Решение № 3875 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100503098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13895 от 15.07.2024г., постановено по гр. дело № 33862/2022г. по описа на СРС, 120-ти състав е осъдена „Н.-Д“ ЕООД по предявения от Ц. Д. К. и М. Д. К. иск с правно основание чл. 109 от ЗС да предприеме необходимите действия по преустановяване на системното наводняване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на бул. „******** – партер, съсобствен на ищците, както и да извърши всички необходими строително-монтажни дейности по отстраняване на течовете, а именно: да подмени изцяло водопроводната си инсталация, да извърши основен ремонт на канализационната инсталация, преминаваща през имота му, да извърши нова фугировка около ваната и пода на санитарните си помещения. С решението е осъден Я. Д. К. на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Ц. Д. К. и М. Д. К. сумата от по 3374,31 лева на всеки един от двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди – стойността на материалите и ремонтните дейности за възстановяване на нанесените от ответника щети в собствения на ищците горепосочен имот вследствие на причиненото от ответника наводняване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.06.2022г. до окончателното плащане. С решението е осъден Я. Д. К. на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Т. Д. К. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страх, стрес, тревога, вследствие на наводняването, извършвано от ответника за периода от 23.06.2019г. – 23.06.2022г., законна лихва за забава върху процесните суми за периода от депозиране на 1 исковата молба – 23.06.2022г., до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди над размера от 3000 лева и до пълния такъв от 5000 лева като неоснователен. С решението е осъдена „Н.-Д“ ЕООД да заплати на Ц. Д. К. и М. Д. К. сума от по 758,50 лева за разноски, извършени в настоящото производство и обезпечителното производство по чл. 207 от ГПК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С решението е осъден Я.

Д. К. да заплати на Ц. Д. К. и М. Д. К. сума от по 762,23 лева за разноски, извършени в настоящото производство и обезпечителното производство по чл. 207 от ГПК на основание чл.78, ал. 1 от ГПК. С решението е осъден Я. Д. К. да заплати на Т. Д. К. сумата от 613,23 лева за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а Т. Д. К. е осъдена да заплати на Я. Д. К. сумата от 1053,60 лева за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С определение № 3515 от 22.01.2025г. е изменено решение № 13895/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 33862/2022г. по описа на СРС в частта за разноските като е осъдена Т. Д. К. да заплати на Я. Д. К. сумата от 320,65 лева за разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Я. Д. К., с която се обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Ц.

К. и М. К. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от по 3374,31 лева на всеки един от двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди – стойността на материалите и ремонтните дейности за възстановяване на нанесените от ответника щети в собствения на ищците имот вследствие на причиненото от ответника наводняване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.06.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъден на основание чл.

45 от ЗЗД да заплати на Т. Д. К. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страх, стрес, тревога, вследствие на наводняването, извършвано от ответника за периода от 23.06.2019г. – 23.06.2022г., законна лихва за забава върху процесните суми за периода от депозиране на исковата молба – 23.06.2022г., до окончателното плащане на вземането. В жалбата е посочено, че решението на СРС е неправилно и постановено при превратно тълкуване на събраните в производството доказателства. Безспорно по делото се установило, че не бил собственик, държател или ползвател на ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „********. Сочи, че в периода от 23.06.2019г. до 23.06.2022г. не живеел и не ползвал процесния имот. Твърди, че уврежданията в имота на ищците били вследствие на теч, причинен от вертикалните канализационни щрангове в сградата, която била в режим на етажна собственост. Поддържа, че всички вещи лица посочвали, че просмукващата се в банята на ищците влага била вследствие на теч от вертикалните щрангове, където водата от компрометираната тръбна инсталация слизала по силата на гравитация в помещението на ответниците и избивала по фасадата на сградата. Недоказан по делото бил факта дали уврежданията възниквали вследствие на теч от водопроводната система в апартамента на втория ответник- „Н. Д“ 2

ЕООД, или вследствие на това, че била компрометирана връзката между вертикалния щранг на мръсните води, тъй като той тръгвал от третия етаж и продължавал до мазето на сградата, където вещите лица не установявали да има проблем. Сочи, че извършеният ремонт от страна на ищците бил довел до разрушаване на фугите между плочките и замазките под тях.

Счита, че именно неуплътнените връзки между камениновата тръба, слизащи от апартамента на втория ответник, и новопоставената от ищците, били причина за процесните течове. От друга страна, вещите лица били констатирали, че била налице отрязана на нивото на тавата в банята на ищците тръба от стара топлофикационна мрежа. Около тази тръба се установили следи от теч. Поддържа, че именно некачествено направената връзка между поставената в имота на ищците пластмасова тръба и камениновата такава, вървяща от третия етаж и стигаща до разделителната плоча между първия и втория етаж, била причина за установените в имота на ищците увреждания. Сочи, че не било налице виновно противоправно поведение от страна на К. по повод настъпилите в имота на ищците вреди.

Твърди, че не е знаел и не е можело да разбере, че в имота на ищците имало теч. Поддържа, че не се установили по категоричен начин и причинените вреди на ищците, както имуществени, така и неимуществени. Намира обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което същото следвало да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. К., М. К. и Т. К., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че доводите, че се касаело за ремонт на общи части били въведени за първи път с жалбата и на основание чл. 266 ГПК не следвало да се разглеждат от въззивния съд. Твърдят, че наводненията датирали от 10 години. Направеният от тях ремонт бил от 2016г. и се налагал от многото наводнения и бил правен с обещанието, че ответникът също своевременно ще предприеме ремонт на своя апартамент, което не се било случило. Поддържат, че правилни били заключенията на първоинстанционния съд, че възникването на течовете от ап. 2 към ап. 1 се случило по времето, когато ответникът К. живеел в ап. 2, заедно със семейството си, както и че била налице пряка и непосредствена връзка между поведението на ответника с настъпилите течове и вреди в имота им; правилно съдът бил приел, че ответникът бездействал и не бил извършил необходимите подмени на канализация, упътняване на връзки и други ремонтни дейности в апартамента, в който бил живял до степен, че в имота им били възникнали процесните течове, допринесли за имуществените вреди. Правилно СРС бил уважил и иска на Т. К. за неимуществени вреди. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Решение № 13895 от 15.07.2024г., постановено по гр. дело № 33862/2022г. по описа на СРС, 120-ти състав в частта, с която е осъдена „Н.- Д“ ЕООД по иска с правно основание чл. 109 ЗС да предприеме необходимите действия по преустановяване на системното наводняване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на бул. „********партер, съсобствен на ищците, както и да извърши всички необходими строителномонтажни дейности по отстраняване на течовете, а именно: да подмени изцяло 3 водопроводната си инсталация, да извърши основен ремонт на канализационната инсталация, преминаваща през имота му, да извърши нова фугировка около ваната и пода на санитарните си помещения, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. срещу Я. К. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- страх, стрес, тревога, вследствие на наводняването, извършено от ответника за периода от 23.06.2019г. до 23.06.2022г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми. По правилността му намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат от виновно противоправно бездействие на ответника Я. К., изразяващо се в неполагане на грижа на добър стопанин по отношение на ползвания от него имот, довело до причиняване на теч в жилището, съсобствено на ищците Ц. К. и М. К. и ползвано от Т. К..

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника. Ищците следва да докажат по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установят причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства.

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищците дължат пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата /в случая М. и Ц. К.и следва да установят стойността на ремонтните дейности за възстановяване на нанесените от ответника щети в собствения им апартамент, причинени вследствие на поведение на ответника, а Т. К. претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, тревога, вследствие на поведение на ответника/ размера на вредата; противоправното деяние на ответника; причинната връзка между деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за вината на ответника.

4

Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.