процесния имот. Ищцата посещавала имота ежеседмично, а понякога и почесто. Помагала на своя брат и в работната му дейност, приготвяла храна, чистела, поддържала градинката в имота, садила цветя, отглеждали заедно домашни животни, а от време на време пренощувала в стаята на своята майка на втория етаж на къщата. Между брата и сестрата нямало никакви претенции един към друг и за тях имота бил съсобствен, останал в наследство от тяхната майка.

Сочи се, че ответницата В. К.-Ц. живеела в ***; рядко посещавала ***; в период от 2005 година до 2010 година не поддържала никакви контакти със своя баща, който много страдал от настъпилия срив в отношенията. По молба на ищцата, ответницата възобновила контактите с баща си. През 2020 година В.К. бил диагностициран с тежко заболяване и опериран през месец юни същата година. През лятото на 2021г. ответницата се преместила да живее в *** със семейството си, като целта била да продължи бизнеса на своя баща.

2

Установили се да живеят в процесния имот, т.к. имота на улица *** бил отдаден под наем. Ищцата не се противопоставила на това, т.к. била изключително привързана към своя брат и племенница; продължила да посещава имота без никой да й пречи. След смъртта на брат й В.К. на ***, в имота продължила да живее ответницата и семейството й, а ищцата не спирала да го посещава. През месец януари 2023г., ответницата се обадила на ищцата и казала, че заплащала много средства за използвана ел. енергия, поради което желаела да постави фотоволтаици. Ищцата заявила, че нямала нищо против това, а ответницата поискала леля й да й прехвърли своята половина от имота. Последната отказала. Впоследствие ответницата била споделила за необходимост от ремонтни работи и ищцата заявила готовност да участва в тях, като предостави необходимите суми. Твърди се, че през пролетта на 2024г. ищцата предложила на ответницата да направят доброволна делба на имота, но тя отговорила, че предложения вариант не бил възможен; предложила да плати парична сума за дела на леля си; последната предложила да установят пазарната цена с помощта на вещо лице.

Ответницата се съгласила с последното предложение и през месец април 2024г. ангажирали инж. Р. К., която през месец юни 2024г. предоставила готово заключение. Ответницата отказала комуникация по въпроса и при справка в Службата по вписванията се установило, че на 02.07.2024г. същата се била снабдила с Нотариален акт за собственост по отношение на целия недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение *** по описа на Нотариус М.М..

Навеждат се доводи, че констатациите в посочения нотариален акт не отговаряли на действителността. Ответницата в качеството си на наследник на своя баща притежава единствено 1/2 идеална част от процесния имот, а другата 1/2 ид. част била собстеност на ищцата, придобита по наследство от нейната майка- Е.И.К. и чрез добросъвестно владение.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, както и да се допусне и извърши съдебна делба на имота между страните при равни права.

Ответницата В. В. К.-Ц. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

3

Твърди, че още приживе на своята майка, В.К. построил сградите, които и към момента се обитавали, и се грижел за имота, като го поддържал и подобрявал със свои средства и труд; ангажирал се с изготвяне на необходимите строителни книжа и разрешения за строителството в имота, както и с финансирането строежа на сградите, негова била инициативата за подаване на заявление от страна на майка му за придобиване на собствеността на имота по предвидения в ПЗР на ЗСПЗЗ ред, като той заплатил от нейно име необходимата сума съгласно определената от *** оценка на имота. Сочи се, че ищцата не се интересувала от имота по този начин, посещавала го само по празници при изрична покана. Затова още приживе на майка им, двамата с ищцата се споразумели, че процесния имот ще остане за В.К., като той се ангажирал да намери и да плати със свои средства друг подобен имот в същата местност, който да бъдел придобит от сестра му, вместо полагащия й се наследствен дял от имота на майка им. През 2004год. разбрал, че през три имота от процесния се продавал парцел, доста по-голям по квадратура от него и след съгласието и одобрението на сестра си се свързал със собственичката на имота Т.Т.Г., заплатил й продажната цена, а тя на свой ред предала владението на този имот на ищцата. От този момент бащата на ответницата владеел процесния имот като свой със съзнанието, че със сестра му са си уредили отношенията по повод на наследствения имот. Той го поддържал и подобрявал, а ищцата никога не била предявавала претенции за имота, защото знаела, че срещу полагащата й се половина от наследствения имот била получила друг поземлен имот, който бил и с по-голяма площ. Сочи се, че още на другата година след като бащата на ответницата платил продажната цена на имота на продавачката Т.Т.Г. и предал имота на ищцата, тя го обявила за продан и на 13.12.2005г. го продала на лицето В. Д. К.. На самата сделка пред нотариуса, за продавач се подписала собственичката по документи Т.Т.Г., но продажбата била извършена от ищцата, която се била договорила с купувача В. Д. К., определила продажната цена и получила същата, като му обяснила, че имотът бил неин, купен от бившата собственичка, но без нотариално изповядване, за да не давали пари за прехвърлянето му.

Твърди се, че от смъртта на наследодателката Е.К. бащата на ищцата владеел целия имот със съзнанието, че е негова собственост, тъй като с покупката на също такъв имот в близост до процесния с негови средства и за сестра му, отношенията между тях във връзка с наследствения имот били 4 уредени и тя била обезщетена от брат си за наследствената й част от процесния имот.

Твърди се, че ищцата не била идвала в имота, освен ако не била изрично поканена по някакъв повод. До смъртта на брат си не била предявявала претенции за дял от имота, не полагала грижи за него, тъй като знаела, че чрез плащането на другия имот от брат си, получила това, което й се полагало като наследствен дял от майка им.

Твърди се, че след смъртта на наследодателката Е.К., бащата на ответницата преустроил имота, пригодил го за целогодишно ползване и от 2010г. постоянно живеел в него, поддържал го, подобрявал го със съзнанието, че е негова изключителна собственост, което заявявал както пред дъщеря си, така и пред ищцата, а също пред техни познати, съседи и роднини.

Ответницата също посещавала процесния имот, като преди да роди дъщеря си В., род. на ***, се преместила в *** на вилата при баща си и по-голямата част от отпуска за раждане и отглеждане на дете до 3-годишна възраст била при него в имота в ***. През 2017г. родила синът си В. и след раждането му цялото семейство прекарвало летните месеци на вилата при баща й. През 2020г. той се разболял, претърпял операция и ответницата се преместила със съпруга и децата си в имота в ***, за да се грижи за него и бизнеса му, като напуснали работата, която имали в ***, преместили децата да учат в *** и се установили постоянно в имота на баща й. След неговата смърт — на ***, семейството й останало да живее в процесния имот.

Оспорват се твърденията на ищцата, че се била грижила за брат си; че след смъртта му посещавала имота без никой да й пречи. Твърди се, че ответницата знаела, че имота бил собственост само на баща й, а след неговата смърт — нейна собственост, че леля й получила от брат си повече от това, което й се полагало като наследство от майка им, че са имали уговорка, че процесният имот остава за брата и както той, така и дъщеря му след неговата смърт упражнявали владението върху имота със съзнанието, че е тяхна собственост. Ищцата не била полагала грижи, нито правила каквито и да било разходи за имота, не плащала данък за него, не била включена в списъка на член-кооператорите, собственици на имоти в ***, не внасяла в кооперацията годишна такса за поддръжка на инфраструктурата, ползвана от собствениците на имоти - членове на кооперацията, не участвала финансово при 5 асфалтирането на улицата пред него и другите съседни имоти, не участвала нито финансово, нито с труд при изграждането на ВиК мрежата, изграждане на трафопост и др.

Твърди се, че се през 2023г. ищцата и съпруга й решили да поставят слънчеви колектори на покрива на сградата. Тъй като по документи имотът все още се водел на общата наследодателка, ответницата се обадила на ищцата и й казала, че трябвало да уредят официално въпроса със собствеността и да й прехвърли половинката, за която вече била получила полагащото й се за наследствения й дял. Ищцата била заявила, че щяла да го направи, но пожелала ответницата да й прехвърли собствената къща на баща й, находяща се в гр.***, на ***.

Твърди се, че ответницата била предложила да даде 20 000лв. на ищцата, за да ги оставела на спокойствие, но тя отказала, а впоследствие по съвет на съпруга си предложила 40 000лв.

При изложените обстоятелства, ответницата счита, че ищцата нямала никакви права върху процесния имот, същият бил само и единствено собственост на ответницата, тъй като бил владян от баща й и то със знанието и съгласието на ищцата спокойно и необезпокоявано за себе си като свой повече от 10 години след смъртта на общата им наследодателка, а след неговата смърт на свой ред ответницата продължила владението му, със съзнанието, че целият имот бил само неин по наследство от баща й, като присъединила своето владение към това на прекия й наследодател.