Решение № 4202 от 20.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17836/2023
- Вид
- Решение № 4202
- Подписан
- 20.09.2024
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4202 гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110217836 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба на Г. Г. М. от ххх с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 20 - 4332 – 014650 издадено на 21.08.2020г. от Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 400 лева за административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че нарушението не е било доказано по безспровен и несъмнен начин, а случаят е бил маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. М., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган: Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 04.07.2020г., около 12:03ч. В град София, по бул.,,Княз Ал. Дондуков - Корсаков“, жалбоподателят Г. М., управлявал лек автомобил хххх.
Автомобилът се движел по посока от площад ,,Независимост“ към ул.,,Бачо Киро“. На кръстовището с ул. ,,Веслец“, водачът на МПС – то бил спрян за проверка от полицейски служители при сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР мл. автоконтрольор А. В. и Л. Т.. При поискване от страна на двамата констатирали, че лицето не представя полица за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата и часа на проверката, за което му бил съставен АУАН. Същевременно по делото са приложени справки от Гаранционен фонд и ЗАД ,,Асет Иншурънс“ АД от които е видно, че по отношение на автомобила е имало валидна застрахователна полица на процесния автомобил, която е обхващала периода от 04.07.2020г. до 04.07. 2021г., както и от 28.02.2020г. до 28.02.2021г. Считано от 12.06.2020г. същата е била прекратена без да е било изпращано изрично уведомление на собственика на автомобила. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен лично на водача на автомобила срещу подпис и по него не било депозирано възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорнто установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите А. В. и Л. Т. е, че и двамата не си спомнят за случая дори и след отделното предявяването на АУАН. По административната преписка са приложени като писмени доказателства справки от Гаранционен Фонд и ЗАД ,,Асет Иншурънс“ АД, както и копие от застрахователна полица № ххх от която се установява, че собственикът на лекия автомобил ххх, е имал сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 28.02.2020г. до 28.02.2021г. Поради тази 2 причина и следва да се приеме, че към датата на деянието 04.07.2020г. жалбоподателят е управлявал процесното МПС със съзнанието, че същото е било застрахователно изрядно. По делото е приложена и втора полица от ЗД ,,Лев Инс“ АД под № ххх че е сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите от собственика на лекия автомобил на 04. 07.2020г. в 14:00ч. без ,,Джи Ем Интерконсулт Т“ ЕООД безспорно да се установи, че предходната такава е била прекратена, а още по малко, че собственикът, респ. ползвателят на МПС – то са занели за това обстоятелство.
При така описаната фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че в хода на административното производство е допуснато съществено разминаване между описаната фактическа обстановка в АУАН и обжалваното НП и правната норма, под която е санкциониран дееца. Видно от съдържанието на двата акта е, че водачът на управляваното МПС е бил подведен по административна отговорност по две обвинения. От една страна в обстоятелствената част е отразено, че жалбоподателят не е представил полица при проверката за сключена задължителна застраховка ,,гражданска отговорност“, което съставлява административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, а от друга е санкционира за това, че като не собственик управлява МПС, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, което пък обуславя наличието на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Последното описано административно нарушение е по – тежко 3 наказуемо и принципно съдът би могъл да преквалифицира изпълнителното деяние като приложи закон за по – леко наказуемото нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съобразно задължителните указания в Тълкувателно Постановление № 8 от 16.09.2021г.на ВАС. Това правомощие обаче може да бъде изпълнено само когато доказателствата по делото насочват на такъв привилегирован състав. В случаят обаче от показанията на разпитаните свидетели и признатата липса на спомен за случилото се, не може да бъде констатирано кое измежду двете описани в АУАН и НП нарушения е било извършено. Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства обуславят отсъствието на противоправно деяние и липса на субективна страна за неговото извършване по отношение на липсата на сключен договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, но не и неносене на полица за сключената застраховка. Ето защо и при липса на оспорване на това обстоятелства съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени поради недоказаността на вмененото административно нарушение, а не с оглед липсата на съставомерност и отсъствие на субективната страна на изпълнителното деяние.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за наличие на маловажност на случая, тъй като от една страна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изрично забранява приложението на чл.28 от ЗАНН, а от друга нарушението на застрахователните отношения представлява завишена обществена опасност, която застрашава живота, здравето и имуществените отношение на гражданите, а освен това от приложената справка от ЗАД ,,Асет Иншурънс“ АД се доказва, че застрахователната полица № ххх е била прекратена на 12.06.2020г. и подновена с такава от ,,Лев Инс“ на 04.07.2020г. в 14:00ч., което е значителен период от време, през който процесният лек автомобил не е бил със сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като необосновано.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 - 4332 – 014650 издадено на 21.08.2020г. от Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Г. Г. М. от ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5