Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 765 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2620/2024
Вид
Решение № 765
Подписан
08.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Нейко Симеонов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20243100102620 по описа за 2024 година

Предявени са искове от О. О. А. срещу община Варна за заплащане на сумата 26000 лв., частично от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на прешлени, ребрени дъги и подбедрица, причинено от паднал клон, на 04.09.2024 г. в градинката зад Операта в гр. Варна, вследствие бездействието служители на ответника по поддържането на зелената система, ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и на следните суми, представляващи обезщетения за имуществени вреди вследствие същото бездействие: 5711 лв. – разход за медицинско изделие по фактура 02000008215/04.10.2024 г., ведно с лихвата върху тази сума считано от 04.10.2024 г. и 2700 лв. – разход за медицинско изделие по фактура 02000008235/07.10.2024 г., ведно с лихвата върху тази сума считано от 07.10.2024 г., по чл. чл. 49 и 86 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете и обстоятелствата, на които се основават, евентуално размера. Предявява възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че ищецът е бил невнимателен. Твърди, че редовно са извършвани проверки. Претендира разноски.

С определения в открити заседания са допуснати увеличения на първия иск: на 30.05.2025 г. (л. 253) - на 60 000 лева частично от 100 000 лева и на 06.06.2025 г. (л. 260) - на 100 000 лева частично от 150 000 лева.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът сочи, че по делото няма доказателства ищецът да е материално затруднено лице.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По твърдяното бездействие:

От разпита на свидетеля Б.Л. (л. 260), който е присъствал, се установява, 1 че върху ищеца паднал клон, който го ударил по гърба, след което ищецът паднал на земята (снимка на л. 112). Клонът счупил първата греда на облегалката на пейката и спрял във втората (снимка на л. 114). Показанията са последователни и кореспондират с представените от ищеца снимки, а могат да бъдат и допълнително проверени. Съдът ги кредитира напълно.

От заключението на вещото лице лесовъд (л. 219) се установява, че причината за падането на клона е наличието на гнилостни процеси в точката на пречупването. В обясненията си в откритото съдебно заседание (л. 250) вещото лице сочи, че процесът е вътрешен. Суховършието е показател, че има такъв процес, но не сигурен. Гъбите са сигурен показател, но по дървото не е имало гъби.

Общината е задължена да организира поддържането на зелената система по чл. 9, ал. 1 от Наредбата на Общинския Съвет Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна.

По твърдението на ответника, че редовно са извършвани проверки:

Ответникът не е твърдял това обстоятелство в отговора. Това твърдение, наред с другото, че е (било) много трудно да се установи процесът на гниене е въведено едва в устните състезания (л. 261). Твърденията следва да се квалифицират като възражение за освобождаване ответника от отговорност, тъй като длъжностните лица не са могли да предвидят счупването на клона (ППВС № 7 от 29.XII.1958 г.).

Възражението не следва да бъде разгледано.

Дори да се приеме, че разглеждането на твърденията е допустимо, от документите се установява, че са извършвани проверки, но от заключението на вещото лице Д. – че не е използван резистограф т.е. не са изчерпани възможностите за установяване на гнилостния процес, чрез което лицата, натоварени с дейността, биха могли да предвидят счупването на клона. Съдът приема, че при достъпно техническо средство, големината и направлението на растеж на отчупения клон не са имали значение (решение № 166 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК).

Дори да беше допустимо, възражението би било неоснователно.

Съдът приема, че служители на общината не са изпълнили виновно задължението.

Противоправно състояние и причинна връзка:

От заключението на вещите лица К. и Г. (л. 232) е видно, че падналият клон е причинил травматични увреждания на ищеца: счупвания на прешлени и израстъци на прешлени, на ребра и на пищяли на подбедрицата и контузия на белия дроб.

Ищецът не е допринесъл с поведението си за настъпването на резултата.

Счупванията на прешлени са довели до дестабилизация на гръбначния стълб и трайно затруднение в движенията на снагата, което продължава и към момента на проведения клиничен преглед.

В тази област костни фрагменти са проникнали в гръбначно-мозъчния канал и са създавали опасност от притискане или разкъсване на невралните структури в същата област с последваща парализа за долните крайници, 2 заради което е проведеното оперативно лечение.

Наличието на множество травматични увреждания в областта на гръдния кош, гръбначния стълб и левия долен крайник затруднява възстановителния процес, раздвижването и рехабилитацията.

Установени са оперативни белези.

Очаквания за възстановяване:

Вещите лица приемат, че при гръбначно-мозъчната травма няма да настъпи пълно възстановяване, тъй като са фиксирани 4 подвижни прешленни сегмента, които силно затрудняват движенията в поясна област във всички посоки.

Въз основа на съвкупната преценка на горните доказателства съдът приема, че противоправното състояние е настъпило вследствие бездействието на служители на ответника.

Болки и страдания:

Според цитираното заключение в острия период ищецът е изпитвал значителни болки и затруднения в дишането, болки в областта на гръбначния стълб, левия долен крайник със значителен интензитет. Към настоящия момент е налице болкови синдром, изразяващ се в ограничени и болезнени движения в поясна област в причинна връзка с травмата, ограничени движения в областта на лявото коляно. Същото сочат и разпитаните свидетели.

Съдът приема за установено, че ищецът е изпитал болки и страдания.

По размера на обезщетението:

Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.

В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).

Към момента, в който е претърпял травмата ищецът е бил на 44 г. т.е. в активна възраст и е работил.

Съдът приема, че възрастта обуславя присъждане на обезщетение над средния размер.

Продължителност и интензитет на болките и страданията:

Болките, изпитани от ищеца са със значителен интензитет. Някои от тях той продължава да изпитва.

Почти през целия период на болничното лечение ищецът е ползвал памперси, дори когато е бил катетиризиран.

3

Съдът приема, че продължителността и интензитета на болките обуславят присъждане на обезщетение над средния размер.

Въздействие на увреждането върху начина на живот на ищеца:

В заключението на вещите лица се приема, че травмите водят до затруднения в изпълнението на всички възможни ежедневни дейности. На този етап на оздравителния процес ищецът не може да изпълнява служебните си задължения, които е изпълнявал преди инцидента.

От представения заверен препис (л. 176) е видно, че с решение, за което е съставен протокол № 202 от 08.04.2025 г. на Транспортна областна лекарска експертна комисия ищецът е приет за негоден да упражнява професията капитан на влекач.

От представения заверен препис (л. 117) е видно, че с решение № 1248, постановено на 03.05.2022 г. по гр. д. № 2122 по описа за 2022 г. на ВРС, 50-ти състав упражняването на родителските права по отношение на детето А. е предоставено на майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения.

В показанията си (л. 252) свид. В. А.а (майка на ищеца) сочи, че ищецът живеел сам, но спортувал, ходел на танци и вземал редовно детето при себе си.

След инцидента за ищеца не е възможно да спортува, да ходи на танци и дори да рита топка с детето. Ищецът се срамувал от оперативните белези.

Съдът приема, че въздействието обуславя присъждане на обезщетение над средния размер.

Прогноза:

Някои от ограниченията в движението няма да отпаднат. Болките при движенията ще продължат.

Съдът приема, че прогнозата обуславя присъждане на обезщетение над средния размер.

Съдебна практика по размера на обезщетението:

За подобни, но по-леки травми на прешлените, които не са изисквали оперативно лечение и контузия на белия дроб, получени през 2016 г. е определено обезщетение в размер 40000 лв. (решение № 60092 от 8.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072/2020 г., II т. о., ТК), а за тежка травма на подбедрицата на другия касатор по същото дело – 50000 лв., поради което съдът приема, че при същите обстоятелства на ищеца би било определено обезщетение в размер не по-малко от 70 000 лв. За подобни, но по-леки травми на прешлените, които не са изисквали оперативно лечение и контузия на белия дроб, получени наред със загуба на слезката, през 2018 г. е определено обезщетение в размер 200 000 лв., но в мотивите размерът изрично е изключен от предмета на обсъждане (определение № 1978 от 5.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 337/2023 г., III г. о., ГК). За подобни травми на гръбнака, но получени наред с мозъчна травма през 2018 г. е определено обезщетение в размер на 120 000 лв.

(определение № 4793 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2024 г., IV г. о., ГК). Съдът приема, че средният размер на обезщетението, според практиката е 80 000 лв.

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай, като се съобразяват обстоятелствата, за които е прието, че обосновават присъждане над средния размер и инфлацията, е 100 000 лв.

4

Предявеният частичен иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По иска за обезщетяване на имуществените вреди: