Решение № 210 от 23.05.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101737 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на О. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********“ № 18, ет. 3, ап. 6, предявена срещу Н. С. В., ЕГН **********, за връщане на сумата 7000 лева, получена на отпаднало основание - в резултат на развален договор за изработка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2024 г. до погасяването , евентуално за връщане на сумата от „Стивстрой Билдинг“ ЕООД.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за извършване на СМР в негов имот, находящ се в гр. Габрово, за което първоначално платил сумата 6000 лева, след което допълнително и сумата 1000 лева – за монтиране на термопомпа. Ответникът не изпълнил задължението си по договора, поради което ищецът претендира връщане на сумата. При условията на евентуалност, връщането на сумата се претендира от „Стивстрой Билдинг“ ЕООД, ако се установи, че Н. С. В. при сключване на договора е действал като представител на това дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците в депозиран отговор оспорват основателността на предявените искове. Не оспорват сключването на договора и получаването на сумите от дружеството, но твърдят, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на договора, като не е допуснал наетите работници до обекта, както и че „Стивстрой билдинг“ ЕООД закупило и доставило на възложителя термопомпа Clivet моноблок 22KW и тръба PexKIT с кислородна бариера, като издал на ищеца проформа фактура № 1 от 18.04.2024 г. за сумата 21628.86 лева, като до момента цената била частично заплатена. С оглед на това, ответниците считат, че ищецът не е изправна страна договора, поради което за него не било възникнало потестативното право да развали договора, поради което не се дължало връщане на претендираната с исковете сума.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения документ, озаглавен „Договор за извършване на строителноремонтни работи”, се установява, че на 10.04.2024 г. между ищеца О. Т. К., в качеството на възложител и „Стивстрой Билдинг“ ЕООД – гр. Габрово, представлявано от Н. В., в качеството на изпълнител, е постигнато съгласие последното да извърши довършителни работи в обект, представляващ къща в гр. Габрово, ул. **********, включващи замазка – 200 кв. м., почистване и оформяне на двор, направа отводнителен канал, изрязване отвор към покривно пространство, срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 10000 лева. В т. 4 страните уговорили при подписване на договора да бъде извършено авансово заплащане на част от дължимото възнаграждение в размер на 6000 лева, като договорът служел за разписка, съответно окончателно плащане в размер на 4000 лева да бъде извършено след приемане на уговорената в договора работа, респ. в т. 2 страните предвидили, че изпълнителят следва да завърши строително-монтажните работи в срок до 06.05.2024 г..

Представена е разписка от 29.04.2024 г., която обективира удостоверително изявление на ответника Н. С. В., като представляващ „Стивстрой Билдинг“ ЕООД за получено от ищеца О. Т. К. плащане на сума в размер на 1000 лева, с основание: авансово плащане за положен труд за изграждане и инсталиране на термопомпа.

Видно от проформа фактура № 0000000001/18.04.2024 г., издадена от „Стивстрой Билдинг“ ЕООД на ищеца същата има за предмет цена на 1 брой термопомпа Clivet монобок, 22KW, 380 V (V2) – F1 и 6 броя тръба PexKit червен цвят с кислородна бариера, кангал 200 m D.13n2.0mm F1 на стойност 21628.86 лева.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.Н.К., П.М.М. и Н. Ц.Г.. От показанията на свидетелите се установява факта на сключване на договора и това, че ответникът физическо лице разполагал с ключ, осигуряващ му достъп до обект, съответно същият имал възможност да предприеме изпълнението на възложените му с договора СМР. В тази връзка Н. С. В. включително предприел действия по наемане на работници за фактическо изпълнение на възложеното, но без причина се отказал от окончателното им ангажиране.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД предявен срещу предпочитания ответник Н. С. В..

Основателността на предявения главен осъдителен иск при квалификацията на чл.

55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор, разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор авансово възнаграждение в размер 7000 лева.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за 2 връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение. В случая изпълнителят твърди, че по отношение задълженията по договора бил в неизпълнение, но поради неоказано му от възложителя съдействие.

В конкретния случай, не се установява между процесуално легитимирания ищец О. Т. К. и предпочитания ответник Н. С. В. да е възникнало облигационно правоотношение, с типичното за договора за изработка съдържание.

От формата на представения договор за извършване на строително-ремонтни работи на недвижим имот, се установява, че волеизявленията, формиращи фактическия състав на сделката, са извършили правните субекти О. Т. К. и Н. С. В., но последният е обективирал волеизявление в качеството му на представител на „Стивстрой Билдинг“ ЕООД, а не в лично качество. Същото следва и от представената разписка от 29.04.2024 г., която обективира удостоверително изявление на ответника Н.

С. В., но като представляващ юридическото лице „Стивстрой Билдинг“ ЕООД, а не представлява израз на воля в личното му качество. Ето защо, няма как да се приеме, че облигационно правоотношение е възникнало между ищеца и ответника Н. С. В..

Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Страни по договора са О. Т. К. и „Стивстрой Билдинг“ ЕООД и не е налице факт, който да разпростре действието на договора и спрямо ответника Н. С. В..

Този извод не се променя от факта, че лицето, подписало договора – Н. С. В. не е органен представител на дружеството. Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи трайно установена за съдилищата практика, а именно решение № 30/08.04.11 г. по т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., І т. о. и други, е прието, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената от негово име и за негова сметка без представителна власт сделка, включително извършено действие, ако не се е противопоставил веднага след узнаването . В случая не само че липсва противопоставяне на търговеца, а в депозирания отговор на исковата молба се признава сключването на договора.

Поради това Н. С. В. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, основателността на който изисква да е възникнало облигационно правоотношение между процесуално легитимираните по спора страни. В правната сфера на Н. С. В. не са възникнали задължения от сключения договор за изработка, такива са възникнали за друг правен субект - „Стивстрой Билдинг“ ЕООД, което юридическо лице обаче не е ответник по главния иск. Предмет на главния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД е вземане, основано на сключен договор с Н. С. В.. При липсата на такъв договор, този иск за връщане на получена по развален договор пряка престация, е неоснователен и следва да се отхвърли, без да е необходимо обсъждането 3 на другите предпоставки от фактическия му състав, тъй като не са от естество да променят формирания правен извод.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД предявен срещу евентуалния ответник „Стивстрой Билдинг“ ЕООД.

При формиран извод за неоснователност на главния иск за заплащане на сумата 7000 лева, предявен срещу предпочитания ответник Н. С. В., съдът следва да разгледа иска, предявен срещу евентуалния такъв - „Стивстрой Билдинг“ ЕООД, тъй като е настъпило вътрешно-процесуалното условие за разглеждането му.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договор за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. С оглед обективираните в договор за извършване на строително-ремонтни работи волеизявления съдът приема за установено, че на 10.04.2024 г. страните изразили съгласие, формиращо съдържанието на договор за изработка, с предмет извършване на ремонт на недвижима вещ на ищеца, срещу възнаграждение, което да бъде заплатено на изпълнителя. Възложителят по договора заплатил авансово на ответника сума в общ размер на 7000 лева (6000 лева +1000 лева).

В производството няма спор, че строително - ремонтните дейности не са извършени. Спорът е дали това е резултат от неоказано от страна на възложителя съдействие или неизпълнението е резултат само от виновното поведение на ответника.

В договора страните не са постигнали съгласие относно правото на разваляне на договора, което означава, че развалянето поради неизпълнение на изпълнителя, се подчинява на общите нормативни правила, съдържащи се в ЗЗД.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I т.о., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.