Решение № 116 от 14.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. ХАСКОВО, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600118 по описа за 2026 година Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 23/8.12.2025 год. по нохд №672/2025 год. РС – Свиленград е признал подс.Е. Я. С. от гр.Х. за виновна в това, че на неустановени дати в периода от м.октомври 2023 год. до 31.01.2024 год. в гр.Л., област Х., при условията на продължавано престъпление и като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК – ******** при******“ЕООД, ЕИК ****** е присвоила 283 броя артикули /мобилни апарати и аксесоари/ на обща стойност 10 902.50 лв., собственост на ******* ЕООД, управлявано и представлявано от В.

К. Г., връчени в това качество и поверени да ги пази и управлява, поради което и на осн. чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК чл.54 ал.1 от НК я осъдил на наказания: „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител“ – за срок също от 1 година и 6 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 100 часа годишно за срок от 1 година и 6 месеца, а на осн. чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК – и на наказания - „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана със събиране, съхраняване и отчитане на финансови ценности“ и „лишаване от право да упражнява професия продавач-консултант“.

Съдът поставил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски и се е 1 произнесъл и по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимата адв.Ш., който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимата, а поради това – изцяло несправедлива, и искане да се отмени и се постанови нова - оправдателна.

Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.

По въззивната жалба са не направени искания за събиране на нови доказателства, а пред настоящата инстанция защитата поиска назначаване на нова съдебно-оценителна експертиза, което съдът отклони.

Пред въззивния съд жалбоподателката и подсъдима и нейният защитник поддържат жалбата по така изложените оплаквания, и отправено искане. Изтъква се аргумент и за недоказаност на обвинението, поради неяснота, как са били остойностени вещите, предмет на престъплението.

Прокурор от ОП- Хасково намира, че присъдата е била постановена при грубо нарушение на процесуалните правила поради пренасяне на порок на обвинителния акт, привнесен и в нея. Вещите, предмет на престъплението следвало да бъдат индивидуализирани, тъй като се отнасяло за такива, по отношение на които това било възможно – имали марка, модел, сериен номер. Дава заключение да се отмени присъдата, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания и допълнително изтъкнати доводи, като и служебно и изцяло по реда на чл.314 от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество е основателна.

По фактическата обстановка:

Подсъдимата Е. Я. С. е на ***** год., ******, *****, със ***** образование. Живее в гр.Х.. През инкриминирания период работела като ***** в „*******.

Свид.В. Г., също от гр.Х., е ****** и ****** на ********. Търговската дейност на дружеството била *******, както и ****** на същите. Осъществявала се в търговски обект в Х. През 2022 год. свид.Г. решил да разшири дейността и разкрил втори търговски обект в гр.Л.. С трудов договор №***/5.07.с.г. назначил подсъдимата на длъжност „**********“ с месторабота в същия.

През м.октомври 2023 год. на свид.Г. започнало да прави впечатление, че в магазина в гр.Х. идват клиенти от гр.Л. и търсят стоки и артикули, с които магазинът в техния град е зареден. Клиентите обаче го уверявали, че това, което търсят, не е налично в търговския обект в Л.. Тъй като дружеството разполагало и ползвало компютърна програма за следене 2 на складовите наличности и в двата магазина, свидетелят направил проверка и установил, че в магазина в Л. се водят в наличност такива артикули. Тогава у него се породили съмнения и той извършил ревизия на втория си търговски обект. Така се установило, че 283 броя артикули /мобилни телефони и аксесоари/, които са заведени в магазина, липсват.

След сигнал до органите на полицията и извършване на полицейска проверка, било образувано ДП, а след проведено разследване – изготвен и внесен обвинителен акт против жалбоподателката, въз основа на който е била произнесена обжалваната по настоящото дело присъда. В обстоятелствената част на обвинителния акт предметът на престъплението е описан като – 283 броя артикули /мобилни телефони и аксесоари/. Така е и в неговия диспозитив, така е било и в постановлението за привличането като обвиняема на ДП.

В проведеното пред първата инстанция разпоредително заседание защитникът адв.Ш. е изразила становище, че обвинителният акт не отговаря на необходимите стандарти в следните насоки – не бил описан механизмът на извършване на деянието, липсвало и описание на вещите, предмет на обвинението, които могли да бъдат идентифицирани.

По това възражение прокурорът е взел становище, че механизмът на извършване на деянието, макар лаконично, бил описан. Вещите, предмет на престъплението действително не били описани по обвинителния акт, но били подробно описани по брой и вид в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тук следва да се подчертае, че по делото няма назначена счетоводна експертиза, както прокурорът напълно неоснователно е заявил, а само оценителна такава. За значението на това обстоятелство ще стане дума малко по-долу.

Съдът е мотивирал, че действително в обвинителния акт не е индивидуализиран всеки едни от 283-те броя артикули, предмет на обвинението, но с посочването на общия им брой и като „общо понятие“ – мобилни телефони и аксесоари, не се нарушават процесуалните права на обвиняемата и по-конкретно правото да разбере кои точно вещи са предмет на обвинението. Поради това е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и не се налага връщане на делото на прокурора.

Така постановеното определение по чл.248 ал.6 от НПК не е било обжалвано от обвиняемата и нейния защитник по реда на чл.249 ал.3 от НПК в частта му по чл.248 ал.1 т.3.

Настоящата инстанция намира, че тук е мястото приоритетно да обсъди наведения по въззивната жалба довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съществено е засегнало процесуалните права на обвиняемата.Този довод се явява основателен и следва да бъде споделен, поради което е безпредметно да се обсъжда понататък фактическата обстановка, изводите на съда и тяхната обоснованост, правна квалификация на деянието, отмерване на наказанието и пр.

Още на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ограничило, и то в значителна степен процесуалните права на 3 подсъдимата. Допуснато е от разследващия орган, прокурорът не го е съзрял /или не го е оценил адекватно/, а го е възпроизвел в обвинителния акт. Не го е установил и първоинстанционният съд, който пък го е възпроизвел в постановената присъда.

Отнася се за формулирането на обвинението.

Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.201 ал.1 от НК – „длъжностно присвояване“, чийто възможен предмет са – пари, вещи или други ценности. В конкретния случай се отнася за вещи. Същите са описани като „283 броя артикули /мобилни апарати и аксесоари на обща стойност 10 902.50 лв.“ При вътрешна ревизия, извършена от собственика на търговското дружество, което търгува с тях, била установена тяхната липса.

В подкрепа на претенцията си, той е представил разпечатка от компютърната програма, която следи стоковата наличност, сочеща колко бройки от кой артикул не са били в наличност.

Настоящият съдебен състав намира за уместно най-напред приоритетно да даде израз на убеждението си, че описването на вещите в самия диспозитив на обвинителния акт /респ. в присъдата/ не е необходимо, но само при условие, че същите са били подробно описани първо, в постановлението за приличане на обвиняемо лице на ДП, а след това и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това разбиране е съобразено с практика на ВКС и изразени становища в същия смисъл на съдебни състави от върховната инстанция.

На практика настоящото наказателно производство е протекло, без в нито един процесуален момент – от образуването на ДП до постановяване на присъдата, на подсъдимата да е бил предявен подробен и точен опис на вещите – предмет на престъплението, в което е обвинена с тяхната индивидуализация. Това несъмнено затруднява правото на защита. Обвинението, а впоследствие и съдът, стъпват на горепосочената компютърна извадка от компютърна програма за следене на наличността, която дружеството-собственик и работодател на подсъдимата ползва. Това обаче не е нищо повече от едно писмено доказателство. То не представлява процесуален акт на компетентен, разследващ орган, чрез който същият ясно и несъмнено дава израз на волята и решението си да обвини обвиняемата за присвояването на определени вещи.

Няма съмнение, че нито една от вещите, предмет на обвинението, не е нито заместима, нито потребима вещ, повечето са индивидуално определени, а определена част от тях, поне мобилните телефони, могат да се индивидуализират не само по марка и модел, но и чрез сериен номер.

Самото писмено доказателство – разпечатка от компютърна програма за следене на стоковата наличност, изхожда от заинтересована страна – засегнатото юридическо лице и поради това е било редно то да бъде проверено именно чрез назначаване на съдебносчетоводна експертиза, която да установи придобиването или поне завеждането/осчетоводяването като материални активи при дружеството-работодател на вещите, които липсват. Такова експертно заключение би могло да е важно в още една насока – изясняване на периода на продължаваното престъпление. В случая той е възприет въз 4 основа на един преразпит на свид.Г., при който той е заявил, че съмнения за нередности и злоупотреби от страна на подсъдимата в търговския обект в гр.Л. възникнали у него в периода октомври – ноември 2023 год. до момента, когато решил да я освободи – края на м.януари 2024 год., което не е особено сериозно.

Като илюстрация на същественото нарушаване на процесуалните права на обвиняемата е достатъчно да се посочи, че тя би могла напр. да пожелае да се възползва от разпоредбата на чл.205 ал.1 от НК и да върне /или замести/ присвоените вещи до приключване на съдебното следствие, за да бъде преквалифицирано нейното деяние по привилегирования състав на същото престъпление. При така повдигнатото обвинение обаче това е практически невъзможно – тя е в неизвестност какво да върне или замести.

На следващо място, основателно е било и възражението на защитата на липса на описание на механизма на извършване на деянието. В обвинителния акт буквално е описано следното – обвиняемата решила да се възползва от служебното си положение на продавачконсултант и да присвои различни телефонни апарати и аксесоари. По този начин ги присвоила.

Значението на това обстоятелство се изразява в следното: Всъщност при проведената от него вътрешна ревизия, свид.Г. е установил липса. Липсата по дефиниция представлява щета с неустановен произход. Ако нейният произход се установи, може да се направи извод за извършено престъпление и неговият автор. В противен случай отговорността остава на ниво имуществена отговорност на отчетника, в случая по чл.203 и сл. от Кодекса на труда. Присвояването пък, също по дефиниция, представлява разпореждане с чуждо имущество /в случая частно/ като със свое.