Разпореждане № 24307 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24307 гр. Варна, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110105458 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „*“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата Г.

Й. М., за сумата от 970,44 лв. главница, сумата от 462,76 лв. възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 25.02.2022 г. – 07.03.2023 г., сумата от 234,30 лв. неплатено възнаграждение за услуга „*“, сумата от 434,44 лв. неплатено възнаграждение за услуга „*“, сумата от 40 лв. неплатени такси за събиране на вземането, сумата от 400 лв. неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при 90 дни забава, сумата от 103,54 лв. лихва за забава върху горните вземания за периода от 26.10.2021 г. до 07.03.2023 г.

/изпадане в предсрочна изискуемост/ и сумата от 597,08 лв. лихва за забава върху горните вземания за периода от 07.03.2023 г. до 28.04.2025 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит * № *от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /28.04.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 64,85 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът съобрази, че са налице предпоставките по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК и че е сезиран с редовно заявление по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК, като по отношение на сумата от 970,44 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението /28.04.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, следва да се издаде заповед за изпълнение, доколкото на този етап съдът намира вземанията за редовни.

По отношение на останалите претендирания вземания съдът намира, че са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК. Заповедният съд дължи служебна проверка дали претендираните вземания съответстват на закона и добрите нрави и не се основават на неравноправни клаузи, доколкото едната страна по правоотношението е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителния договор като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл споразумението, с което се уговаря пакет допълнителни услуги е 1 нищожно, като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. /Подробно в този смисъл е и Определение № 2571 от 12.07.2019 г. по в.ч.т.д. № 1064/2019 г. на ВОС, което настоящият състав споделя изцяло./ В случая са уговорени услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва и допълнителните услуги *и *се доближава до размера на кредита. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска. Същите не са включени в посочения в договора ГПР.

Уговорката за начисляване на такси за извънсъдебно събиране на вземането, които се претендират със заявлението, е нищожна. Претенцията противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.

В съответствие с чл. 33, ал. 2 ЗПК не следва да се дължи сумата, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането при 90 дни забава. Това е така, защото същата отново представлява обезщетение за забава, а то не може да надвишава законната лихва, която вече се претендира. Също така се претендира обезщетение за вреди, за които вече веднъж кредиторът е обезщетен чрез дължимостта на законна лихва.

Недължимостта на главните вземания за услугите води до недължимост и на акцесорните вземания за обезщетения за забава.

По отношение на клаузите в потребителските кредити на „*“ ЕООД, към които спада и процесния, по отправено преюдициално запитване е постановено Решение на СЕС по дело C‑714/22, с което е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато поспециално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на 2 съответния потребител на предоставената в заем главница.

В съответствие с указанията на СЕС и с оглед изложеното по-горе следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради многобройни пороци, свързани с останалите уговорки, уреждащи нищожни и неравноправни клаузи, водещи до натрупването на разходи за длъжника. Настоящият състав изцяло споделя съображенията в решението на СЕС, които не е нужно да се приповтарят.

В случая отпуснатата главница по кредита е в размер на 1 000 лв. С плащанията си по договора длъжницата е следвало да погасява само тези суми за главница, но вноските са отнесени от кредитора за погасяване на други недължими вземания. Съобразно данните на заявителя длъжницата е заплатила по кредита общо сума в размер на 138,80 лв. С тази сума следва да се приеме, че е погасена част от главницата, като дължима е останала сумата от 861,20 лв. чиста стойност на кредита, в която част следва да се издаде заповед за изпълнение. В останалата част и за всички други вземания заявлението следва да се отхвърли.

С включването в погасителния план на вноски за неустойки и допълнителни услуги, и отнасяйки плащанията първо към тези вземания, кредиторът е осуетявал своевременното погасяване от страна на длъжницата на главницата, като по този начин недобросъвестно я е поставял в забава. В този смисъл и обезщетение за забава следва да се дължи едва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тук следва да се съобрази практиката по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на СЕС, която предвижда пълното премахване на обезщетения за забава при такива хипотези.

Относно претендираните разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същите на 100 лв.

Предвид уважената и отхвърлената част от заявлението дължимите разноски за заповедното производство са в размер на 17,22 лв. държавна такса и 26,56 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * срещу длъжницата Г. Й. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, В ЧАСТТА относно сумата от 109,24 лв. /сто и двете лева и двадесет и четири стотинки/ главница, сумата от сумата от 462,76 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 25.02.2022 г. – 07.03.2023 г., сумата от 234,30 лв. /двеста тридесет и четири лева и тридесет стотинки/ неплатено възнаграждение за услуга „*“, сумата от 434,44 лв.

/четиристотин тридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ неплатено възнаграждение за услуга „*“, сумата от 40 лв. /четиридесет лева/ неплатени такси за събиране на вземането, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при 90 дни забава, сумата от 103,54 лв. /сто и три лева и петдесет и четири стотинки/ лихва за забава върху горните вземания за периода от 26.10.2021 г. до 07.03.2023 г. /изпадане в предсрочна изискуемост/ и сумата от 597,08 лв.

/петстотин деветдесет и седем лева и осем стотинки/ лихва за забава върху горните вземания за периода от 07.03.2023 г. до 28.04.2025 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит * № *от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /28.04.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, срещу 3 длъжницата Г. Й. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, В ЧАСТТА относно сумата от 861,20 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет стотинки лева/ главница (чистата стойност на кредита), произтичаща от сключен между страните недействителен Договор за потребителски кредит * № *от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /28.04.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 17,22 лв. /седемнадесет лева и двадесет и две стотинки/ държавна такса и 26,56 лв. /двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство.

ДА СЕ ВРЪЧИ на длъжницата препис от заповедта за изпълнение, на основание чл.

411, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.