Решение № 2209 от 14.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 453/2020
- Вид
- Решение № 2209
- Подписан
- 14.04.2020
- В сила
- 17.04.2020
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ, БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА, ЕКАТЕРИНА ТОДОРОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.04.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 14.04.2020 г., в състав:
Председател:
Богдана Желявска Членове:
Евгени Георгиев
Екатерина Стоева разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. No. 453 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
I.
Твърдения и искания
1.
На жалбоподателя
[1]
На 04.12.2019 г. „У.Б.“ АД (Б.) е подал жалба срещу разпореждане от 19.09.2019 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело 20198380404494, с което е отказал да измени постановлението си за разноските, като намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200,00 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата). Б. твърди, че на адвоката на взискателя се дължат само 200,00 лева възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, защото други действия адвокатът не е бил извършил, а пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е по-ниска. Затова Б. моли съда да измени постановлението за разноските на ЧСИ Б.(жалбата, л. 16 от делото на СГС).
2.
На ЧСИ
[2]
ЧСИ Б.е заявил, че адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя се дължи, защото размерът му не е прекомерен. Според него се дължи и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата в размера, който е определил. Затова той моли съда да потвърди разпореждането му (мотивите, л. 19-20).
3.
На взискателя
[3]
Взискателят е оспорил жалбата, като е заявил че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен (становището, л. 10-11).
II.
Обстоятелства, които съдът установява
[4] Не се спори по фактите по делото. Те са следните: на 10.07.2019 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на Т.Й.срещу Б. за 1 440,71 лева разноски по делото (л. 3 от изп. дело). На 16.09.2019 г. Т.Й.чрез адвокат В. В. е подал до ЧСИ Б.молба за образуване на изпълнително дело срещу Б., като е възложил на ЧСИ Б.да определя начина на изпълнение (л. 1 от изп. дело). За образуване и водене на изпълнителното дело Т.Й.е заплатил на адвокат В. 400,00 лева възнаграждение (л. 5 от изп. дело).
[5] На
18.09.2019 г., в деня, когато е получил поканата за доброволно плащане, Б. е превел по сметка на ЧСИ Б.2 089,42 лева (1 440,71 лева по изп. лист+400,00 лева възнаграждение за адвокат на взискателя+48,00 лева авансови такси+200,71 лева пропорционална такса по т. 26 от Тарифата) (платежното нареждане, л. 15 от изп. дело). На 19.09.2019 г. Б. е възразил срещу размера на възнаграждението за адвокат на взискателя и таксата по т. 26 от Тарифата, и е поискал от ЧСИ Б.да ги намали (възражението, л. 3 от делото на СГС). В същия ден ЧСИ Б.е постановил обжалваното разпореждане, с което е отказал да измени постановлението за разноските (пак там).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда
[7]
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
[8]
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.
[9]
Съдът установява, че взискателят е заплатил твърдяното от него адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение е само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Това е така по две причини: 1. адвокат В. не е извършвала никакви други действия освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело; 2. изпълнителното дело е било образувано срещу сигурен платец, който е заплатил търсената сума в срока за доброволно плащане.
[10]
Критериите, по които един длъжник може да бъде определен за сигурен платец, са различни. В случая длъжникът е бил банка – правен субект, подлежащ на засилен контрол от държавните органи, с осигурен сериозен финансов ресурс, за да осъществява дейността си, надвишаващ многократно търсената сума. Нещо повече, БУЛБАК е запплатил търсената сума в срока за доброволно плащане.
[11]
Обстоятелството, че длъжникът е сигурен платец е било известно както на адвокат В., така и на ЧСИ Б.. Затова съдът приема, че на взискателя се дължат само 200,00 лева адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело.
[12]
Таксата по т. 26 от Тарифата се събира върху събраната сума и тя е 100,00 лева плюс 8% върху горницата над 1 000,00 лева. В събраната сума не се включват разноските по изпълнението. В случая събраната сума е 1 440,71 лева, а таксата по т. 26 за нея е 135,26 лева (100,00+440,71х0,08). Ето защо съдът отменя обжалваното разпореждане и изменя постановлението за разноски в частта му относно възнаграждение за адвокат на взискателя за разликата над 200,00 лева до 400,00 лева, както и в частта му за таксата по т. 26 от Тарифата за разликата над 135,26 лева до 200,71 лева.
Р Е Ш И:
[13] ОТМЕНЯ разпореждане от 19.09.2019 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело 20198380404494. ИЗМЕНЯ постановлението за разноските от 17.09.2019 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело 20198380404494 (л. 6 и л. 7 от изп. дело) в следните му части:
- относно възнаграждение за адвокат на взискателя - за разликата над 200,00 лева до 400,00 лева;
- относно дължащата се на ЧСИ М.Б.такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за разликата над 135,26 лева до 200,71 лева.
[14]
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.