Решение № 3918 от 30.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3918 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20221100508788 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6028/ 07.06.2022 г. по гр. д. № 48147/2021 г. по описа на СРС, 173 с-в, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. А. Р. и И. Д. Р. дължат солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, както следва: сумата от 15 156,44 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 25.11.2013г., с анекси от 10.04.2018 г. и 03.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.12.2020г.) до окончателното изплащане, от които 760,64 лева редовно падежирала главница за периода 05.04.2020 г. - 05.11.2020 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 14 395,80 лева, сумата от 792,74 лева - редовна възнаградителна лихва за периода 05.04.2020 г. 11.11.2020 г.; сумата от 121,55 лева - обезщетение за забава, от които 37,57 лева за периода 05.04.2020 г. -11.11.2020 г. върху редовно падежиралата главница и 83,98 лева за периода 12.11.2020 г.-02.12.2020 г. върху предсрочно изискуемата главница и сумата от 484,19 лева - лихва по чл. 4, вр. чл. 1, б. "б" от Анекс № 2/03.01.2019г. за периода 05.09.2018 г.- 04.12.2018 г.

С решението са ОТХВЪРЛЕНИ частично исковете за падежирала главница за горницата над 760,64 лева до пълния му предявен размер от 776,77 лева, както и предявеният иск за обезщетение за забава за горницата над 121,55 лева до пълния му 1 предявен размер от 127,19 лева. Отхвърлени са и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за сумите, за които предявените установителни искове са отхвърлени.

Подадена е въззивна жалба вх. № 133008/27.06.2022 г. от ответниците К. А. Р. и И. Д. Р. против решението в частта относно сумите, които са признати за дължими.

Въззивниците сочат, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че се дължат горепосочените суми по договора за кредит, понеже не е взет предвид чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Оспорват вземанията да са обявени надлежно за предсрочно изискуеми.

Също така с въззивната жалба въззивниците навеждат възражение за нищожност на клаузите на договора и анексите поради противоречие със ЗПК и ЗЗП.

Съгласно трайната практика това възражение не е преклудирано с оглед защитата на потребителя като икономически по-слабата страна по правоотношението.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД . Въззиваемият и ищец оспорва въззивната жалба. Излага, че не е начислявал и претендирал лихви съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

С определение № 9318/02.08.2023 г. по настоящото дело на осн. чл. 227 ГПК на мястото на заличеното в хода на процеса „К.Б.С.М.Б.“ ЕАД е конституирано ОББ АД – правоприемник поради вливане на К.Б.С.М.Б. ЕАД /с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К. А. Р. като кредитополучател и ответникът И. Д. Р. като солидарен длъжник дължат солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД /с правоприемник ОББ АД/ сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.01.2021 г. по гр.д. № 61 489/2020 г. по описа на СРС, 30 състав, а именно:

15 172,57 лева - главница Договор за потребителски кредит от 25.11.2013г., с анекси от 10.04.2018г. и 03.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.12.2020г.) до окончателното изплащане, от които 776,77 лева редовно падежирала главница за периода 05.04.2020 г.- 05.11.2020 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 14395,80 лева;

792,74 лева - редовна възнаградителна лихва за периода 05.04.2020 г.- 11.11.2020 г.;

127,19 лева - обезщетение за забава, от които 43,21 лева за периода 05.04.2020г.2 11.11.2020 г. върху редовно падежиралата главница и 83,98 лева за периода 12.11.2020 г.- 02.12.2020 г. върху предсрочно изискуемата главница;

484,19 лева - лихва по чл. 4, вр. чл. 1, б. "б" от Анекс № 2/03.01.2019г. за периода 05.09.2018 г.- 04.12.2018 г.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете по основание и размер, като сочат, че са заплатили вземанията и не е съобразен чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Въззивниците навеждат възражение за нищожност на клаузите на договора и анексите поради противоречие със ЗПК и ЗЗП.

Не е било спорно в отношенията между страните, а и се установява, че по силата на валиден договор за кредит за текущо потребление от 25.11.2013 г. /л. 13/ банката е отпуснала на кредитополучателя К. А. Р. кредит в размер на 26 500 лв.

Според неоспореното заключение на съдебно –счетоводната експертиза от 22.03.2022 г. /л. 113 / заемната сума е преведена и усвоена от кредитополучателя К. А. Р..

Съгласно посоченото в началото на договора и в чл. 5,5 и сл. от договора И. Д.

Р. е съдлъжник и отговаря за връщане на заетата сума наред с възнаградителната лихва и лихвата за забава.

По силата на договора заемополучателят се е задължил да върне сумата наред с възнаградителна лихва според чл. 4,1 от договора. Според уговореното в договора за първата година възнаградителната лихва е в размер на 8,50%, а след това в размер на месечния SOFIBOR +6.819 пункта надбавка или е уговорена лихва в плаващ, нефиксиран размер. Според чл. 4,6 от договора се дължи лихва за забава в размер на 10 пункта годишно. По силата на чл. 5,2 от договора кредитът, ведно с лихвите и свързаните с това други плащания, следва да се изплати на 120 месечни анюитетни вноски до 02.12.2013 г. Размерът на вноската е първоначално определен на 328,56 лева. В чл. 8,1 вр. чл. 9,2 от договора е залегнало, че неплащането на която и да е вноска или част от нея за повече от 31 дни се счита за неизпълнение и може да доведе до обявяване на всички вземания по кредита за изцяло предсрочно изискуеми. Наред с това според чл. 11,1 от договора кредитодателят може да обяви вземанията за предсрочно изискуеми и в случай, че е налице неплащане – изцяло или частично, на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни.

Договорът е изменен с два анекса. Съгласно анекс от 10.04.2018 г. /л. 16/ се изменя числото, на което се дължи анюитетната вноска – от второ на пето на съответния месец. Също така променен е размерът на възнаградителната лихва по съгласие на страните, както и крайният срок на издължаване на кредита - на 05.12.2023 г. вместо 02.12.2013 г. Чл. 8,1 от договора относно правото на банката да обяви вземанията за изцяло предсрочно изискуеми придобива следното съдържание – случай на неизпълнение се счита просрочването на плащането на която и да е вноска с повече от 31 дни.

С анекс от 03.01.2019 г. /л. 22/ страните са се съгласили и приели за установени като дължими падежирали суми по договора включително и претендираната сума от 484,19 лева – просрочена лихва по чл. 4, вр. чл. 1, б. "б" от Анекс № 2/03.01.2019 г. По този начин дължимостта на тази сума по основание и размер е призната от кредитополучателя и солидарния длъжник.

С анекса / чл. 2,1 от него/ е уговорено в полза на длъжниците за определен период от време договорната лихва да е във фиксиран размер от 8,949 процента, а след 3 изтичането му или считано от 06.04.2019 г. възнаградителната лихва се формира от променлив референтен лихвен процент и фиксирана надбавка в размер на 8,819 пункта. Референтен лихвен процент е лихвеният процент по депозит с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинства в български лева съгласно лихвената статистика на БНБ, а при промяна – аналитична лихвена статистика на БНБ. Според чл. 2,3 от договора възнаградителната лихва в така определения променлив процент се начислява считано от 06.04.2019 г. / следователно и в исковия период 05.04.2020 г.11.11.2020 г./ на база 360 дни годишно върху главницата. При промяна размера на лихвата се променя и размерът на месечната анютитетна вноска, като се изготвя нов погасителен план. Съгласно подписания последен погасителен план към анекс от 03.01.2019 г. то считано от 06.04.2019 г. се начислява възнаградителна лихва съгласно чл. 2,1,1 от анекса или в нефиксиран, плаващ размер.

С анекса /чл. 4/ е променен и срокът на кредита. Последната вноска е дължима на 05.01.2029 г.

Също така според чл. 8 от анекса съдържанието на договора в частта „случаи на неизпълнение“ / или по-конкретно чл. 8 от договора/ се изменя в следния смисъл: случай на неизпълнение се счита просрочването на плащането на която и да е вноска с повече от 31 дни. Подобно на преходния анекс, без промяна, за случай на неизпълнение се счита просрочването на плащането на която и да е вноска с повече от 31 дни. Според чл. 9,2 от анекса при настъпване на този случай на неизпълнение банката има право да обяви вземанията за изцяло предсрочно изискуеми.

Съгласно чл. 14 от анекса останалите разпоредби на договора остават в сила.

Това се отнася вкл. и за разпоредбата на чл. 11,1 от договора относно другата хипотеза на обявяване на вземанията за изцяло предсрочно изискуеми.

Така по силата на договора, изменен с последния анекс, банката има право да обяви вземанията за изцяло предсрочно изискуеми в следните случаи: на първо място при просрочването на плащането на която и да е вноска с повече от 31 дни и на второ място в случай че е налице неплащане – изцяло или частично, на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни.

Съгл. чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците до два месеца след отмяната на извънредното положение /или от 13.03.2020 г. до м. 07.2020 г./ при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Според неоспореното заключение на съдебно –счетоводната експертиза /л.

113 и сл./, което правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд и е компетентно изготвено, то кредитът е усвоен. Същият е редовно издължаван до м.

08.2019 г.

Според заключението вноска с падеж 05.09.2019 г. в размер на 207,61 лв.

/или вноска номер 8 според актуален погасителен план от 03.01.2019 г. на л. 25/ и вноска с падеж 05.11.2019 г. в размер на 207,61 лв. / или вноска номер 10 според актуален погасителен план от 03.01.2019 г. / не са издължени на падежа. Тези вноски 4 не са издължени и до изтичането на срок от 31 дни от падежа. Вещото лице е анализирало представените от ответниците вносни бележки и сочи, че те не се отнасят за процесните суми и плащанията по тях покриват по-стари задължения, взети са предвид и не са част от процесните суми. Поради това установява се относно вноските с падеж 05.09.2019 г. и 05.11.2019 г. да е допусната забава с повече от 31 дни и също така с повече от 150 дни.