Решение № 3055 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100502196 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Д. Д., чрез упълномощената адв. Б. Б. от САК, срещу решение № 23404 от 19.12.2025г. по гр. дело № 35160/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за разликите над 450 лв. до 600 лв. – месечни издръжки за всяко от малолетните деца И. и О. И.и Д.и, родени на 2********г.

Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е влязло в сила в отхвърлителната си част за разликите над 600 лв. до 1000 лв. за всяко от двете деца, като необжалвано.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради необоснованост в обжалваните части. Искането е да се отмени решението в тези части и се определи издръжката за всяко от двете деца от по 450 лв. или равностойността им в евро. Представени са документи като нови доказателства пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни - малолетните И. и О. И.и Д.и, действащи чрез майка си и законен представител М. О. Й., чрез упълномощения адв. И. М. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Не са заявени нови доказателствени искания.

1

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата. В хода на устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба, като се отхвърлят исковете за увеличаване на месечната издръжка за двете деца над сумите от 450 лв.

Въззиваемите, редовно призовани в открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител, поддържат отговора на въззивната жалба и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и обосновано.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за финансовите възможности на родителите на малолетните деца.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 23404 от 19.12.2025г., постановено по гр. дело № 35160/2024 г. на СРС, 80 състав, съдът на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е изменил размерът на дължимата месечна издръжка от И. Д. Д., определена с решение № 12088 от 09.07.2023 г. по гр. д. № 612/2023 г. по описа на CPC, 181-ви състав, влязло в сила на 10.08.2023 г., в полза на И. И. Д. и О. И. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. О. Й., като на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил И.

Д. Д. да заплаща на децата си И. И. Д. и О. И. Д., чрез тяхната майка и законен представител М. О. Й., месечна издръжка в размер на 600.00 лв., за всяко дете, считано от 13.06.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжките. Отхвърлил е исковете за разликата над уважения размер от 600.00 лв. до пълния предявен от 1000.00 лв. месечно, като неоснователни.

Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за издръжките, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Осъдил е ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 737 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема въззивната жалба за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

2

Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция доказателства - удостоверения за раждане се установява, че малолетните въззиваеми И. И. Д. и О. И. Д. са деца на въззивника И. Д. Д., а тяхна майка е М. О. Й..

Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на въззивника да заплаща месечна издръжка за всяко от двете деца в увеличен размер, а именно от по 600 лева.

От приетите във въззивното производство и неоспорени от страните нови доказателства се установява, че на 30.12.2025г. е съставен предварителен приемопредавателен протокол между представители на Столична община и „Ърбън Култура“ ЕООД, представлявано от управителя И. Д. Д., във връзка с предаване на обособен обект на основание изтекъл договор № СОА18-ДГ665/28.03.2018г., а именно – помещение, пригодено за гараж, с обособени части за автомивка, сервиз и пункт за извършване на годишни технически прегледи, с обща площ от 1768.02 кв.м.

Пред въззивния съд са приети като неоспорени доказателства и два договора за паричен заем, съответно от 06.01.2026г. за сумата от 1000 евро и от 09.01.2026г. за сумата от 2710 евро, сключени от И. Д. Д. в качеството му на заемател, които суми същият се е задължил да върне в четиригодишен срок с годишна лихва от 3% от заемната сума. Страните не спорят, а същото се установява и от банковите извлечения, че процесните суми по договорите са предадени от заемодателите на заемателя, както е посочено в чл. 3 от договорите.

Видно от удостоверение с изх. № 26 от 24.04.2026г., издадено от „Ърбън Култура“ ЕООД, за м. 11.2025г. и м. 12.2025г. И. Д. Д. е получил доходи от по 2 500 лв.

С декларация от 10.03.2026г. И. Д. Д. е декларирал, че притежава по ½ идеална част от поземлени имоти в с. Пролеша, община Божурище и гр. Банкя, по ½ идеална част от две МПС, регистрирани 2005г и 2007г., един лек автомобил, регистриран 1997г. и товарен автомобил от 2020г. Декларирал е също, че няма парични влогове и парични спестявания, като физическо лице не притежава доходи, а в качеството си на управител на „Ърбън Култура“ ЕООД е разпределил дивидент за 2025г. в размер от 30 000 лв. и считано от 01.01.2026г. дейността на дружеството е прекратена.

От служебни бележки с изх. № 611 и 612 от 27.03.2026г., издадени от 78 СУ „Хр. Смирненски“, гр. Банкя се установява съответно, че О. И. Д. и И. И. Д. са редовни ученици в дневна форма на обучение в същото училище.

От служебна бележка, подписана от управителя на „Макс Профешънъл Център“ ООД, се установява, че О. И. Д. и И. И. Д. са записани и посещават редовно подготвителен курс по български език и литература и математика за 6 клас за учебния период от м. октомври 2025г. до м. юни 2026г., като за курса се заплаща месечна такса от 230.80 евро, която покрива разходите за обучение и организационноадминистративно обслужване.

Видно от неоспорен банков документ – операционна бележка от 22.04.2026г. от разплащателна сметка на М. О. Й. е дебитирана сума от 3 600 лева с посочено основание „ортодонско лечение О. Д.“, а наличността по същата сметка към тази дата е 63 239.31 лева.

От служебна бележка с изх. № 016/01.04.2026г., издадена от „Елефант експрес“ ЕООД, се установява, че М. О. Й. е работила на постоянен трудов договор до 01.04.2026г. и за периода от м. 10.2025г. до м. 03.2026г. е получила общо брутно трудово възнаграждение от 1 615.50 лв. и 825.99 евро.

Съдът приема, че от приетите във въззивното производство нови писмени доказателства – издадени шест броя касови бележки от д-р А.М., се установява, че за 3 периода от 25.03.2025г. до 21.01.2026г. за проведено лечение на децата О. И. Д. и И. И.

Д. са заплащани различни суми в лева и евро, но не се установява лицето от което са заплатени същите, а и такива твърдения не са изложени от страните във въззивното производство.

В открито съдебно заседание от 27.04.2026г. въззивният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че от 01.01.2026г. въззивникът И. Д. Д. не реализира трудови доходи.

Други доказателства не са представени от страните във въззивното производство.

Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението в обжалваните части поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са основателни, но поради настъпило изменение на обстоятелствата в хода на въззивното производство и събиране на нови доказателства от въззивния съд.

Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при произнасянето си по спора.

Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на жИ.т за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите се предполага.

При определяне размера на месечната издръжка, чието увеличение се иска, съдът следва да съобрази увеличените нужди на всяко от децата и възможностите на задължения родител да задоволи тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето/децата и на възможностите на родителя. Съдът приема, че има трайно увеличение на нуждите на малолетните И. И. Д. и О. И. Д. от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена месечната им издръжка от по 400 лева (10.08.2023 г. - датата на влизане в сила на решение № 12088 от 09.07.2023 г. по гр. д. № 612/2023г. по описа на CPC, 181-ви състав). През изминалия период от две години и шест месеца въззиваемите са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния размер от по 400 лв. Децата имат нужда от повече средства за храна, облекло, образование и спорт. Съдът отчита и факта, че двете деца живеят с майка си, която е заплатила и разход за лечение на детето О. И. Д. в размер от 3600 лв.

Съдът съобрази също, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на електронна страница на Националния статистически институт 4