Решение № 53 от 12.04.2017, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 53 11.04.2017 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

.

Несебърският районен съд граждански състав на шести март през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Нина Моллова- Белчева секретар Д.Г. като разгледа докладваното от с.

Моллова- Белчева гр.д.№ 709 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „**************” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.И.Г., против В.А.М., ЕГН **********,***, „Д.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.С., Л.Б.П.В., ЕГН **********,***.

Твърди се, че н.а. № 149, том II, н.д. № 809/1997г. на нотариус С.А., „**************” ООД е закупило от Х.Т.Т. и Л.К. Т. правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ. Несебър, обл.

Бургас, с граници/съседи: ПИ с идентификатор № **********, собственост на „Д.” ЕООД, ПИ с идентификатор № **********, собственост на Л.Б.П.- В., ПИ с идентификатор № **********, собственост на М.К.П., ПИ с идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, а съгласно документ за собственост недвижимият имот представлявал празно дворно място, находящо се в село Равда,

Община Несебър, Бургаска област, съставляващо парцел ****************, по плана на село Равда, Бургаска област, целия парцел урегулиран от 1731.00 кв.м., при граници на парцела: от двете страни- улици, парцел ****************. След като ищецът бил придобил собствеността върху горепосочения имот, бил възложил на лице с постоянно местожителство в страната да наглежда и пази имота от посегателства на трети лица, тъй като съдружниците и управителят на дружеството към момента на придобиване собствеността върху имота не пребивавали постоянно на територията на Република България и за тях било обективно невъзможно да осъществяват непрекъснат надзор. Впоследствие, през месеци март- април 2016 година, ищецът получил информация от това лице, че собственият на дружеството недвижим имот бил ограден, както и че вътре в самия имот също били поставени допълнителни оградни съоражения. В тази връзка незабавно била извършена справка в имотния регистър, от която било установено, че на 11.02.2015г., с н.а. № **************** на нотариус Л.Ч., недвижимият имот бил отново продаден от предишните собственици, на ответницата В.А.М., като продавачите се били легитимирали като собственици на имота със същия нотариален акт, който са били представили при първата сделка, като по този начин се били разпоредили два пъти с процесният недвижим имот. В тази връзка се твърди, че така извършената втора по ред покупко- продажба между Х.Т.Т. и ответницата В.А.М., въпреки че не била нищожна, не била породила желаният от страните по сделката вещно-транслативен ефект, като собствеността върху имота продължавала да бъде на ищеца. След посещение на процесният имот било установено, че собственият на дружеството недвижим имот бил ограден, както и че вътре в самия имот били поставени допълнителни оградни съоражения. От съседи на имота разбрали, че ответницата М. била поискала от другия ответник „Д.” ЕООД, да й предаде владението върху частта от процесния имот, завладяна от същия, както и да премахне изградените от него огради в имота, които били поставени преди около две години. В тази връзка били депозирани и жалба в РУП- Несебър. Впоследствие ответницата М. била заградила другата останала средна част от имота, която обособила като платен паркинг. Това наложило възлагането и изготвянето на частна експертиза, която установила, че в североизточната част на имота било налице навлизане с 46 кв.м. от страна на съседният недвижим имот с кадастрален идентификатор № **********, собственост на ответницата Л.Б.П.- В., която била изградила полумасивна дървена ограда, като по-дебелите дървени колове, които носели и крепели конструкцията, били трайно прикрепени към земята. Към настоящият момент заградената от Л.В. площ се използвала като открита лятна тераса/градина към хотел „В.Л.”, изграден в собственият й поземлен имот. Установено било и че в югозападната част на имота било налице навлизане с общо 422 кв.м. от страна на съседният недвижим имот с кадастрален идентификатор № **********, собственост на ответника „Д.” ЕООД, което било изградило полумасивна ограда от мрежа и метални колове, които били трайно прикрепени към земята. Така заградената неправомерно площ в настоящият момент се ползвала като платен паркинг към изградения в имот

№ ********** хотел „Б.”. Между паркинга и имот № ********** била заградена още една полуоса от имот № **********, която също била приобщена към оградения със същият тип ограда ПИ **********. Средната част от имота с площ от 1254 кв.м., между изградените паркинг към хотел „Б.” и лятна тераса- градина към хотел „В.Л.” в имота, била заградена от ответницата В.А.М. с полумасивна ограда от мрежа и кръгли метални колове, поставени в земята, като към настоящият момент така оградената част също се ползвала като втори обособен в имота платен паркинг за лични МПС. С оглед гореизложеното се счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на претенции спрямо всеки от ответниците за приемане за установено по отношение на тях, че ищеца е собственик на заградените от всеки ответник части, както и осъждането им да предадат на ищеца владението на сочените по- горе части от процесния имот, който ищеца счита за свои.

В срокът по чл.131 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответното дружество „Д.” ЕООД, с който се оспорва предявената против него претенция. Твърди се, че на 17.09.2005 г. дружеството-ответник, с н.а. № ********************* по описа на нотариус С.А., било закупило следните имоти: УПИ *********************. и УПИ *********************. по плана на с.Равда, ведно с находящите се в тези имоти два търговски обекта, като и двата имота били съседни на процесния имот. Съгласно заповед № 1269/23.12.2005г. тези два имота били обединени и бил обособен УПИ *********************. с кадастрален номер в момента **********, който имот също бил съседен на процесния имот. Същите два имота преди обединяването им в един били закупени лично от Д.С. като физическо лице на 27.08.1996 г. с н.а. № ********************** г. по описа на НРС. В периода от 1999 г. до 2005 г. в тези имоти имало два търговски обекта. В УПИ ***** бил изграден и развивал търговска дейност обект „Кафе-аператив” със застроена площ от 100 кв.м., а в УПИ ***** бил изграден и развивал търговска дейност обект „********” със застроена площ от 400 кв.м. Тези два обекта функционирали като един и били познати в с.Равда като „********".

Същия обект бил стопанисван от Д.С. лично, а след продажбата на горепосочените два имота стопанисването и управлението на ******** било поето и продължило от представляваното от него дружество „Д.” ЕООД. След закупуването на горните два имота през късната есен на 1996 г. и по време на експлоатацията на търговския обект (т.нар. лятно кино) от 1999 г. до 2005 г., поради невъзможността да се удовлетворят нуждите на клиентите, посещаващи обекта, да паркират в района на киното, започнали да ползват и да предоставят като безплатен паркинг за тези от клиентите на киното, които идвали с автомобили, част от съседния имот и който имот бил предмет на настоящото дело и който имот след закупуването от С. на горепосочените два имота, останал собственост към момента на продажбата на Х.Т.Т., от когото и С. лично закупил имотите. За целта направил ограждения /ограда/ с цел защита на паркираните в тази част автомобили от посегателства и кражби, тъй като обстановката била висококриминогенна през оня период. На заграденото място се паркирали също и автомобилите на семейството му и на служители на киното. Част от това същото заградено място се ползвало и за складиране и съхранение на каси с амбалаж от бира и безалкохолни напитки, инвентар на заведението /маси, чадъри, тенти/ и други вещи-собственост на С..

Около две- три години след като закупил имотите, т.е. през 1998 г. или

1999 г., от разговор със съседи С. узнал, че този същия съседен имот бил продаден на някакви чужденци. Говорело се, че собственика не бил жив, че бил изчезнал и т.н. До настоящия момент С. не бил виждал нито срещал собствениците или техен официален представител. По време на ползването и владението от негова страна на тази част от процесния имот, не бил получавал от Х.Т. възражение за ползването или пък искания, молби, предупреждения за опразване на мястото, премахване на огради, предаване на владението или каквото и да е. От евентуалният нов собственик до С., нито като физическо лице, нито пък в качеството му на управител на „Д.” ЕООД, също не били достигали никакви възражения за действията по заграждане и владеене на тази част от процесния имот. През

2006г. и 2007г. в обединеният имот бил построен хотел „Б.”, собственост на дружеството „Д." ЕООД. След построяването му тази завладяна част от съседния имот продължила да се ползва основно като безплатен паркинг за гостите на хотела и автомобилите на служители на хотела поради недостатъчния капацитет на подземния паркинг на хотела. По възможност се ползвала и за съхранение на вещи и части от оборудването и мебелировката на хотела при извършване на ремонти в хотела или смяна на негодно оборудване и мебели. През целия период на владение и ползване на тази част основно като паркинг, няколко пъти била подменяна оградата и коловете, на които била закрепена. Били изградени два подхода: един за автомобили от едната страна на улицата, и втори- за водачите им от другата страна (от към входа на хотела). Била изградена и пътека, свързваща подхода за автомобили с входа на хотела. Самият паркинг бил заравнен и покрит с чакъл и баластра, с оглед извършване на последващо асфалтиране. Към самият паркинг била насочена и охранителна камера, свързана с охранителната система на хотела. От 17.09.2005г. от който ден „Д.” ЕООД било станало собственик на имота до момента на предявяване на настоящия иск и образуване на производството по него, от никой от собствениците (както ищците по делото, така и другия ответник, претендиращ да е собственик), С. не бил получавал възражения относно заградената част от имота или искания и молби за предаване на владението, за премахване на поставените огради, за прекратяване ползването на тази част от имота. Единственото посегателство, смущаващо владението върху тази част от имота, се случило през април месец тази година, когато на 09.04.2016г. му било съобщено, че вечерта на предния ден изградената ограда в съседния имот била премахната, а коловете-съборени, и била поставена нова ограда, обхващаща целия процесен имот. По нареждане на С.ра хора от персонала незабавно възстановили изградената от дружеството ограда. След 2 дни се появила една жена, представила се като В., която съобщила, че е закупила мястото и е поискала то да бъде освободено, на което С. отказал. На 14.04.2016 г. бил посетен от служител на полицията за даване на сведения по жалба на същата тази жена. В това сведение С. отбелязал, че владее имота повече от 15 години и ако се предприемат нови действия по премахване на оградата, спора щял да се разреши по съдебен ред. С оглед на гореизложеното се прави изрично възражение за придобивна давност по отношение на заградената и владяна от дружеството и към настоящия момент югозападна част на имота, съгласно хипотезата на чл.79 от ЗС. От 1999 г. лично С., а в последствие и собственото му дружество „Д.”

ЕООД, били упражнявали фактическата власт върху югозападната част на имота като са я владели до

17.09.2005 г.

С. за себе си, а след тази дата владението било осъществявано от дружеството „Д.”

ЕООД с намерение да го своят. Владението било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя за периода от есента на 1999г. до настоящия момент. Дори само за дружеството като недобросъвестен владелец и съгласно изискванията на чл.79 от ЗС, тази придобивна 10-годишна давност била изтекла на 17.09.2015г., т.е. преди предявяване на настоящия иск по чл.108 от ЗС. Прибавяйки към това владение и това на неговия праводател, 10- годишната придобивна давност за тази част от недвижимия имот била изтекла през есента на 2009 г., т.е. почти 7 години преди предяваването на настоящия иск.