Решение № 260066 от 23.04.2021, Районен съд - Панагюрище

Р E Ш

Е Н И Е

№

............... /23.04.2021 г., гр.

Панагюрище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд –

Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: М. Татарева при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 213/2020 г. по описа на съда Производството е по реда на чл. 357 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ

Производството по делото е образувано по повод искова молба (уточнена с молба от 09.06.2020 г.) подадена от К.П.К. срещу „К.Г.7.“ ООД с която са предявени кумулативно съединени искове, с които се иска да се приеме за установено между страните по делото, че между тях е съществувал трудов договор с елементи посочени в исковата молба, като се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума е размер на 5024,78 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на същата, 4997,50 лв. – сума за командировачни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р. България, на територията на ЕС, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на същата, 684,50 лв. – обезщетение по чл.

224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил безработен, поради което е потърсил работа чрез интернет платформата „JOBS.BG“ края на 2019 г., където бил видял публикувана обява от ответното дружество, в която било записано, че ответното дружество, което е подизпълнител на италианска фирма за превоз на товари, търси да наеме шофьори на товарни автомобили, за извършване на превози на територията на Европа. Било посочено трудово възнаграждение 70 евро на ден и бонус по 0,10 евро цента, за всеки километър, направен от шофьора над 10 000 километра или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Предвид това в началото на м. октомври 2019 год., ищецът бил нает на работа от ответното дружество, като престирането на работна сила за ответното дружество се е изразявало, в управление на товарен автомобил, собственост на ответника. Твърди се, че между страните по делото възникнало трудово правоотношение с елементи подробно посочени в молба от 09.06.2020 г., поради което на 04.10.2019г. ищецът заминал с еднопосочен автобусен билет за гр. Флоренция, Р. Италия, тъй като за начална точка на тръгване с товарния автомобил, работодателя бил определил Р. Италия, като превозът на товари се е осъществявал в цяла Европа. Преди да замине за Р.Италия, ищецът отправил изрични устни волеизявления до ответното дружество, с искане, да подпише и да му бъдат предоставени оригинали от трудовия договор, уведомлението по чл. 62, ап. 3 от КТ, както и длъжностна характеристика по повод на възникналото между него и ответното дружество трудово правоотношение. Въпреки това, към датата на заминаването си на 04.10.2019 год., ответникът, не представил нито един от законовоизискуемите писмени документи, във връзка е възникналото трудово правоотношение, а именно трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна характеристика. В исковата молба се сочи, че заплатата му се изплащала от ответното дружество по личната банкова сметка, ***ело на ищеца суми, представляващи трудовото възнаграждение за м. октомври 2019 год. и част от трудовото му възнаграждение за м. ноември 2019 год, както следва: на 05.11.2019 год. - 1 173,50 лева, на 11.11.2019 год. - 1 240,00 лева, на 09.12.2019 год. - 2 534, 76 лева. Сочи се, че изплатеното в общ размер на 4 948,26 лв. представляват трудовото възнаграждение на ищеца за м.октомври, както и част от трудовото му възнаграждение за м.ноември 2019 год., изчислено съгласно публикуваната от ответното дружество обява „JOBS.BG“ . Сочи се, че за отработени дни – 25 дни - за периода от 07.10.2020 год. до 31.10.2019 год. - 25 дни х 70 евро на ден - 1750 евро или равностойността им в лева -

3422 лева е дължимото трудово възнаграждение. Остатъчната сума от 1 526,26 лв. представлява част от трудовото възнаграждение изплатено на ищеца за м.ноември 2019 год. Твърди се, че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за м. ноември 2019 год., е 2 100 евро или 4 107 лева, от която сума на ищеца е заплатена сума в размер на 1 526.26 лв. По отношение на м.декември 2019 год., ответното дружество не е заплатило никаква заплата. Твърди се, че не са заплатени и командировъчни пари, които според разпоредбите на българското законодателство - Наредба за служебните командировка и специализации в чужбина, са в минимален размер от 35 евро на ден по отношение на дневните пари, за територията на Европа. Във връзка със сключения с ответното дружество трудов договор, ищецът е престарал работна сила за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019г, през който период ищецът твърди, че е работил без почивен ден. Поради горното, за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019 год.. ищецът е престирал труд общо за 73 работни дни, поради което му се дължат командировъчни пари в посочения по-горе размер, а именно 35 евро на ден, или в общ размер на 2555 евро. Сочи се, че по отношение на изминатите километри над 10 000 на месец, се сочи, че липсват конкретни данни за техния размер, който се моли да бъде конкретизиран след снабдяване с доказателства. Със Заявление от

15.01.2020 год., изпратено чрез куриерска служба до ответника ищецът е поискал, да му бъдат заплатени дължимите трудови възнаграждения, както и командировъчни пари, като е изразено и желанието на ищеца за прекратяване на сключения между тях трудов договор. В исковата молба се твърди, че по време на трудовото правоотношение за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019 год., ищецът не е ползвал полагащият му се законоустановен платен годишен отпуск за посочените месеци, поради което на основание на чл. 224, ал, 1 от КТ, на същия следва да бъда изплатено съответно обезщетение в размер 684, 50 лева. Моли се за уважаване на исковите претенции.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че между страните по делото действително съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор с дата 04.10.2019 г., за длъжността: „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно възнаграждение-560 лева, с място на работа „Маршрути на дружеството“. Трудовия договор не бил подписан от ищеца, тъй като се наложило същият в изпълнение на трудовите си задължения да тръгне за Италия още преди изготвянето на договора. Трудовото възнаграждение на ищецът било начислявано по ведомост и превеждано своевременно, ведно с дължимите командировъчни за престиран труд извън Р. България, така, както съответните суми са начислявани и превеждани и на другите шофьори. Сочи се, че ищецът разполагал по време на командировката си със служебна кредитна карта Visa, собственост на дружеството, от която е теглил необходимите му средства, ведно със служебен телефон. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ във вр.с. чл. 68 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ

На първо място следва да се посочи, че допустим се явява иска с правно основание чл. 357 КТ за установяване наличието на трудово правоотношение между страните с посочените от ищеца елементи. Съгласно разпоредбата на чл. 357 ал.1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Установяването на съществуването на трудово правоотношение включва установяването на трудовия договор в пълното му определено от закона съдържание с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение. Извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на УУТССР поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл.

357 от КТ, така и Определение № 327 от 17.06.2009 година по гр. дело № 1339/2008, по описа на Четвърто гр.о. ВКС.

По иска с правно основание чл. 357 КТ ищецът иска да се приеме за установено между страните по делото, че между тях е съществувал трудов договор с елементи посочени в исковата молба, а именно с длъжност: шофьор на тежкотоварен автомобил, с начална дата на изпълнение на длъжността 07.10.2019 г. и крайна дата 18.12.2019 г., размер на основен, удължен и допълнителен отпуск – работа три месеца без почивка и един месец почивка, прекратяване на трудовия договор – с едномесечно предизвестие и трудово възнаграждение в размер на 70 евро на ден и допълнително възнаграждение по 0,10 евро цента за всеки кимолетър направен над 10 000 км. и командировачни пари в размер на 35 евро на ден.

По делото е представена и приета като доказателство молба подадена от ищеца до ответника от 01.10.2019 г., с която от същия е отправено искане да бъде назначен на длъжност „ шофьор на товарен автомобил“.

По делото от ищеца е представен и приет като доказателство трудов договор от 04.10.2019г. по делото без подпис на ответника със следните параметри: длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с място на работа „маршрути на „К.г.7.“ ООД, трудово възнаграждение в размер на 560 лв., пълно работно време- 8 часа, срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор- един месец и размер на основен и допълнителен отпуск- 25 дни.

Съдържанието на представения трудов договор е оспорено от ищеца, като са наведени твърдения, че е налице друг подписан между страните трудов догворо, който не е представен по делото.

С оглед направеното от ищеца оспорване – на съдържцанието (верността) на представения трудов договор и предвид факта, че същият е частен диспозитивен документ настоящият съдебен състав е приел, че не следва да се открива процесура по чл. 193 ГПК. Не е открита и процедура по чл. 193 ГПК и по отношение на направеното оспорване на подписа за „служител“ на представения от ищеца трудов доготор, доколкото никоя от страните по делото не е навела твърдения, че е налице подписан от работника трудов договор между тях.

Ответникът изрично е посочил, че не твърди подписа на представения от ищеца трудов договор да е поставен от ищеца за „служител“.

По делото е предтавен и приет като доказателство автобусен билет София – Флоренция издаден на името на ищеца, от който е видно, че същият на 05.10.2019 г. е пристигнал в гр. Флоренция, Италия.

По делото е представено и прието като доказателство справка от НАП за актуални трудови договори на ищеца К. за периода от 01.10.2019 г. до 28.02.2020 г., от която се установява, че в НАП е регистриран трудов договор между страните по делото за периода от 04.10.2019 г. до 15.02.2020 г.

Съдебната практика приема, че сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му минимално съдържание - място, характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да се материализират в писмена форма. Няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и те са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /Решение № 410/27.06.1990 г. по гр. д. № 326/1990 г. на III г. о./. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна - чл. 14, ал. 1 ЗЗД.Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /Решение № 1393/11.07.1994 г. по гр. д. № 1393/93 г. на III г. о./. Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани - чл. 74, ал. 6 КТ. С Решение № 1214/1995 г. на III г. о. ВКС е приел, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. В случая страните по делото са представили трудов договор с необходимото договорно съдържание, но е подписан само от работодателя. Липсва подпис на работника – ищец. Това налагала съдът да съобрази, че подписването на трудовия договор се предшества от молба за назначаване на работа и представяне на други документи, необходими за изготвянето му - чл. 62, ал. 6 КТ и Наредба № 4 от 11.05.1993 г. В тях задължително се съдържа волеизявление на работника или служителя за сключване на трудовия договор /предложение за постъпване на работа/ в необходимата писмена форма, както и се изпълняват други задължения по подготовката му - представяне на лична карта или документ за самоличност и т.н., които в конкретния случай са налице- по делото е представена молба от ищеца за постъпване на работа при ответника. Ето защо следва да се приеме, че между страните е била налице облигационна връзка по трудово правоотношение, макар да не е налице писмен договор подписан и от двете страни - така и Решение № 21 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 595/2011 г., на III гр. о. ВКС.