Решение № 1025 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509655 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 2063/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 68671/2022 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, е уважен изцяло предявеният от ЕТ „Н.-Й.Й.“ срещу И. Г. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.

1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника 326,25 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 01.08.2012г.14.09.2012г., както и сумата от 63,20 лева, разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2017г. по гр. дело № 43225/2012г. по описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20198440402226 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника И. Г. Т. чрез адв. Х. Я. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че неправилно първоинстанционният съд е зачел влизането в сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния титул, на 26.06.2014 г. вместо на датата, на която е отбелязано от постановилия го съд – 06.12.2014 г. Счита, че образуването на изпълнителното дело е станало преди изтичане на давностния срок за вземането, тъй като, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

1

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЕТ „Н.-Й.Й.“ чрез адв. Р. Г. И., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че датата на влизане в сила на съдебното решение е на 16.08.2014 г., както е отбелязано върху самото него. Сочи, че и двете страни не са обжалвали постановения на 26.06.2014 г. основен въззивен съдебен акт.

Намира, че направеното в отговора на исковата молба признание, че ищеца не му дължи процесните суми, въпреки оттеглянето му впоследствие, следва да бъде ценено от съда. Поддържа, че върху основното решение от 21.08.2013 г. за вземането е положен печат от СРС с отразена дата на влизане в сила 16.08.2014 г. Излага, че по първоинстанционното, и по въззивното дело между страните са били проведени производства по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Сочи, че решение № 11-74-206/21.08.2013 г. по гр.д. № 43225/2012 г. на СРС, ГО, 74 състав, е поправено с Решение от 08.11.2013 г., като върху решението за поправка е поставен печат на СРС, че същото е влязло в сила на 06.12.2014 г. Възразява, че твърдението на въззивника за влизане в сила на Решението по гр.д. № 43225/2012г. на СРС, II ГО, 74-ти състав, на 06.12.2014 г. е нов факт, който не е заявен пред първоинстанционния съд. Счита, че технически погрешното отразяване на датата на влизане в сила на съдебен акт върху удостоверителния печат на съда няма отношение към действителната дата на влизането му в сила, тъй като тя се определя от разпоредбите на чл. 296 ГПК.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от ЕТ „Н.-Й.Й.“ срещу И. Г. Т. за недължимост на сумата от 326,25 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 01.08.2012 г. – 14.09.2012 г., както и сумата от 63,20 лева, разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2017 г. по гр. дело № 43225/2012 г. по описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20198440402226 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

2

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – от кога е започнал да тече срокът на погасителната давност и дали последната е изтекла преди подаване на исковата молба (16.12.2022 г.), по която е образувано настоящото съдебно производство.

По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск включва следните елементи:

1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът;

2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.

Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че:

С Решение от 26.06.2014г., постановено по гр. дело № 631/2014г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав е потвърдено решението от 21.08.2013г., поправено с решение от 08.11.2013г. СРС, 74 състав по гр. дело № 43225/2012г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 326,25 лева и за периода от 01.08.2012г.- 13.09.2012г. С цитираното решение е отменено решението от 21.08.2013г., поправено с решение от 08.11.2013г. на СРС, 74-ти състав по гр. дело № 43225/2012г. в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 326,25 лева до уважения размер от 1161,46 лева и за периода от 14.09.2012г. до 01.02.2013г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски по сметка на СРС за сумата над 240 лева, а на ищцата - разноски над 63,20 лева, като е отхвърлен предявеният от И. Г.

Т. срещу ЕТ „Н.-Й.Й.“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ за разликата над 236,25 лева до уважения размер от 1161,46 лева и за периода от 14.09.2012 г. до 01.02.2013 г.;

С решение от 28.10.2014 г., постановено по гр. дело № 631/2014г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 26.06.2014г. като е постановил в диспозитива на решението на трети абзац, 6- ти ред сумата „236,25 лв“ да се чете „326,25 лв.“; в полза на И. Г. Т. е издаден изпълнителен лист за присъденото парично вземане с решение от 26.06.2014 г., постановено по гр. дело № 631/2014г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав.

В кантората на Частен съдебен изпълнител С. Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, по молба на И. Г. Т. на 17.10.2019 г. и въз 3 основа на изпълнителен лист от 23.01.2017 г., издаден по гр. дело № 43225/2012 г. от СРС, ГО, 74 състав, е образувано изпълнително дело № 20198440402226 срещу ЕТ „Н.-Й.Й.“. В молбата за образуване са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 28.10.2019 г. ЧСИ е разпоредил да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД и запор върху МПС марка „Шкода Фабия“. И двата запора са връчени на задължените лица на 29.10.2019 г., а на длъжника са съобщение на 06.11.2019 г.

С разпореждане от 04.12.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за 09.01.2020 г. от 10 часа, като призовката за принудително изпълнение е връчена на длъжника на 09.12.2019 г., а е изготвен и протокол за призоваване по телефона на 05.12.2019 г.

С разпореждане от 26.04.2021 г. е разпоредено да се наложат запори върху трудовите възнаграждения на длъжника, както и върху новооткритите банкови сметки. На 12.05.2021 г. са връчени съобщения на банки и на „Изипей“ АД. За налагането на запорите няма данни да е съобщено на длъжника. На 12.05.2021 г. е постъпило писмо от „Изипей“ АД, в което е посочено, че признават за основателно вземането, върху което е наложен запорът, и са готови да платят до размера на сумата от 54,11 лева, която била налична към момента по откритата при „Изипей“ АД микросметка на длъжника.

На 30.01.2023 г. по изп. дело е представена обезпечителна заповед, издадена на 19.12.2022 г. по гр. дело № 68671/2022 г. на СРС, 25-ти състав, с която е спряно изпълнението по изп. дело.

След постановяване на съдебно решение със сила на пресъдено нещо, притезателното право на кредитора преминава в изпълнителна фаза.

Кредиторът вече разполага с изпълнително основание (чл. 404 ГПК), а правото е съдебно признато и безспорно. По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

При постановяване на съдебно решение за поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня (обратна сила), когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. /Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в, Решение № 507 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г., IV г. о. /. Видно от представените съобщения за връчване на Решение от 26.06.2014 г. – същото е връчено на И. Г. Т. на 03.07.2014 г., а на „Н.-Й.Й.“ ЕТ – на 15.07.2014 г., поради което съгласно правилото на чл. 296, т. 2 вр. чл. чл. 283 ГПК същото е влязло в законна сила. След влизане в законна сила на 16.08.2014 г. притезателното право е изискуемо и изпълняемо, поради което давностният срок е започнал да тече. Възможността за самостоятелно обжалване на решението за поправка на 4 очевидна фактическа грешка води до извод, че подаването на молбата за поправяне не спира срока за обжалване на основното решение. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) представлява част от съдебния акт, с който се установява съдържанието на правото. Поправката не променя съществото на решението, но уточнява съдържанието на диспозитива, което има пряко значение за обема на присъденото притезателно право. Ето защо при изчисляване на началото на давностния срок съдът следва да възприема за отправна точка най-ранния момент, в който кредиторът е имал установено с влязъл в сила съдебен акт притезателно право, поради което е имал възможността да инициира принудителното му удовлетворяване.

Както вече бе посочено, този момент е стабилизирането на основното решение от 26.06.2014 г. на 16.08.2014 г.

В казуалната практика на ВКС (напр. решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК) е възприето правното съждение, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/978c70a0-100f-40af-90a0-d78fcc76ac1a