Определение № 5 от 06.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частни жалби срещу определение №684/23.09.2025г., поправено с определение № 852/03.12.2025г., двете по гр.д.№1424/2024г. на РС- Севлиево, с което е изменено постановеното на 13.08.2025г. решение № 183 по гр.д. № 1424/2024г. на Районен съд- Севлиево в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като „ДПБ“- гр. Севлиево, ЕИК ***, е осъдена да заплати на адв. И. И. И.- С., АК- Габрово, със служебен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *, в качеството й на пълномощник на ищеца В. Х. Г., сумата в размер на 1091 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата претенция, и е отхвърлено искането за горницата до претендирания размер от 1608,84 лв.

В частната жалба на адв. И. И. И.- С. се сочи, че определението се обжалва в частта, с която е отхвърлено искането й за изменение- от определената от съда сума 1091 лева до размера на претендираната сума 1 608,84 лева. Счита, че определението в тази част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът бил задължен да определи възнаграждение не по- ниско от минималното за всеки иск, съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.2 ал.5 НМРАВ, а присъденото било многократно по- ниско от минималният размер. Присъденият хонорар не бил справедлив. Счита, че възнаграждението, което следва да й бъде присъдено, е 1608,84 лева.

1

В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.

В частната жалба на „ДПБ“- Севлиево, чрез адв. С. се излага, че определението на РС- Габрово е немотивирано и противоречащо. Съдът изложил разсъждения, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, определил адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. И. И. И.- С. безплатно представителство в първоинстанционното производство и изложил подробни съображения за разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата. Въпреки това необосновано, неправилно и немотивирано, „независимо от изложеното", РС- Севлиево приел, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като възнаграждението на процесуалния представител на ищеца се определи в размер на 4000 лв. и съобразно уважената част от предявения иск се присъди сумата 1091 лв.

Въззивната инстанция намира и двете частни жалби за неоснователни.

Не е налице основание за ревизиране на така определеното адвокатско възнаграждение в обжалваното определение, с оглед направено възражение в частната жалба, че същото не е съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Тази наредба, с които се настоява съдът да се съобрази, съгласно дело C‑438/22 нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Възнаграждението по чл. 38 ЗА е изцяло съобразено с процесуалния закон- фактическата и правна сложност на делото като критерий за размера на адвокатско възнаграждение, който произтича от спецификата на всеки отделен случай и зависи от вида на заявената претенция, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия.

Производството е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука и практически е само за определяне размера на същите. Предявеният иск е само един, а претенцията за законна лихва от деня на увреждането е акцесорна, не представлява отделен иск. Проведени са три съдебни заседания, изслушана е съдебно- медицинска и допълнителна съдебно- медицинска експертиза, разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства, адв. С. е подавала писмени молби по делото. Въззивната инстанция счита, че увеличаването на възнаграждението е съобразено с горепосочените обстоятелства, въпреки обърканите мотиви на СРС, като крайната сума на дължимото възнаграждение е определена съобразно уважената и отхвърлена част от иска, съгласно разп. на чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 684/23.09.2025г. по гр. д.

№1424/2024г., поправено с определение № 852/03.12.2025г. на РС- Севлиево, с което е изменено решение № 183/13.08.2025г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частни жалби срещу определение №684/23.09.2025г., поправено с определение № 852/03.12.2025г., двете по гр.д.№1424/2024г. на РС- Севлиево, с което е изменено постановеното на 13.08.2025г. решение № 183 по гр.д. № 1424/2024г. на Районен съд- Севлиево в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като „ДПБ“- гр. Севлиево, ЕИК ***, е осъдена да заплати на адв. И. И. И.- С., АК- Габрово, със служебен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *, в качеството й на пълномощник на ищеца В. Х. Г., сумата в размер на 1091 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата претенция, и е отхвърлено искането за горницата до претендирания размер от 1608,84 лв.

В частната жалба на адв. И. И. И.- С. се сочи, че определението се обжалва в частта, с която е отхвърлено искането й за изменение- от определената от съда сума 1091 лева до размера на претендираната сума 1 608,84 лева. Счита, че определението в тази част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът бил задължен да определи възнаграждение не по- ниско от минималното за всеки иск, съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.2 ал.5 НМРАВ, а присъденото било многократно по- ниско от минималният размер. Присъденият хонорар не бил справедлив. Счита, че възнаграждението, което следва да й бъде присъдено, е 1608,84 лева.

1

В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.

В частната жалба на „ДПБ“- Севлиево, чрез адв. С. се излага, че определението на РС- Габрово е немотивирано и противоречащо. Съдът изложил разсъждения, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, определил адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. И. И. И.- С. безплатно представителство в първоинстанционното производство и изложил подробни съображения за разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата. Въпреки това необосновано, неправилно и немотивирано, „независимо от изложеното", РС- Севлиево приел, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като възнаграждението на процесуалния представител на ищеца се определи в размер на 4000 лв. и съобразно уважената част от предявения иск се присъди сумата 1091 лв.

Въззивната инстанция намира и двете частни жалби за неоснователни.

Не е налице основание за ревизиране на така определеното адвокатско възнаграждение в обжалваното определение, с оглед направено възражение в частната жалба, че същото не е съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Тази наредба, с които се настоява съдът да се съобрази, съгласно дело C‑438/22 нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Възнаграждението по чл. 38 ЗА е изцяло съобразено с процесуалния закон- фактическата и правна сложност на делото като критерий за размера на адвокатско възнаграждение, който произтича от спецификата на всеки отделен случай и зависи от вида на заявената претенция, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия.

Производството е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука и практически е само за определяне размера на същите. Предявеният иск е само един, а претенцията за законна лихва от деня на увреждането е акцесорна, не представлява отделен иск. Проведени са три съдебни заседания, изслушана е съдебно- медицинска и допълнителна съдебно- медицинска експертиза, разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства, адв. С. е подавала писмени молби по делото. Въззивната инстанция счита, че увеличаването на възнаграждението е съобразено с горепосочените обстоятелства, въпреки обърканите мотиви на СРС, като крайната сума на дължимото възнаграждение е определена съобразно уважената и отхвърлена част от иска, съгласно разп. на чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 684/23.09.2025г. по гр. д.

№1424/2024г., поправено с определение № 852/03.12.2025г. на РС- Севлиево, с което е изменено решение № 183/13.08.2025г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3