Решение № 313 от 24.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502041 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на Тракийски университет с ЕИК по регистъра на Бул стат *****, със седалище: гр.Стара Загора, Студентски град, пред ставлявано от доцент доктор Д.Я. чрез Адвокатска кантора „А.,Ц.,К.“- гр. Стара Загора, ул.“ *****- чрез адвокат В. Ц., подадена против Решение № 1889/30.08.22 г. по гр.д.№ 4890/21 г. по описа на РС-Бургас, В ЧА СТТА, с която е отхвърлен предявеният от юридическото лице против ЕТ“С*-С. Д.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б**** иск за неизплатена наемна цена по договор от 04.09. 2015 г., касаещ ча ст от недвижим имот- публична държавна собственост,в размер над 147,45 лв., до пълния претендиран такъв на главницата от 1118, 10 лв., както и искът за обезщетение за забавено плащане на главницата за сумата над 16, 26 лв., до пълния размер на претендираната мораторна лихва от 107, 41 лв., като юридическото лице е осъдено да заплати на ответника съответната част от направените по делото разноски.

Изразява се недоволство от решението в тези части, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. за да отхвърли исковете за дължимите наемни вноски за периода от 13.03.20 до 04.09.20 г., решаващият съ став напълно необосновано е приел, че въведените от ищеца противоепидемични мерки, считано от първата дата и преустановяването на посещението на студентите в него, са засегнали съще ствено интереса на наемателя , като с оглед продължителността на форсмажорните обстоятелства, той фактически бил отпаднал, а това, че машината била собственост на трето лице, бил ирелевантен за делото факт, защото за същото било достатъчно установеното от представения фискален отчет, че за периода 13.03.-14.05.20 г. машината не е работила. На тази база съдът бил приел, че за времето от 13.03.20г. до 04.09.20 г.ищецът като наемодател не бил осигурил на ответника ползването на процесната площ по 1 предназначение и съобразно интереса на последния. Затова и на основание член 306, ал.4 от ТЗ, наемателят не дължал заплащане на наемната цена за този период, както и претендираното обезщетение за забава.

Страната акцентира върху това, че предмет на спора е договор за наем и неговото изпълнение от страна на наемателя, като по делото не се спори, че наетият имот е предаден на наемателя от наемодателя за ползване по предназначение, а именно- за поставяне на машина за безалкохолни напитки в рамките на процесния период.

Данните по делото сочели, че машината е била по ставена върху наетия имот и фактът, че фискалното устройство на същата принадлежи на трето лице, свързано с наемателя, е без каквото и да било правно значение за спора. Не се събирали и доказателства наетата площ да е била освободена, съответно върната на наемодателя след 13.03.20 г., нито пък машината да е била демонтирана, следователно наемодателят не е ограничил, нито възпрепятствал ползването на наетата площ за договорената цел. Въведените противоепидемични мерки не представляват според страната действие на наемодателя, ограничаващи наемателя да ползва имота за процесния период.

Счита, че противоепидемичните мерки, у становени с Решение от 13.03.20 г. на НС на територията на страната за обявено извънредно положение, не пред ставляват пречка за наемателя да има достъп до наетия имот в Техническия колеж, защото тогава в него е имало административно присъствие. То се удо стоверявало с представени по делото присъствени форми на работещия персонал и дневниците на посещенията. Намира, че отсъствието на студентите не е изключило възможността монтираната върху наетата площ машина да се ползва по предназначение от други лица, още повече, че в договора нямало уговорено такова изрично предназначение, ползване само за нуждите на студентите. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.306,ал.4 от ТЗ, приемайки, че процесният договор за наем има характер на търговска сделка.

Имотът не е бил ползван за осъществявана от наемателя търговска дейност, поради което въззивникът приема, че законовата презумпция на чл. 286, ал.1 от ТЗ е опровергана.

Наемодателят е държавно висше училище, управляващо публична държавна соб ственост, за което с нормата на чл.6б и чл.6в от Закона за мерките и дей ствията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване на последиците, законодателят е предвидил изрични мерки за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от лицата –наематели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.

В настоящото производство обаче ответникът не е у становил настъпването на предпоставките, визирани в горепосочените норми, за упражняване на правото му да иска намаление или освобождаване от заплащането на дължимото към ищеца наемно възнаграждение.

Представеният по делото протокол от назначената от ректора на Тракийски университет гр.

Стара Загора комисия, разглеждаща по стъпилите по чл. 6 б от Закона молби за освобождаване или намаляване на наемното възнаграждение на наетите от тях обекти, собственост на държавното висше училище установява, че ответникът не е ангажирал доказател ства за преу становяване и/или ограничаване на извършваната от него дейност.

Представеният в производството касов отчет от фискалната памет на кафе- автомат с адрес: гр.Я***, удостоверявал факта, че фискалното у стройство на машината, монтирана върху наетия имот, е собственост на трето лице, от чието име е извършвана и търговската дейно ст, а ползването 2 на наетата площ за нуждите на лица, различни от страните по договора, го нарушавало.

По делото липсвали и данни за възникнали между наемателя и соб ственика на фискалното устройство отношения, за които да се приеме, че са били раз строени , прекратени или прекъснати от въведените противоепидемични мерки.

Затова намира, че ЗМДВИП не намира приложение в случая.

Освен това представения по делото нулев отчет за извършване на търговска дейно ст от третото лице касаел само периода 13.03.20г.- 13.05.20г., а за о станалия процесен период нямало данни за неизвършване или ограничаване на търговската дейност на ответника или друго трето лице в наетия имот.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяването на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени. Не се ангажират нови доказателства.Дирят се разноските по делото.

Не е представен отговор от противната страна в дадения й от съда срок.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната такава на обжалваното съдебно решение, дължима по чл.269 от ГПК,го определя като изцяло валидно и допустимо в атакуваните части.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника доводи за неправилно ст на първоинстанционното решение в обжалваната част, след съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за у становено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№4890/21г. по описа на БРС, чието решение в отхвърлителната му част е предмет на на стоящото въззивно обжалване, е образувано по обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, заявени от Тракийски университет, гр.Стара Загора, против С. Д. Д., в каче ството му на ЕТ “С* – С. Д.“, гр.Бургас.

Молило се е за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 118.10 лв. – неплатена наемна цена за периода от 01.02.20г. до прекратяването на договора през м. септември (09.09.2020г.). Тя е сочена за дължима по Договор от 04.09.2015г. за наем на ча ст от недвижим имот – публична държавна собственост, стопанисвана от учебното заведение, а именно: 1 кв. м. за поставяне на автомат за топли напитки в сградата на Факултет “Техники и технологии“, с административен адрес: гр.Я***, към Тракийски университет- гр. Стара Загора, който договор е сключен между ВУЗ-а и ответника.

Главницата е претендирана ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (07.07.21г.), до окончателното изплащане.

Поискано е присъждането и на сумата от общо 107.41 лв., пред ставляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.02.2020г. – 06.07.2021г., както и сторените деловодни разноски.

Страната се е позовала на об стоятелството, че заявените суми са били дължими, т.к. договорът е бил прекратен на 09.09.20г., но претендираната по делото наемна цена неоснователно не е била заплатена от ползващия имота наемател, въпреки че наемодателят е бил точен в изпълнението на собствените си задължения да му предостави наетия имот за реално ползване по уговореното предназначение.

В подадения своевременно отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете, 3 излагайки съображения за недължимост на поисканите суми, поради настъпилите от 13.03.20г. форсмажорни обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното извънредното положение, по време на което не е могъл да използва наетия недвижим имот по предназначение.Позовал се е и на обстоятелството, че е уведомил за преустановяване на договора ищеца с молби с вх.№249 и 250 от 19.05.20г., като едва на 25.06.20г. е получил отговор от наемодателя с предложение за прекратяване от 01.07.20г., което в проведеното пред БРС първо по делото открито съдебно заседание уточнява, че не е приел. Пледирал е за отхвърлянето на заявените претенции. Дирил е разноски за проведеното производство.

Бургаски районен съд е уважил заявената претенция частично, присъждайки на ищеца неплатения остатък от дължим наем за м. февруари 2020г. в размер от 58,26лв., и неплатеният наем по договора, дължим до 12.03.2020г. вкл., ведно със законната лихва от 07.07.21г. до окончателното издължаване и мораторна лихва от общо 16,26лв. върху посочените главници, до 06.07.21г., ведно със съответните на така уважената претенция разноски. О станалите заявени искове за главница със законна лихва и мораторна лихва за забава са отхвърлени като неоснователни.

Аргументите на съда за частичното отхвърляне на заявените претенции (в периода от 13.03.20г. до 04.09.20г.)е недължимо ст на главницата, респективно и на лихви за забава върху нея, поради настъпили в процесния период форсмажорни обстоятелства- обявено в страната по решение на Народното събрание от 13.03.20г. извънредно положение, поради епидемия от Ковид19. Това е попречило на наемодателя да предостави ползването на имота на наемателя по предназначение и съобразно интереса на последния, обективиран в сключения от страните на 04.09.15г. договор за наем, поради което и на основание чл.306, ал.4 от ТЗ не се дължи заплащане на наемна цена. Като допълващо съображение е изтъкнато и обстоятелството, че наемателят е упражнил надлежно правото си по чл.306, ал.5 от ТЗ, поради настъпилите форсмажорни обстоятелства и загуба на интерес от изпълнението, да прекрати наемното правоотношение, считано от 01.06.20г., което е сторил с молба от 18.05.20г.

Въззивният съд изцяло споделя крайните изводи на първата ин станция за частична неоснователност на заявените претенции, обективирани в обжалваното решение, като излага в тази връзка следните съображения:

От фактическа страна пред настоящата инстанция е пренесен само спорът досежно обосноваността на изводите на първата инстанция в насока неосигурен до стъп до наетия имот и невъзможност поставената в него вендинг машина да бъде използвана по предназначение, т.е. да се извършва чрез нея продажба на безалкохолни напитки на намиращите се в сградата лица, т.к. отсъствието на студентите не изключвало възможно стта машината върху наетата площ да се ползва по предназначение и от посещаващите сградата други лица(персоналът на учебното заведение).