Решение № 260146 от 16.08.2021, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 824/2019
- Вид
- Решение № 260146
- Подписан
- 16.08.2021
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- ИВАН БОРИСОВ ВЪТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
11.08.2020 г.
Град
Мездра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Мездренски районен съд
ІІ-ри граждански състав
На
Година
В публичното заседание на 04.06.2020 год. в следния състав:
Председател
ИВАН ВЪТКОВ
Съдебни заседатели
Секретар
В. Пенова
Прокурор като разгледа докладваното от
Съдия ВЪТКОВ гр. д. номер
824 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявана от ………………. - Изп. директор и ………………. - прокурист, чрез пълномощника ……………………. – юрисконсулт, е предявило иск против В.Б.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която са предявени иск с правно основание чл. 422 ГПК с цена на иска 5 825.46 лв., предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4565/2018 г. на ВрРС, включваща падежирала главница, предсрочно изискуема главница, просрочена редовна лихва, и изискуема наказателна лихва. При условията на обективно и евентуално съединяване е предявен и осъдителен иск за заплащане на падежирала главница и наказателна лихва в общ размер 1023.32 лв. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.
В писмения си отговор назначения особен представител на ответника оспорва иска. Твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва и иска за възнаградителна лихва.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №4565/2018 г. на ВрРС. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №1704042100431860 от 05.04.2017 г., по който банката отпуснала на ответницата в заем сумата от 5112.50 лв., напълно усвоена, с погасяване на 60 анюитетни вноски по 122.97 лв. дължими на 20-то число на всеки месец. Кредитополучателят изпаднал в забава при изплащане на вноските си за периода 20.09.2017 г.- 20.09.2018 г., което представлявало на основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от договора условие за обявяването му за предсрочно изискуем. До адреса на длъжника било изпратено писмо за уведомяването му за това, което, както твърди ищеца, следва да се счита за редовно връчено, доколкото било изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора. Така предсрочната изискуемост на вземанията на банката настъпила на 28.09.2018 г., като във връзка с това по кредита била начислена още и лихва на забава. За събиране на сумите се образувало заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка в законовия срок се предявява настоящият установителен иск за съществуване на вземането. При условията на евентуалност, е предявен и осъдителен иск, като се твърди, че исковата молба представлявала покана за плащане, от който момент длъжникът изпадал в забава. Претендират се и разноски в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си, с писмено становище, поддържа исковете.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №4565/2018 г. на ВрРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2854/24.10.2018 г., с която е разпоредил длъжникът В.Б.С., ЕГН **********, да заплати на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 843.32 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4036.99 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, сумата от 766.27 лв. изискуема възнаградителна лихва, сумата от 178.88 лв. изискуема наказателна лихва, и разноски. Посочено е, че вземането произтича от неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит №1704042100431860 от 05.04.2017 г., сключен между страните.
След проведена процедура по чл. 47 ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, на заявителя е даден едномесечен срок, и в същия е предявен настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е допустим.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната документация на банката е установила размера на дължимите по кредита суми за главници и лихви, извършените погасителни вноски, както и е изчислила размера на дължимите суми към датата на предявяване на иска, и към датата на връчване на исковата молба и доказателствата на особения представител. Проследено е и движението по сметка, с извършваните вноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Предмет на главния установителен иск е парично вземане по предходно проведено заповедно производство, което удостоверява дължими суми за главница и лихви по договор за кредит, сключен между страните. Доколкото обаче и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение изрично е записано, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на определени погасителни вноски на падежа, а и извлечението от счетоводните книги се базира именно на твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит, основният по делото въпрос, който следва да се обсъди и е поставен от особения представител на ответника, е свързан с изследването на обстоятелството за настъпване и обявяването на тази предсрочна изискуемост.
Според на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на ГПК.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В настоящия случай, както в заявлението, така и в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от страна на банката чрез изпращане на писмо до адреса на длъжника, съвпадащ с този посочен в договора. Изпратени са две уведомления, като обратните разписки са върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, и е необходимо да се изследва именно редовността на това връчване, с оглед преценка за валидното уведомяване.
Според чл. 11.8. от договора всички изявления на страните трябва да са направени в писмена форма, като за кредитополучателя е предвидено, че те ще се считат за получени, ако са му изпратени по пощата с обратна разписка на адреса му, посочен в договора.
Кредиторът е избрал този начин за връчване на уведомления - чрез пощенска пратка, поради което следва да се прецени редовността на връчването според избрания за това способ. В тази връзка тук е приложима нормата на чл. 36 ал. 2 от ЗПУ, съгласно която условията за доставянето на пощенски пратки се определят според Общи правила по решение на КРС. В чл. 5 от тези общи правила е предвидена възможност за лично връчване и за връчване на пълнолетен член от домакинството, живущ на адреса, като са разписани конкретни действия, които пощенските служители следва да извършват, ако пратката не е била предадена на лице от адреса. В тази последна хипотеза обаче, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор, не може да се приеме, че пратката се счита за доставена, защото отсъствието на лицето от адреса и неявяването му в пощенската служба не може да се приеме за недобросъвестно поведение, нито пък може да се вмени във вина на адресата. Действително по делото се установява, че до адреса на длъжника (записан в договора и постоянен негов такъв по лична карта) е било изпратено уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост.
Същото обаче не е получено от лицето, тъй като пратката е върната с отбелязване, че тя не е потърсена в срок. В случая липсват данни кога и колко пъти (като дни и часове) е бил търсен адресатът, къде (като място) и дали е било поставено съобщението за наличие на пратка, предназначена за него, имало ли е служебно известие до лицето да се яви в пощенската служба, за да си получи писмото. Нормата на чл. 5 ал. 3 от правилата изисква да се остави служебно известие с покана до получателя за явяване, след това второ такова съобщение, определен времеви интервал между тях, за които обстоятелства по делото няма данни дали тези изисквания са спазени, а всичко това е в тежест на банката, която следва да докаже редовността на връчването. Следва да се отбележи още, че доколкото в договора между страните не е предвидено изрично, че при връщане пощенска пратка, изпратена на адреса, но оформена като непотърсена, уведомлението ще се счита за получено, тогава изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не може да се приеме за редовно връчено.
Кредиторът е можел да избере и друг способ за връчване, извън този по ЗПУ, а именно - по общите правила на ГПК, включително и чрез залепване на уведомление на адреса, като правата му в тази връзка не са били препятствани, но след като не е използвал всички законови възможности, рискът от нередовното връчване си остава за негова сметка. Така от събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на специалната процедура за връчване на писмо чрез пощенски оператор, поради което и липсва известяване до длъжника от банката.
Съгласно т. 18 от ТР
№ 4/ 2013 г. на ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид обусловеността на установителния иск от издадената заповед за изпълнение за вземане, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Липсата на редовно уведомяване на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем променя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение, защото фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това от своя страна налага безспорния извод, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. От горното следва, че предявеният установителен иск се явява неоснователен, без въобще да се излагат повече съображения по съществото на спора, като спрямо ответника искът по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, но доколкото е предявен и евентуален иск, той подлежи на самостоятелно разглеждане.
В исковата молба е посочено, че в случай на отхвърляне на установителния иск поради липса на предсрочна изискуемост, се предявява и евентуален осъдителен иск. В тази хипотези именно исковата молба служи като покана за изпълнение до длъжника и получаването й е моментът на изпадането на лицето в забава. Няма процесуална пречка да се въведе друго различно основание, от което произтича вземането на банката, като точно в този смисъл съдът дължи съображения по същество на евентуалната претенция.
Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/978f9e56-9b51-4ddf-b9a8-693b1f9f71b1